ЕДИН ОТ НАЙ-РАННИТЕ КУПОЛНИ ХРАМОВЕ В ПЛОВДИВ

Храмов празник:

Св. свещеномъченик Харалампий - 10 февруари

Свети Харалампий бил епископ в град Магнезия, Теса­лия, по времето на император Септимий Север (196-210 г.).

Без да се страхува от преследванията срещу хри­стияните, той смело проповядвал сред хората. Бил заловен и измъчван жестоко, но всеки път с молитви изцелявал раните си, което накарало много езичници да приемат християнството.

Загинал мъченически през 198 г. на преклонната 113 годишна възраст.

Храм, посветен на св. свещеномъченик Харалампий, има още в началото XIX в. в пловдивския квартал „Мараша“. През 1874 г. той е изця­ло обновен с щедрите даре­ния на членове от прочутия тогава в града кафтанджийски еснаф. Тази дата се виж­да и сега издялана на мраморна плоча, поставена над главния вход от западната страна на храма.

Строежът е изпълнен от брациговски майстори. Типичната трикорабна псевдобазилика е разделена от два реда по четири дървени колони, свър­зани с полукръгли арки, стъ­пили върху оригинални капители с форма на лалета. Раз­мерите на храма не са големи (20 на 12 м.), но въздействието на архитектурата му е внуши­телна заради извисения на 14 метра осмостенен купол, из­граден върху свода на сред­ния кораб. До това време ку­пол в Пловдив има единстве­но митрополитската черква „Св. Марина“. Подът е настлан с мраморни плочи. Ол­тарът е украсен с резбован иконостас от втората полови­на на XVIII в. В него са вгра­дени царски двери от края на XVII в. Предполага се, че рез­бата с по-късната датировка е дело на забележителния май­стор, работил иконостаса на параклиса „Св. Въведение Богородично“. Резбата е плитка, с ажурна украса и има хубава, майсторски изпълнена орнаментика. Иконите са разполо­жени в три хоризонтални ре­да. Под големите изображе­ния от царския ред има пана с рисувани живописни пейза­жи. Храмовата икона, посве­тена на св. Харалампий, е де­ло на големия възрожденски живописец Станислав Доспевски. Иконите „Св. Троица“ и „Св. Благовещение“ са рисувани от зограф Стефан Андонов - Пазарджичанин. Скоро след Освобождението, през 1878 г., друг известен местен зограф Атанас Гюдженов, баща на големия живописец проф. Димитър Гюдженов, поема работата по изписване на черквата. Веро­ятно поради недостатъчно средства той успял да покрие със стенописи само купола, средния кораб и източната олтарна стена с апсидата. Инте­риорът на храма „Св. Хара­лампий“ е бил обогатен с кра­сиво резбовани владишки трон и амвон.

На два проскинитария са поставени иконите „Св. апос­тол Тома и праведни Ной“, рисувана през 1833 г. от Ни­кола Одринчанин и „Св. Ха­ралампий“ от началото на XIX в.

Освен култов паметник, черквата „Св. Харалампий“ е историческа светиня, свърза­на с последната фаза от бор­бата за самостоятелна бъл­гарска църква.

Председател: прот. Теодосий Георгиев Лозанов - тел.: 0898 452 517