Неделна проповед

НЕДЕЛЯ ПРЕД РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Евангелско четиво (Мат. 1:1-25)                        

              В ОЧАКВАНЕ НА БОГОМЛАДЕНЕЦА         

           Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.(Мат. 1:21).

      

        Благочестиви православни християни,    Наближава светлият празник Рождество Христово. Ние очакваме с трепетна радост велика среща: срещата с Витлеемския Богомладенец. И както подобава, подготвяме се да посрещнем Христа Господа по възможно най-добрия начин: с пост и усилена молитва, с Изповед при свещеника и Причастие. Суетното и трескаво приготовление на рождественски подаръци няма особено значение за настъпващия празник. Важното е какъв подарък ще поднесем ние на идващия Христос. Във връзка с това св. Григорий Богослов увещава: „Нека не празнуваме плътски, а божествено; не по светски, а духовно...”    Как да изпълним това? Нека не слагаме венци на къщите си, да не събираме весели компании, да не пресищаме очите, да не затъпяваме слуха с музика, да не оскверняваме вкуса, нарушавайки поста и преяждайки – това са кратките пътища на порока, това са вратите на греха! Бог става човек, Словото добива плът, Невидимият става видим, Божият Син става син човешки – нека приготвим пътя Господен в душите и живота си!    Трябва също да помислим, когато Богомладенецът дойде, има ли къде да Го приютим. Св. Йоан Златоуст наставлява: „Христос е пред вашите двери, отворете Му; вие трябва да Му дадете най-хубавата стая, а Той ви моли само за един ъгъл! Настанете Го, където искате – в задните стаи със слугите, в бараките, в конюшните с вашите осли и коне – само Го приемете!”    Настанете Го, където искате в дома на сърцето си – само нека там да бъде чисто, защото никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога (Еф. 5:5). Приютете Го, където пожелаете в храма на душата си, само гледайте последният да не е превърнат в разбойнишки вертеп (Марк 11:17) на зли страсти и неразкаяни грехове...    Богомладенецът Христос иде и трябва да внимаваме как ще Го посрещнем. Защото и сега има Иродовци, които искат да Го убият – това са множеството развратители, които използват настъпващия празник, за да устройват безчинни зрелища, блудни празненства и срамни увеселения. Ние пък искаме да последваме примера на тримата мъдреци и да поднесем на нашия Господ скромните си дарове: не злато, защото сме бедни на добродетели, а само една-две лепти. Двете лепти на поста и молитвата! Не ливан и смирна, защото това са дарове, които поднасят праведниците, а ние сме грешни люде. Нашите ливан и смирна, които Господ милостиво ще приеме, са покайните ни сълзи...    Да внимаваме, да не би както първосвещениците и книжниците по онова време, така и ние да не разберем, че Богомладенецът се е родил. Това може да се случи, ако, улисани в земните си дела, не обърнем никакво внимание на Рождественския празник; ако до този ден не сме се изповядали и причастили; ако не сме постили през време на Рождественския пост и ако се готвим да празнуваме не духовно, а като всички останали светски хора. Но да посрещнем Богомладенеца като простосърдечните витлеемски пастири, които, като разбрали, че Христос се е родил, оставили всичко и отишли да Му се поклонят. Отишли да Му се поклонят, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано (Лука 2:20).    Да използваме настъпващия светъл празник, за да станем богоприемци и богоносци чрез приемането на Христа Господа в светото Причастие, за да можем като светия праведен Симеон да кажем: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, с миром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля”(Лука 2:29-32).    Христос иде, а няма да има где глава да подслони (Мат. 14:20). Да Му приготвим пещера и ясли в нашия град (или нашето село), в нашата енория, в нашия храм, в нашия дом... Пещерата на молитвеното уединение, яслите на Иисусовата непрестанна молитва! Богомладенецът ще се роди, а светът Му приготвя камъни за замеряне, бич, трънен венец и кръст за разпятие... Ние пък искаме да Го посрещнем с хляб и сол, с целувание и цветя. С хляба и солта на благодатта на Светия Дух, с целувката на синовна любов, с цветята на християнските добродетели... Още не е късно, сватбеният дом все още е отворен, вратите още не са заключени... Побързайте!           Братя и сестри,    В очакване на Богомладенеца ние се подготвяме за вълнуваща и радостна среща и с Неговата Пречиста Майка – Света Богородица. Това е напълно естествено и закономерно, защото, гдето е Младенецът, там е и Майката; и почитайки Сина, почитаме и Майката. На Христа Господа ние с благодарно сърце казваме: „Блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!” (Лука 11:27). А Самата Богородица възхваляваме така: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените... и благословен е плодът на твоята утроба” (Лука 1:28, 42).    В очакване сме на тази утешителна Рождественска среща, надявайки се Господ Бог и сега да спаси народа Си от греховете му (Мат. 1:21). Негов сме и род (Деян. 17:28), род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити (Шетър 2:9), стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай (Евр. 3:6).    Да завършим това слабо слово със силните думи от кондака на Предпразненството на Рождество Христово: Дева днес в пещера идва, за да роди неизречено Предвечното Слово. Ликувай, вселено... прославяй с ангели и пастири Пожелалия да се яви Отроче младо, Предвечния Бог. Амин.