В четвъртък на първата седмица от Великия пост – 14-и март, в храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ гр. Пазарджик, беше отслужено Велико повечерие с последната част от канона на свети Андрей Критски. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай то бе възглавено от Константийския епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит. С него съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, председателят на храма прот. Петко Еленкин и енорийският свещеник прот. Манчо Манчев, служащият в катедралата „Успение Богородично“ гр. Пазарджик свещ. Любомир Чавдаров и дякон Николай Ангелчов.
Звънът на църковните камбани отново събра верния Божи народ за молитва в тези благодатни дни на поста. Изпълнените с умиление от затрогващите молитвословия на канона сърца пак и пак викаха „Помилуй ме, Боже, помилуй ме!“. В единомислие всички направиха смирени земни поклони при произнесената от епископ Яков молитва на свети Ефрем Сирин, зовяща Бога да ни дарува целомъдрие, терпение, любов и виждане на собствените грехове.
В края на богослужението архиереят преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над председателя на храма и неговите енориаши и завърши: „Ето, че прочетохме и последната част от Великия покаен канон на свети Андрей Критски. Канон, с който трябваше да събудим нашата заспала в греховен сън душа и да я подтикнем към покаяние. Намираме се на прага, когато Небесният ни Отец ще помилва тези от нас, които с разкаяние в сърцето си, с пост, с молитва, с изповед ще издигнат сърцата си към Царството Божие и ще чуят Бащиния глас, Който ще ги призове да седнат на Господнята трапеза. И ако в сърцето ни все още е останала някаква начистота, то имаме още един ден, в който да призовем и нашата Застъпница Пресвета Богородица, тя да ни помогне в делото на покаянието, та очистени да пристъпим към Тайнството на светото Причастие. Ние сме свикнали да гледаме не собствените си, а чуждите грехове. Нека в тези дни погледнем своята трънлива градина и нея се постараем да очистим от плевели, да не гледаме сламката в окото на брата си, а гредата в нашето. Ако се стремим към това, ако това просим и от нашия Господ, то Той несъмнено ще ни го даде. Защото ако ние, бидейки лукави човеци, даваме само добри дарове на своите чеда, то колко повече нашият Отец ще ни даде онова, което е полезно за нас? Да слушаме Евангелието не само с ушите, а със сърцето си. Да се стремим на дело да изпълняваме чутото и с кротост, със смирение, с
търпение, с послушание, с любов да благоукрасяваме нашето сърце. Тогава и човеците ще видят тази духовна красота на душата ни и ще прославят нашия Небесен Отец. Тогава и нашият пост ще бъде пълен и благоприятен пред лицето на Бога. Достигнем ли това, то още тук, на земята ще предвкусим Райското блаженство“.
Епископ Яков призова в утрешния ден да се съберем в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“, където да възпеем бързата Закрилница и Помощница на човешкия род – Пресвета Богородица в полагащото се молитвено последование на акатиста на Божията Майка, та утихнали, с радост в душата си всички, които ще пристъпят към светото Причастие, да усетят колко благ е Господ и на всички то да послужи за спасение.
На 13-и март, сряда на първата седмица от Великия пост, в храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик беше отслужено Велико повечерие с трета част от Великия покаен канон на свети Андрей Критски. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, богослужението беше възглавено от Константийския епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит. С него съслужиха енорийските свещеници в храма прот. Боян Кочев и свещ. Стоян Стоянов, председателят на храм „Св. Арх. Михаил“ гр. Пазарджик прот. Витан Йорданов, енорийският свещеник в храм „Св. Петка“ гр. Пазарджик прот. Димитър Христев, служащите в катедралата „Успение Богородично“ гр. Пазарджик свещ. Максим Ничев, свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров, председателят на храм „Св. Троица“ с. Динката свещ. Димитър Милков и дякон Николай Ангелчов.
Храмът, посветен на покровителите на град Пазарджик, се изпълни с боголюбив народ, който посрещна своя архиерейски наместник. Всички взеха участие в светата богослужба, изпълнявайки песнопенията и молитвите на последованието. В края на повечерието владиката прочете полагащата се коленопреклонна молитва и всички преклониха главите и коленете си пред Бога.
На 12-и март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Св. Петка“ гр. Пазарджик Константийският епископ Яков възглави последованието на Великото повечерие с втора част от покайния канон на св. Андрей Критски. С архиерея съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, председателят на храма прот. Димитър Баташки и енорийските свещеници в него прот. Димитър Христев и свещ. Сидер Димов, служащите в катедралата „Успение Богородично“ свещ. Любомир Чавдаров и свещ. Максим Ничев и дякон Николай Ангелчов.

В първия ден от Великия пост с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Константийският епископ Яков - викарий на митрополита, възглави Великото повечерие с първата част от Покайния канон на св. Андрей Критски в катедрален храм "Успение Богородично", гр. Пазарджик. С архиерея съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, служащите в катедралата свещ. Максим Ничев, свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров, свещ. Димитър Милков, председател на храм "Света Троица" в с. Динката и дякон Николай Ангелчов.
пропаст, нима нямат право да го спрат? На нашите деди не им беше нужно да се пишат рамки, по които да възпитават децата си. Защо? Защото Христос беше в сърцата им, в живота им. Те се учеха от това, което им бяха предали техните деди и прадеди. Те слушаха Евангелието, чуваха на какво ги учи и така отглеждаха децата си. Нека и ние слушаме Божия глас и наученото от нашите предци."
В последния ден преди началото на Великия пост - Неделя Сиропустна, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Константийският епископ Яков отслужи архиерейска света Литургия в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик. С него съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, енорийският свещеник в храма свещ. Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов.
„Ето, Аз стоя пред вратите и хлопам. Който Ме чуе и Ми отвори, ще вляза и ще вечерям с него” - с тези евангелски думи се обърна епископ Яков към присъстващите и продължи: – Бог стои пред сърцето на всеки един от нас. И който Му отвори, там ще се настани и ще пребъде с него. С тези думи Светата Църква ни приканва да отворим широко сърцата си, защото Бог не иска смъртта на грешника, а да се обърне той и да бъде жив. Чрез осъзнаването на греховете си, чрез покаянието, чрез очистване сърцето от злото и изпълването му с добродетели и любов съм Бога и ближния, всички ние можем да достигнем до спасение. И днес в светото Евангелие чухме призива на Христос да не събираме онова, което молец яде и ръжда унищожава, а да събираме богатства духовни, вечни, които ще ни помогнат да наследим Царството Небесно. Пред такива дни сме застанали, братя и сестри, дни, когато Царството Божие е отворено и от нас се иска да погледнем и видим своята греховност, да се разкаем за съгрешенията си, да издигаме молитвата си към небесата и потърсим прошка от Бога. Сега е благоприятно време да се вгледаме вътре, в дълбочината на сърцето си и да открием всеки свой грях, всяка нечистота. Тогава ще осъзнаем, че няма грях, който да не сме сторили, а осъзнаването на това е и началото на нашето покаяние, което ще избликне от сърцето ни и ще зарадва нашия небесен Отец. Нека през дните на Великия пост да се откъснем от временното, да си дадем сметка, че нищо тук на земята не заслужава нашето внимание, когато го сравним с райското блаженство. Да освободим душата си от земните, суетни привързаности, за да се издигне нагоре към небесата, към приготвеното ни Царство, към нашия Създател.
В края на светата Литургия епископ Яков преподаде архипастирския благослов на правоправещия архиерей на Пловдивска света митрополия - митрополит Николай. Владиката поиска и прошка от всички присъстващи, ако с нещо някого е огорчил или съблазнил, като помоли от дълбочината на сърцето си да му простят всичко, което е сторил или поради недостиг на сили, или леност, не е сторил. Той увери, че е изпълнен с любов към всички и каквото и да прави, винаги се стреми да бъде от полза на всеки и така цялото стадо да върви нагоре към Бога.