Ваше Преосвещенство, Боголюбиви отци, обични в Господа братя и сестри,
Днес се открива предизборната кампания за избиране на народни представители, които да представляват българския народ в следващото Народно събрание. В края на предишния парламент обърнах внимание на факта, че Бог не даде власт. Всяка власт е от Бога, но предишният парламент не съумя да произведе легитимна власт. Следователно Бог, поради някакви Негови съображения, ние го наричаме Божий промисъл, не допусна предишното народно събрание да произведе власт, а допусна вместо това властта да премине в служебно правителство. Неведоми са пътищата Божии и включително аз нямам претенцията да разбирам всичко. Но със здравия човешки разум ми се струва, че Бог този път сякаш е решил да позволи на българския народ да извърши върху себе си всички експерименти, към които десетилетия наред го тласкат всевъзможни лъже-пророци. Да види нашия народ как е без правителство. Да си поиграе на смяна на държавното устройство. Да повери суверенната си воля на бездушни машини. Да позволи най-чистият израз на народовластието, какъвто е изборния процес, да бъде приватизиран. Изобщо, да бъде изпълнено всяко налудничаво желание, независимо дали то се изразява от по-големи групи хора или само от неколцина по-гласовити наши съвременници. Ние, изглежда наистина трябва да допуснем да ни се случи всичко, за да се опомним. Ако се опомним.
Църквата не си позволява никакви експерименти и заради това тя е най-устойчивата институция в този свят! Защото тя е Богочовешки организъм. Правилата в нея са установени от Светия Дух и не подлежат на промяна. Те са основани на любов, доверие и съборност. Именно заради това Църквата е и най-атакуваната институция на този свят. Поднебесните сили на злото неуморно се опитват да я подкопават, дискредитират, унижават и тикат в ъгъла. Защото тя задава критерия. Задава мярката. Задава принципите. И защото включително от позицията на своите критерии и принципи може да обясни, че не може да има трайна, легитимна светска власт, ако тази власт ще се основава не върху любовта, доверието и съборността, а върху омразата, недоверието и всяването на раздори. Да се надяваме, че Бог в превеликата си милост ще вдъхне разум на нас и на нашите сънародници, за да преминем през днешните неуредици и да стъпим на здравия и спасителен път на принципите, върху които е основана нашата православна вяра и цивилизованото общество, в което бихме искали да живеем.
Днес сред нас са дошли наши миряни, които в следващите дни ще поискат да получат народното доверие, за да се опитат според силите си да направят нещо добро за своите съграждани и съотечественици в следващия парламент. Всеки, който е пристъпил в Божия дом, със страх Божи и с искрени добри намерения ще получи нашето благословение. Благославяме ги и им желаем успех.
Църквата обича всички хора еднакво. Не делим хората по политическите им пристрастия. Хората делят себе си по политическите си пристрастия, без което в съвременната демокрация изглежда не може. По-лошото е когато хората делят себе си в отношението си към ценностите. В отношението си към другите хора. И в отношението си към Църквата.
Независимо от политическите им пристрастия има хора, които се стараят да се придържат към християнските ценности. Които уважават другите хора и имат грижа за тях. И които се застъпват за църквата, защото разбират какво е значението на църквата за българския народ и държава. Има други, които не уважават ценностите ни. За които останалите хора са инструмент за постигане на целите им. И, които, в най-лошия случай, са прикрити или явни врагове на църквата. Ще се молим за успеха на първите и ще се молим за спасението на душите на вторите.
България има нужда от вяра. Вярата се крепи върху надеждата, а източникът на надеждата е любовта. Иисус Христос ни казва: „Обичайте се!“ Църквата винаги повтаря това: „Обичайте се!“ Няма как обществото ни да се развива, ако между хората няма любов, ако не се възпитава и не се отглежда любов. На дошлите днес в храма кандидати за народни представители казвам: Обичайте народа си, както църквата го обича. Когато той усети обичта ви, ще възроди в себе си надеждата, а надеждата ще му даде вяра, че е способен да направи чудеса. Вярата, която повдига планини. Когато Бог усети, че сме изпълнени с любов, когато види в очите ни надеждата и почувства вярата в сърцата ни, тогава той няма да закъснее да въздаде справедливостта си. Не гневлива, не отмъстителна, а онази, истинската Божия справедливост, за която всички толкова жадуват. Той ще смири бесовете, бъдете сигурни. Само трябва да се обърнем към него с вяра и да кажем: Господи Иисусе Христе, пази България!
Още веднъж ви пожелавам успех, в името на Иисус Христос! Бог да пази България!
Произнесено след молебена в митрополитски храм „Св. Марина“
11 юни 2021, град Пловдив
Четиридесет дни след Възкресение Христово, светата Православна Църква чества големия Господски празник Възнесение Господне. 
На 31 май Църквата чества паметта на свети апостол Ерм - ученикът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, един от 70-те апостоли, донесъл благовестието в древен Филипопол, където основал християнска община и станал първи епископ на града. Приел мъченическа смърт заради вярата Христова, оттогава до ден днешен св. ап. Ерм е небесен покровител на Пловдив. Той оставил поучителната книга "Пастир".
Сред многото православни жени, които познава историята на Църквата е и Света Фотиния самарянката. Срещайки се с Господ Иисус Христос, тя станала светлина, способна да възроди и най - грешната душа, да я изведе от бездната на нечестието и възвиси до върха на богопознанието в спасителната Христова вяра, за която и пострадала мъченически. На 30 май, 5 Неделя след Пасха - на Самарянката, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений - викарий на митрополита възглави архиерейската света Литургия в храм „Света Фотиния“, село Първенец.