Според църковния устав дните от първи до петнадесети август обуславят благодатния период на Богородичния пост, чрез който Православната Църква ни подготвя за съкровеното посрещане на празника Успение на Пресвета Богородица.
В края на делничните вечерни през Богородичния пост се отслужва Молебен канон към Пресвета Богородица.
Първото от тези молебни последования бе отслужено на 2 август в катедралния храм „Успение Богородично” в град Пловдив.
Последованието бе възглавено от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в съслужение със Знеполския епископ Арсений – викарий на Пловдивския митрополит, свещеноиконом Виктор Христев – епархийски духовен надзорник, духовните надзорници при Пловдивска митрополия свещеноиконом Тодор Хаджиев и протойерей Деян Стоенчев и свещеници от всички храмове в града.
Умилителните песнопения на канона се изпълняваха антифоно от духовниците и от певците от митрополитския хор „Св.ап.Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.Към тяхното молитвено пение се присъединяваха и мнозина от богомолците, които се бяха подготвили с текстове на Богородичния канон.
След чинопоследованието на Молебния канон Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай произнесе слово, в което акцентира върху темата за поста и спасителното за всички ни значение на общата ни Майка Света Богородица.
„Няма по-близък на човека в този живот от майката. На мама можеш да кажеш всичко. Можеш да кажеш мъката си, скърбите си, несгодите си, да споделиш проблемите си. Неслучайно Божията Майка света Богородица я нарича целият свят Майка на Църквата, Майка на християните, Майка на всекиго едного от нас. То е, защото ние общуваме с нея, като с наша майка. И не случайно сме се събрали многолюдно и ще се събираме в тия благодатни и утешителни вечерни служби, за да споделим с нашата обща Майка Света Богородица болките си, страданията си, скърбите си. Защото знаем от собствен религиозен опит, че няма сълза върху човешкото лице, която нейната милваща майчина десница да не е изтрила. Няма човек, който е дошъл да изплаче пред нея теготите си и да не се върне утешен. Затова и светата Църква я песнослови като утешителка на наскърбените, надежда на обезнадеждените, одежда на голите, изцерение на болните и спасение за верните.”