Новини

      На 9 септември светата Православна Църква почита паметта на светите праведни богоотци Йоаким и Анна - родители на света Богородица.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, отслужи по този повод архиерейска света Литургия в параклиса, посветен на светите богоотци в епархийския манастир „Св. св. Кирик и Юлита”, край Асеновград.

      Молитвено съучастие в светата богослужба взе Пловдивският митрополит Николай.

С владиката съслужиха: духовните надзорници при Пловдивска митрополия - ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев, митрополитският протодякон Илиян Александров, митрополитският дякон Ангел Ангелов и свещеници от епархията.

За поклонение беше изложена иконата на светите праведни богоотци Йоаким и Анна, с вградени частитици от светите им мощи, донесена от Негово Високопреосвещенство митрополита на Тамасу Исайя от Кипърската православна църква.

     Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. апостол Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

На светата Литургия в манастирския параклис присъстваха миряни, дошли от боголюбивата ни епархия.

По време на „Причастния канон”, Знеполският епископ Арсений прочете слово за житието на светите праведни богоотци Йоаким и Анна, което ни наставлява какви трябва да бъдем и как да се молим, за да бъде молитвата ни чута :

„Първо : трябва да се стремим да водим праведен и благочестив живот. Но ние не сме хора вечни и за това вместо праведност, нека поднесем на Бога искрено, сърдечно покаяние.Второ:светите богоотци били много щедри, милосърдни хора. За себе си изразходвали само една трета от доходите си, другата третина жертвали за храма, а последната раздавали на бедните. Ние не можем това. Оплакваме се,че сме бедни и често в недоимък. Нека обаче тогава да отделим от времето си за ходене на Църква, малко от силите си за помагане на ближния.Трето :светите Йоаким и Анна били много търпеливи. Те били изпълнени с вяра и надежда , че рано или късно Бог ще им се притече на помощ. Ние обикновенно нямаме търпение и изискваме от Господ веднага да изпълни просбата ни. Често се улавяме в лоши чувства спрямо този или онзи, спрямо своите ближни и често изпадаме в малодушие и осъждане. Затова нека се постараем да отстраним тези недъзи от себе си като вехта дрипа, като гнойна рана и зловонна нечистота, с която сме се омърсили. А недостигът на благочестиви дела, на щедрост и милосърдие, на вяра и упование, нека да ни ги допълнят Пресвета Богородица, светите праведни богоотци Йоаким и Анна, всички светии по Божието благоволение и благодат, дадени от Христа Иисуса преди вечни векове. Амин!”

       По повод празника на град Хасково 8-ми септември, когато Православната Църква чества Рождество на Пресвета Богородица, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай посети града и отслужи благодарствен молебен в храм “Успение на Пресвета Богородица“.

Божията Майка се счита за покровителка на града още през Възраждането, когато с общия труд и средства на жителите на града е построена църквата, носеща името ѝ.

     С архиерея съслужиха: свещеноиконом Виктор Христев - епархийски духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Георги Тодев - архиерейски наместник на Хасковска духовна околия, митрополитският протодякон Илиян Александров, свещеници от града и епархията.

На богослужението присъстваха:кметът на община Хасково Добри Беливанов, председателят на Общинския съвет Таня Захариева, народни представители, общественици и множество боголюбиви миряни.

     Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св.ап.Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

След края на богослужението владиката се обърна със слово за Владичицата на света Пресвета Богородица:

„Рождеството на Пресветата Владичица, на Небесната Царица Божията Майка Света Богородица е източник на всеобща радост, източник на утешение за всички човеци. В лицето на Божията Майка Бог подарил на света тази, пред която се прекланят толкова хора, възнасят се толкова молитви, пред която се проливат реки от човешки сълзи, защото нейната десница изтрива всяка сълза от всяко човешко лице. Божията Майка така пълно и ясно сама за себе си е казала думите на химна: ”Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога ,Спасителя мой!” В това е целият ѝ живот - да прославя Бога за мъдростта на творението, за Неговия промисъл, за любовта и благостта. И това въпреки скърбите, въпреки страданията, които препълнили сърцето ѝ в подножието на Кръста.”И духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой!” В това е нейната постоянна нагласа. Тя вижда човешките слабости и пороци.Тя ги вижда и днес . Сърцето ѝ по майчински страда, но въпреки това тя остава на висотата на съзерцание на висшата небесна святост и духът ѝ винаги се радва в Бога Спасителя, принесъл себе си в жертва за изкупление на цялото човечество. В това е Богородичната радост.”

   Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

      „Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква. Божият промисъл подготвил постепенно появяването на Света Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка - Йоаким и Анна -се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка - Пресвета Богородица.”

      С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, отслужи архиерейска света Литургия в село Яворово, Асеновградска духовна околия.

      С архиерея съслужиха: ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен наздорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Петко Хаджиламбрев - председател на храм „Рождество на Пресвета Богородица”, митрополитският дякон Ангел Ангелов.

   Песнопенията изпълни смесеният хор при храм „Св.Възнесение Господне” в град Пловдив с диригент Дорис Хофман.

      В края на духовното тържество владиката произнесе слово за Пресвета Богородица и поздрави миряните по случай празника на храма , посветен на Божията майка . Той преподаде архипастирския благослов от името на Негово Високопреосвещенство митрополит Николай.

     Последованието на свещеническото опело бе извършено на 7 септември в храм „Св.вмчца Неделя” в град Пловдив с благословението на Пловдивския митрополит Николай от викарния епископ Арсений, заедно със свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, митрополитския протодякон Илиян Александров и свещеници от града.

Множество признателни енорияши, духовни чада на новопредставилия се пред Господа отец Любен бяха дошли, за да изпратят по пътя на вечността един достоен свещенослужител и да се простят  със своя многообичан пастир и наставник във вярата.

    Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений с голямо вълнение се обърна към многобройното опечалено събрание и определи кончината на енорийския свещеник като загуба на епархийската ни Църква, загуба на скъп съработник на Божията нива.

Свещеник Любен Попов е роден на 25 март 1932г. в село Полски Градец, Старозагорска област.

     Завършва основна прогимназия в родното си село и кандидатства в Софийската духовна семинария. Завършва и Духовната академия през 1959г. От 1960г. до 1962г. е секретар на Пещерското архиерейско наместничество, а през 1962 г. до 1990 г. е назначен за служител при канцеларията на Пловдивската света митрополия. Приснопаметният митрополит Арсений го ръкополага за дякон в храм „Св.Троица” град Пловдив . Същата година е ръкоположен за свещеник на Петровден в Баткунския манастир „Свв.Петър и Павел”. Назначен е за енорийски свещеник при пловдивския храм „Св.вмчца Неделя” до днес.

     До последния си дъх служеше ревностно като грижовен пастир за енорията си в този храм.

„Този добър и тих човек и свещенослужител най- неочаквано напусна скоропреплодния и грешен свят”- каза в своето искрено и прочуствено  слово владиката:”Но не искам ,братя, да не знаете за починалите”, казва св.ап.Павел в посланието си до Солуняни: „за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.”Ние, вярващите , имаме надежда и нашата надежда е спасителната   и промислителна Божия десница . Като земни хора да поскърбим за добродетелния покойник, като вярващи , които имаме надежда за вечния живот да не униваме , да ни крепи надеждата в Бога, надеждата в безсмъртието, защото смъртта и гробът не са края на чоешкия живот. Както Христос Бог възкръсна, така и всички , които вярват в Него , като изповядваме Символа на вярата , ще възкръснем за живот вечен.

   Бог да го прости!Вечна и блажена да бъде паметта му!”