18 август е денят, когато честваме 1070 години от Успението на дивния Рилски светец и Чудотворец, преподобния небесен покровител и застъпник на българската земя свети Йоан.
Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейската света Литургия в храма, посветен на този велик Божий угодник в град Пловдив.
С архиерея съслужиха: Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, свещеноиконом Виктор Христев - епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Кристиян Садаков - председател на храм „Св.Йоан Рилски”, митрополитският дякон Ангел Ангелов и дякон Стоян Стоянов.
Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св.ап.Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.
На богослужението присъстваха:кметът на район „Северен” - Ральо Ралев и христолюбиви миряни, които отправиха благодарности и молитви към онзи, който повече от десет века закриля Отечеството ни и българския народ.
В края на светата Литургия архипастирят на Пловдивска епархия митрополит Николай прочете Патриаршеско и Синодално послание по повод 1070 години от Успението на преподобния Йоан Рилски Чудотворец :
„Като се пресели от земята на твоето отечество, ...ти се възкачи на планината и като стълб се въздигна до небесата, наставлявайки човеците по пътя на спасението.Затова и се всели в земята на кротките, преподобни наш отче Йоане! (Седален, гл. 5)
Възлюбени в Господа братя и сестри, чеда на светата ни Църква.В деня, когато честваме 1070-годишнината от успението на дивния Рилски светец и чудотворец Йоан, се обръщаме към всички вас с архипастирско послание за мир и общение в Светия Дух и с призив за усърдна молитва към Бога и към всички Негови светци, сред които по-ярко от слънцето сияе всебългарският покровител и всегдашен небесен ходатай – преподобният наш отец Йоан. На този ангел в плът, служител Господен и събеседник на ангелите, както още в далечните столетия го бе нарекъл признателният ни правос-
лавен народ, днес отдаваме и ние нашата почит и молитвено преклонение, заедно с нашата в Господа любов. На неговия пречист образ днес възнасяме
неръкотворни венци и достойна похвала, защото чрез него се прослави на небесата и на земята и в него се утвърди във вярата и благочестието целият
наш православен род. Затова и до днес православна България съзира в него своя най-верен наставник по Божия път и своята най-надеждна опора в дните
на изпитания. Затова и до днес на този
духовен, благоверен и христолюбив човек, който се боеше от Бога и Му служеше със страх (Народно житие),се отдава онази чест, която всеки християнски народ дължи на своите, родили го в Господа предци. А тъкмо такъв беше чудният Йоан - аскетът и молитвеникът, богоподражателят и победител на всяко изкушение, многоплодна лоза, украшение на пустинята и слава на българския род. В негово лице нашите предци намериха онзи така нужен образец и онова светило, което се слага нависоко, навръх планина, за да разпръсва светлината си навсякъде (Мат. 5:14) онзи светилник, от който толкова много имаха нужда страдащите някога в мрака на езическите суеверия, а отскоро покръстени наши прадеди, за които с така искрена любов той пише в своя Завет:Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които... и след приемането на светата вяра поддържат. [Защото] те правят това поради простота и заради това се нуждаят от вразумление. Такъв беше и такъв е останал в паметта на своите братя по вяра и род Рилският светец и чудотворец, отдаден докрай на вярата си в Бога, истински следовник Христов и Господен ученик, чиято любов към Бога и ближния не познаваше граници, но като от непресъхващ извор продължава да се излива и до днес над всички онези, които с вяра и надежда прибягват до небесното му застъпничество. Такъв остава и основаният от него манастир насред Рилската пустиня – този истински мистичен център на православието по българските земи, който от основаването си и до днес остава непоклатима твърдина на вярата и благочестието сред народа ни и чиято слава, заедно със славата на неговия основател, отдавна е надхвърлила отечествените граници, за да се разпростре из целия християнски свят. А заветът, оставен от преподобния към неговите ученици, е завет и към целия наш народ: Завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите Отци, без да се отдавате на чужди и различни учения.Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път...Поучавайте се в Господния закон ден и нощ... Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова,що е установено от светите Отци...Тези и още много скъпоценни бисери щедро се изливат към нас от заветите на Рилския чудотворец, за да ни укрепват във вярата и в подвига на благочестието и да ни напомнят постоянно, че от Бога е всяко добро дарование и всеки съвършен дар от горе идва (из Завета на свети Йоан Рилски).Затова, възлюбени, дойдете заедно – в деня на неговото в Господа заспиване – да възпеем онзи, който, воден от пребожествена ревност, презря всички съблазни на този свят, за да намери уединението на Рилската пустиня и там, в лишения и подвизи, обливан от сълзите на покаянието, да заслужи наградата,която Господ отвека е приготвил за онези, които сърдечно Го обичат(Иаков.1:12; 1 Кор. 2:9).Да се поклоним пред образа и пред подвига на онзи, който още в зората на раждането на българския род за Христовото благовестие се оказа достоен съсъд на неоскъдяващата Божия благодат и който с духовната
си борба против врага на нашето спасение успя да удиви дори и ангелското войнство и да спечели Божието благословение: не само за себе си, но и за
всички свои братя, за които и знаем, че продължава да ходатайства и да се моли пред престола на Всевишния.Да помним и да пазим неговите завети към нас и да следваме неговия пример на беззаветна любов към Бога и ближния, на твърдост в изпитанията и изкушенията, на неотклонно търсене на едното потребно (Лука. 10:42) в изпълнение на Божията заповед:Първом търсете царството на Бога и Неговата правда (Мат. 6:33).Тогава ще бъдем и ние достойни в Господа Йоанови чеда и приемници, и носители на свети-Йоановия дух на единство във вярата, преданост към Църквата и жертвена любов към Бога и ближния.
Преподобни отче Йоане, Рилски Чудотворче, моли Бога за нас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ.СИНОД
† НЕОФИТ,
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† Врачански митрополит
КАЛИНИК
† Сливенски митрополит
ЙОАНИКИЙ
† Видински митрополит
ДОМЕТИАН
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит
ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит
ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит
ИГНАТИЙ
† Старозагорски митрополит
ГАЛАКТИОН
† Ловчански митрополит
ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит
НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит
АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит
АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит
ЙОАН
† Неврокопски митрополит
СЕРАФИМ
† Русенски митрополит
НАУМ
Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския дякон Ангел Ангелов.
Големият Богородичен празник Успение на Пресвета Богородица бе тържествено отпразнуван в едноименния храм на град Куклен.
На 15 август, когато светата Църква празнува Успението на Пресвета Богородица, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, отслужи празничната света Златоустова Литургия в катедралния храм „Успение Богородично” в град Пловдив.
Майка да се обръщаме към нея в молитва за помощ и защита, да не забравяме този дивен човешки образ, който Светата Дева ни е явила на всички нас за назидание.”
На 14 август, в навечерието на един от най-светлите празници в Православната църква Успение на Пресвета Богородица , в катедралния храм „Успение Богородично” в град Пловдив Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави последованието „Опело на Пресвета Богородица“. Това дълбоко, съдържателно последование се изпълнява на вечерното богослужение, ден преди настъпването на славното Богородично успение.
В края на богослужението митрополит Николай отличи председателя на църковното настоятелство с офикия "ставрофорен" свещеноиконом Тодор Хаджиев.