Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

НЕДЕЛЯ ПРЕД РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Евангелско четиво (Мат. 1:1-25)                        

              В ОЧАКВАНЕ НА БОГОМЛАДЕНЕЦА         

           Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.(Мат. 1:21).

      

        Благочестиви православни християни,    Наближава светлият празник Рождество Христово. Ние очакваме с трепетна радост велика среща: срещата с Витлеемския Богомладенец. И както подобава, подготвяме се да посрещнем Христа Господа по възможно най-добрия начин: с пост и усилена молитва, с Изповед при свещеника и Причастие. Суетното и трескаво приготовление на рождественски подаръци няма особено значение за настъпващия празник. Важното е какъв подарък ще поднесем ние на идващия Христос. Във връзка с това св. Григорий Богослов увещава: „Нека не празнуваме плътски, а божествено; не по светски, а духовно...”    Как да изпълним това? Нека не слагаме венци на къщите си, да не събираме весели компании, да не пресищаме очите, да не затъпяваме слуха с музика, да не оскверняваме вкуса, нарушавайки поста и преяждайки – това са кратките пътища на порока, това са вратите на греха! Бог става човек, Словото добива плът, Невидимият става видим, Божият Син става син човешки – нека приготвим пътя Господен в душите и живота си!    Трябва също да помислим, когато Богомладенецът дойде, има ли къде да Го приютим. Св. Йоан Златоуст наставлява: „Христос е пред вашите двери, отворете Му; вие трябва да Му дадете най-хубавата стая, а Той ви моли само за един ъгъл! Настанете Го, където искате – в задните стаи със слугите, в бараките, в конюшните с вашите осли и коне – само Го приемете!”    Настанете Го, където искате в дома на сърцето си – само нека там да бъде чисто, защото никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога (Еф. 5:5). Приютете Го, където пожелаете в храма на душата си, само гледайте последният да не е превърнат в разбойнишки вертеп (Марк 11:17) на зли страсти и неразкаяни грехове...    Богомладенецът Христос иде и трябва да внимаваме как ще Го посрещнем. Защото и сега има Иродовци, които искат да Го убият – това са множеството развратители, които използват настъпващия празник, за да устройват безчинни зрелища, блудни празненства и срамни увеселения. Ние пък искаме да последваме примера на тримата мъдреци и да поднесем на нашия Господ скромните си дарове: не злато, защото сме бедни на добродетели, а само една-две лепти. Двете лепти на поста и молитвата! Не ливан и смирна, защото това са дарове, които поднасят праведниците, а ние сме грешни люде. Нашите ливан и смирна, които Господ милостиво ще приеме, са покайните ни сълзи...    Да внимаваме, да не би както първосвещениците и книжниците по онова време, така и ние да не разберем, че Богомладенецът се е родил. Това може да се случи, ако, улисани в земните си дела, не обърнем никакво внимание на Рождественския празник; ако до този ден не сме се изповядали и причастили; ако не сме постили през време на Рождественския пост и ако се готвим да празнуваме не духовно, а като всички останали светски хора. Но да посрещнем Богомладенеца като простосърдечните витлеемски пастири, които, като разбрали, че Христос се е родил, оставили всичко и отишли да Му се поклонят. Отишли да Му се поклонят, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано (Лука 2:20).    Да използваме настъпващия светъл празник, за да станем богоприемци и богоносци чрез приемането на Христа Господа в светото Причастие, за да можем като светия праведен Симеон да кажем: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, с миром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля”(Лука 2:29-32).    Христос иде, а няма да има где глава да подслони (Мат. 14:20). Да Му приготвим пещера и ясли в нашия град (или нашето село), в нашата енория, в нашия храм, в нашия дом... Пещерата на молитвеното уединение, яслите на Иисусовата непрестанна молитва! Богомладенецът ще се роди, а светът Му приготвя камъни за замеряне, бич, трънен венец и кръст за разпятие... Ние пък искаме да Го посрещнем с хляб и сол, с целувание и цветя. С хляба и солта на благодатта на Светия Дух, с целувката на синовна любов, с цветята на християнските добродетели... Още не е късно, сватбеният дом все още е отворен, вратите още не са заключени... Побързайте!           Братя и сестри,    В очакване на Богомладенеца ние се подготвяме за вълнуваща и радостна среща и с Неговата Пречиста Майка – Света Богородица. Това е напълно естествено и закономерно, защото, гдето е Младенецът, там е и Майката; и почитайки Сина, почитаме и Майката. На Христа Господа ние с благодарно сърце казваме: „Блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!” (Лука 11:27). А Самата Богородица възхваляваме така: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените... и благословен е плодът на твоята утроба” (Лука 1:28, 42).    В очакване сме на тази утешителна Рождественска среща, надявайки се Господ Бог и сега да спаси народа Си от греховете му (Мат. 1:21). Негов сме и род (Деян. 17:28), род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити (Шетър 2:9), стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай (Евр. 3:6).    Да завършим това слабо слово със силните думи от кондака на Предпразненството на Рождество Христово: Дева днес в пещера идва, за да роди неизречено Предвечното Слово. Ликувай, вселено... прославяй с ангели и пастири Пожелалия да се яви Отроче младо, Предвечния Бог. Амин.