"Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите; с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци, плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам; с гвоздеи се приковава Женихът църковен; с копие се пробожда Синът на Дева. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покажи ни и славното Твое Възкресение" /15 антифон/
При пеенето на този антифон вечерта срещу най-тъжния в годината ден - Велики петък, става изнасянето на Христовото Разпятие. Този трепетен момент е част от последованието на 12-те евангелия, които съдържат дванадесет откъса от Новия завет, разказващи за Христовите страдания.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай неговият викарий – Константийският епископ Яков възглави богослужението в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“. С архиерея съслужиха прот. Боян Кочев и служащите в храма свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов.
Духовниците се редуваха при четенето на евангелските откъси, пресъздавайки в сърцата на вярващите тези най-тежки последни часове от земния живот на Спасителя – Неговите страдания и кръстна смърт.
След изчитане на петото поред евангелие и при пеене на 15-ия антифон на службата епископ Яков и служащите с него изнесоха в центъра на храма Христовото Разпятие и иконите на 
изпълнените с тъга Божия Майка и любимия Негов ученик. Кръстът с разпнатия на него Спасител бяха поставени в центъра на храма. Осъзнавайки величието на Голготската Жертва всички сведоха виновни глави пред израненото заради нашите грехове тяло на безгрешния Христос.
В края на службата епископ Яков се обърна към присъстващите със слово за Господните страдания и завърши: „Тази вечер изживяхме последните минути от земния живот на Христа. Страданията, които Той понесе доброволно, за да ни изкупи от властта на смъртта, трогнаха до сълзи закоравелите ни в грехове души. Жертвения Агнец се принесе за всеки от нас, затова и ние според силите си се готвехме през целия Велик пост – да Му принесем достойни плодове на покаяние, та Той да умие нашите грехове. И ние се стремим да живеем в мир, та да вкусим райското блаженство още тук, на земята. Нима не е райско блаженство да бъдем очистени от греховете, сърцето ни да е 
изпълнено с любов, да не познаваме алчността, ненавистта, злобата? Нима не е райско блаженство да бъдем удостоени да седнем на Господнята трапеза? И всичко това е само подготовка за онова, което ни чака, ако изпълним закона Божий. Както Христос изпълни всичко, така и ние трябва да изпълняваме евагелските заповеди не с ум, а със сърце и дела, та като видят човеците добрите ни дела, да повярват в нашия Отец. Чрез делата си ние викаме или „Осанна“, или „Разпни Го“. Нека в тези дни, когато и природата е утихнала в очакване на Възкресението, да се отделим в молитва, да издигнем умовете си на Небесата, да загърбим земното и да оплакваме себе си заради нашето греховно падение, заради нашата духовна смърт. Господ е милостив и ни уверява, че стои на вратите на всяко сърце и хлопа. Нека Му отворим и Той ще влезе и вечеря с нас. И така очистени, с изпълнени с любов към Бога и човеците сърца, да посрещнем светлото Христово Възкресение“.
Накрая владиката преподаде благословението на Пловдивския митрополит Николай над всички и прикани да се съберем в утрешния ден вечерта отново в храма, където да отслужим последованието на Христовото Опело.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Архиерейско наместничество град Пазарджик и Църковното настоятелство при катедрален храм „Света Богородица“ организираха традиционното боядисване на Великденски яйца от деца в градинката на катедралата.
На специално приготвени в градинката пред храма маси децата боядисаха повече от 350 червени яйца, дарени за повода от боголюбиви християни и предназначени да зарадват възрастните хора от Дом за стари хора „Гаврил Кръстевич“ гр. Пазарджик. След като боядисаха яйцата, децата ги подредиха в кошници, а владиката дари всяко едно от малките християнчета с копие на чудотворната икона на света Богородица и пакетче боя за яйца за проявеното добротворство.
И тази година, яйцата бяха занесени лично от Константийския епископ Яков, духовниците и сръчните майстори за благословение на живеещите в дома за стари хора, където бяха топло посрещнати от директора г-жа Дунгарова. Гостите изнесоха кратка програма пред обитателите на дома, като ги поздравиха със стихове и песнопения. Възрастните хора, изпълнили до край залата за тържества, бяха дарени от малчуганите не само с червено яйце, но и с надежда и радост от настъпващия Празник на празниците.
В четвъртия ден на Страстната седмица Светата Църква възпоменава великото събитие на Тайната вечеря, на която нашият Господ Иисус Христос установил тайнството на светото Причастие. По този повод и с благословението на Пловдивския митрополит Николай, неговият викарий Константийският епископ
На 2
архиерея съслужиха прот. Боян Кочев, секретар на Пазарджишка духовна околия и свещ. Любомир Чавдаров, служащ в катедралата „Успение Богородично“ гр. Пазарджик. Архиереят отправи гореща молитва към Бога да благослови доброто начинание и дарува на завършващите ползотворна служба на Отечеството и народа ни. След това епископ Яков поръси новоназначените служители на МВР и бойните им знамена със светена вода.
Гости на тържествената церемония бяха г-н Милко Бернер – заместник-министър на МВР, г-н Михаил Златанов – началник на кабинета на министъра на МВР, г-н Йордан Кожухаров – заместник областен управител на област Пазарджик, главен комисар Георги Арабаджиев – заместник главен секретар на МВР, старши комисар доц. д-р Неделчо Стойчев – pектор на АМВР, старши комисар Красимир Добрев – директор на дирекция „Жандармерия“, комисар Станислав Теофилов – заместник-директор на дирекция „Жандармерия“, комисар Ивайло Тишев – заместник-директор на ОДМВР – Пазарджик, комисар Красимир Иванов – директор на ЦСПП – Казанлък, комисар Борис Танев – началник на Зонално жандармерийско управление София, главен инспектор Илиян Кънчев – началник на ЗЖУ Монтана, главен инспектор Генчо Николаев – началник на ЗЖУ Бургас, родители и близки на стажантите.
В този ден с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков – викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, отслужи празнична Архиерейска света Литургия в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“. С него съслужиха секретарят на Околията прот. Боян Кочев, енорийският свещеник в храма свещ. Любомир Чавдаров и дякон Николай Ангелчов.
Духовното тържество беше още по-радостно от изпълнението на децата от Представителен детски хор „Слава Русева“ град Пазарджик, които с благословението на Константийския епископ Яков и под ръководството на своя диригент г-жа Благоева, отпяха част от литургийните песнопения. Когато дяконът възгласи сугубата ектения, нежните гласове запяха тройното „Господи, помилуй!“, с което изпълниха сърцата на вярващите с възторг от умилителната детска молитва. В най-важния момент от светата Литургия епископ Яков въздигна ръцете и ума си към Небесата, просейки от Бога да слезе и пресъществи светите Дарове, а малките християни изпяха полагащото се песнопение „Тебе възпяваме, Тебе благославяме, на Тебе благодарим, Господи, и молим Ти се, Боже наш, и молим Ти се, Боже наш, и молим Ти се, Боже наш“, с което допринесоха още повече за молитвеното настроение на вярващите. По време на причастния децата отпяха още няколко песнопения и приеха заслужените благодарности и поздравления от присъстващите.
В своята проповед в края на службата епископ Яков поздрави всички с настъпилия празник. Той разказа евангелските събития за посрещането на Спасителя в град Йерусалим и завърши: „Малко преди да бъде разпнат и да умре, за да победи със смъртта Си смъртта и да отвори Рая за всеки един от нас, нашият Господ влезе в Йерусалим и беше посрещнат с радостни викове „Осанна!“. Но броени дни след това същите тези хора ще викат „Разпни Го!“. Такъв е и нашият живот – когато имаме нужда от Бога, викаме към Него, търсим Го и просим Неговата помощ и Му въздаваме слава. А когато всичко ни е наред, ние забравяме за Него и се отдаваме пак на греха, с което отново Го разпъваме на Кръста. Нека не бъдем неразумни – усетили сме колко леко се живее с Бога и колко трудно е всичко, което искаме да постигнем без Него. Да издигаме погледа си нагоре и да търсим нашия Спасител и Той винаги ще бъде с нас и