ЕДИН ОТ НАЙ-РАННИТЕ КУПОЛНИ ХРАМОВЕ В ПЛОВДИВ
Храмов празник:
Св. свещеномъченик Харалампий - 10 февруари
Свети Харалампий бил епископ в град Магнезия, Тесалия, по времето на император Септимий Север (196-210 г.).
Без да се страхува от преследванията срещу християните, той смело проповядвал сред хората. Бил заловен и измъчван жестоко, но всеки път с молитви изцелявал раните си, което накарало много езичници да приемат християнството.
Загинал мъченически през 198 г. на преклонната 113 годишна възраст.
Храм, посветен на св. свещеномъченик Харалампий, има още в началото XIX в. в пловдивския квартал „Мараша“. През 1874 г. той е изцяло обновен с щедрите дарения на членове от прочутия тогава в града кафтанджийски еснаф. Тази дата се вижда и сега издялана на мраморна плоча, поставена над главния вход от западната страна на храма.
Строежът е изпълнен от брациговски майстори. Типичната трикорабна псевдобазилика е разделена от два реда по четири дървени колони, свързани с полукръгли арки, стъпили върху оригинални капители с форма на лалета. Размерите на храма не са големи (20 на 12 м.), но въздействието на архитектурата му е внушителна заради извисения на 14 метра осмостенен купол, изграден върху свода на средния кораб. До това време купол в Пловдив има единствено митрополитската черква „Св. Марина“. Подът е настлан с мраморни плочи. Олтарът е украсен с резбован иконостас от втората половина на XVIII в. В него са вградени царски двери от края на XVII в. Предполага се, че резбата с по-късната датировка е дело на забележителния майстор, работил иконостаса на параклиса „Св. Въведение Богородично“. Резбата е плитка, с ажурна украса и има хубава, майсторски изпълнена орнаментика. Иконите са разположени в три хоризонтални реда. Под големите изображения от царския ред има пана с рисувани живописни пейзажи. Храмовата икона, посветена на св. Харалампий, е дело на големия възрожденски живописец Станислав Доспевски. Иконите „Св. Троица“ и „Св. Благовещение“ са рисувани от зограф Стефан Андонов - Пазарджичанин. Скоро след Освобождението, през 1878 г., друг известен местен зограф Атанас Гюдженов, баща на големия живописец проф. Димитър Гюдженов, поема работата по изписване на черквата. Вероятно поради недостатъчно средства той успял да покрие със стенописи само купола, средния кораб и източната олтарна стена с апсидата. Интериорът на храма „Св. Харалампий“ е бил обогатен с красиво резбовани владишки трон и амвон.
На два проскинитария са поставени иконите „Св. апостол Тома и праведни Ной“, рисувана през 1833 г. от Никола Одринчанин и „Св. Харалампий“ от началото на XIX в.
Освен култов паметник, черквата „Св. Харалампий“ е историческа светиня, свързана с последната фаза от борбата за самостоятелна българска църква.
Председател: прот. Теодосий Георгиев Лозанов - тел.: 0898 452 517