В осемнадесетия ден на месец януари светата Православна църква чества два велики стълба на Православието в лицето на светите отци Атанасий и Кирил Александрийски, заради изключителната заслуга на двамата светители в опазването на православното учение от арианската и несторианската ерес.

В този ден своя храмов празник отбелязва храмът в пазарджишкото село Мало Конаре, посветен на великия изповедник и учител на Църквата и защитник на християнското учение за Боговъплъщението – свети Атанасий.

По този повод и с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай беше отслужена Архиерейска света Литургия от Константийския епископ Яков – викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, председателят на храма свещ. Петър Баташки и дякон Николай Ангелчов.

Верният Божи народ се събра в прегръдката на храма да въздаде благодарност и похвала на своя небесен покровител. На службата присъства и кметът на селото г-н Димчо Караиванов.

По време на причастния беше прочетена проповед за празника.

В края на литургията епископ Яков разказа накратко житието на Божия угодник, станал образец за мъжествено изповядване на вярата и непрестанна грижа за нейната чистота. Той припомни, че родителите на светеца не му оставили голямо материално имущество, но за сметка на това от тях той наследил най-важното и никога неоскъдняващо богатство на православната вяра, която светецът защитавал твърдо и непоклатимо до последния си дъх, въпреки всички трудности и гонения, на които бил излаган. Накрая владиката запита: „Свети Атанасий пренесъл вярата чиста и без петно за поколенията, такава вяра и ние наследихме от нашите предци. Но такава ли я пазим и такава ли ще я предадем на нашите деца? Ние помним колко трудности нашите деди имаха през турското робство, как страдаха, как биваха избивани, но не предаваха Христа. До смърт те пазеха Бога в сърцето си. А ние днес отблъснахме децата, отдалечихме ги от Бога, както ние се отдалечихме от Него и по естествен начин, щом това стана, децата ни се отдалечиха и от нас – загубиха уважението към родителите, към по-възрастните, загубиха вярата, любовта. Единственото, което им предадохме до момента, това са телефоните и компютрите – неща, които ги погубват, които ги отдалечават и от дома, и от семейството, и от Отечеството ни. Ако беше жив днес, какво ли щеше да изрече свети Атанасий за нашето предателство спрямо Бога? Затова, братя и сестри, нека се размислим, нека се вгледаме в ценността на светото Православие, да погледнем това безценно наследство, оставено ни от нашите родители и да помислим как ние да го предадем на идните поколения, а не да се улисваме по временни и преходни неща, които вода ще отмие и ръжда ще разяде. Нека мислим за вечното, което е спасително и за душите, и за телата ни, което никога няма да ни се отнеме. Днес имаме силна нужда да чуем думите на свети Паисий - „О, неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“. Още повече в сърцата ни трябва да живеят думите на митрополит Климент – Васил Друмев: „Има Православие – има България, няма Православие – няма България!“. Предадем ли Православието, предаваме България! И когато предадем Небесния си Отец и се отдалечим от Него, то и децата ни ще се отдалечават все повече от нас. Нека проумеем кое е истински ценно и него да следваме, та да се приближаваме с душите и телата си до Бога, въздавайки Му слава и хвала ден след ден. И както казва Господ в Евангелието: „Който Мене прослави, и Аз ще го прославя сред човеците!“. Да Го славим и прославяме, та да имаме дръзновение да просим от Него всичко онова, от което имаме нужда. Да бъдем светилниците, за които чухме и нашата светлина да свети така, че хората да открият Небесния ни Отец, да осъзнаят ценността на вярата и виждайки добрите ни дела, да повярват и въздадат слава Богу“.

Владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на председателя на храма и неговото паство и благопожела те да следват твърдо вярата, която свети Атанасий носеше в сърцето си и за която положи живота си.

От свое име и от името на енориашите отец Петър поднесе на архиерея букет с цветя, изказвайки своята синовна обич и благодарност за подкрепата и светата богослужба, която зарадва благочестивите християни.

Празникът завърши с многолетствие.