"Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос - нашият Бог, просвещаващ намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, даряващ нам възкресение" (тропар на празника)
Тези боговдъхновени слова описват радостта от срещата на праведния старец Симеон, наречен Богоприимец, дошъл по вдъхновение Божие в старозаветния храм, с Богомладенеца Иисус Христос, донесен от своята свята Майка и свети Йосиф Обручник в четиридесетия ден от Неговото Рождество – събитие, записано в Евангелието от свети апостол и евангелист Лука.
В този празничен ден с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Негово Преосвещенство Константийският епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик отслужи архиерейска света Литургия в катедралния храм "Успение Богородично" в града. С него съслужиха прот. Боян Кочев, служащият в катедралата свещ. Любомир Чавдаров и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взе и монахиня Домника.
Вдъхновени като Симеон от същия Свети Дух, верните християни дойдоха от рано в храма и молитстваха с духовниците в тайнството на светата Литургия, благодарейки и възхвалявайки Бога за срещата си с Него, докоснал сърцето на всекиго от нас и наставил стъпките ни към новия Ноев ковчег – светата Православна църква, превеждаща вярващите през бурното житейско море до тихите пристанища на Христовия мир. На службата присъства кметът на Община Септември г-н Марин Рачев.
По време на причастния беше прочетена проповед за празника.
В своето слово в края на службата епископ Яков честити великия празник на присъстващите. Той разказа живота на праведния старец Симеон, който превеждал старозаветните писания и се усъмнил, че Девица може да зачене и да роди и мислейки, че текстът е сгрешен, решил да поправи думата, но явилият му се ангел не само потвърдил истинността на тези думи, но свидетелствал, че старецът ще дочака изпълнението на това пророчество. И наистина свети Симеон доживял дълбока старост, достигайки повече от триста години живот и се удостоил да прегърне Младенеца, роден от Девица и да засвидетелства, че това е именно Синът Божи, че това е Онзи Месия, за Когото се говори в Стария Завет и когото евреите очаквали. Архиереят 
призова и ние с радост широко да отворим сърцата си и срещнем там Христа, да Го поканим вътре да вечеря с нас, да изповядаме вярата не с устата и думите, а със сърцата и делата си, та като видят човеците делата ни, да познаят, че сме Христови и да повярват в нашия Господ, достигайки своето спасение. Такава чиста, неподправена, нелицемерна вяра благопожела владиката Бог да дарува на всички нас по молитвите на Света Богородица.
Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на всички.
Празникът завърши с многолетствие.
С благословението на Пловдивския митрополит Николай на 29 януари опелото бе отслужено от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия в храм "Св. Варвара“ с. Варвара. В съслужение с него бяха свещеници от Околията, дошли да се опростят със своя събрат и да изпросят от Бога прощение на греховете му. Много от жителите на селото дойдоха да се опростят и изпратят в последния му земен път своя дългогодишен пастир.
В този ден, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Константийският епископ Яков – викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик, отслужи Архиерейска света Литургия в храм „Успение Богородично“ с. Ветрен дол. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, председателят на храма свещ. Георги Пашев и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взеха и монах Дамян, брат на Баткунския манастир "Св. ап. Петър и Павел" с. Паталеница и новопостриганата монахиня Домника.
призова същата непоколебима вяра да имаме и ние и с родените от нея добри дела да заслужим нашето спасение. Защото, припомни архиереят, Бог иска спасението на всички хора, милостиво прощава греховете на каещите се сърца и като любящ Баща милва викащите към Него Свои чеда.
В този ден с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков – викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик, отслужи Архиерейска света Литургия в катедралата на града „Успение Богородично“. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, енорийският свещеник в храма свещ. Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов.
По време на причастния беше прочетена проповед за празника.
благодарим непрестанно на Бога и на Неговата Майка за всичко и да просим Тяхната милост, макар и с нищо да не я заслужаваме. Архиереят призова и ние да се молим за сестра Домника и един за други и така, подкрепяйки се взаимно, заедно да вървим по пътя към Небесното Царство. Накрая епископ Яков завърши с призива като виждаме да се проявява Божията любов към нас, да усилваме вярата си и молитвите си, благодарейки на Бога, че Той благосклонно гледа на нас, че преизобилно ни дава от Своята благост.
По този повод и с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай беше отслужена Архиерейска света Литургия от Константийския епископ Яков – викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, председателят на храма свещ. Петър Баташки и дякон Николай Ангелчов.
В края на литургията епископ Яков разказа накратко житието на Божия угодник, станал образец за мъжествено изповядване на вярата и непрестанна грижа за нейната чистота. Той припомни, че родителите на светеца не му оставили голямо материално имущество, но за сметка на това от тях той наследил най-важното и никога неоскъдняващо богатство на православната вяра, която светецът защитавал твърдо и непоклатимо до последния си дъх, въпреки всички трудности и гонения, на които бил излаган. Накрая владиката запита: „Свети Атанасий пренесъл вярата чиста и без петно за поколенията, такава вяра и ние наследихме от нашите предци. Но такава ли я пазим и такава ли ще я предадем на нашите деца? Ние помним колко трудности нашите деди имаха през турското робство, как страдаха, как биваха избивани, но не предаваха Христа. До смърт те пазеха Бога в сърцето 
си. А ние днес отблъснахме децата, отдалечихме ги от Бога, както ние се отдалечихме от Него и по естествен начин, щом това стана, децата ни се отдалечиха и от нас – загубиха уважението към родителите, към по-възрастните, загубиха вярата, любовта. Единственото, което им предадохме до момента, това са телефоните и компютрите – неща, които ги погубват, които ги отдалечават и от дома, и от семейството, и от Отечеството ни. Ако беше жив днес, какво ли щеше да изрече свети Атанасий за нашето предателство спрямо Бога? Затова, братя и сестри, нека се размислим, нека се вгледаме в ценността на светото Православие, да погледнем това безценно наследство, оставено ни от нашите родители и да помислим как ние да го предадем на идните поколения, а не да се улисваме по временни и преходни неща, които вода ще отмие и ръжда ще разяде. Нека мислим за вечното, което е спасително и за душите, и за телата ни, което никога няма да ни се отнеме. Днес имаме силна нужда да чуем думите на свети Паисий - „О, неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“. Още повече в сърцата ни трябва да живеят думите на митрополит Климент – Васил Друмев: „Има Православие – има България, няма Православие – няма България!“. Предадем ли Православието, предаваме 
България! И когато предадем Небесния си Отец и се отдалечим от Него, то и децата ни ще се отдалечават все повече от нас. Нека проумеем кое е истински ценно и него да следваме, та да се приближаваме с душите и телата си до Бога, въздавайки Му слава и хвала ден след ден. И както казва Господ в Евангелието: „Който Мене прослави, и Аз ще го прославя сред човеците!“. Да Го славим и прославяме, та да имаме дръзновение да просим от Него всичко онова, от което имаме нужда. Да бъдем светилниците, за които чухме и нашата светлина да свети така, че хората да открият Небесния ни Отец, да осъзнаят ценността на вярата и виждайки добрите ни дела, да повярват и въздадат слава Богу“.
Владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на председателя на храма и неговото паство и благопожела те да следват твърдо вярата, която свети Атанасий носеше в сърцето си и за която положи живота си.