Евангелско четиво (Йоан 9:1-38)
ДА ПРОГЛЕДНЕШ ДУХОВНО
А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони. (Йоан 9:38)
Христос воскресе!
В днешното Евангелско четиво се разказва как Христос извършил над един момък две чудеса: едно голямо и едно още по-голямо. Голямото чудо се състояло в това, че Господ отворил телесните очи на момъка и той от невиждащ станал виждащ. По-голямото чудо – това било отварянето на духовните му очи, вследствие на което той повярвал в Христа като в Син Божий. Значи да не вярваш в Христа, е духовна слепота. Свети апостол Павел пише: “На невярващите... богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог” (2 Кор. 4:4). Духовно слепи са и всички, които имат неправилна, неистинска вяра в Бога, в Христа – и това са иноверните (друговерците). Духовна слепота са суеверията в най-разнообразните им видове и форми, като астрология, хороскопи, зодии, прераждане, карма, съногадателство, късмет, орис, съдба, биоенергии, извънземни, предопределение... По повод на суеверията свети Йоан Златоуст има едно блестящо изказване, което гласи: “Говорят за някакъв кръговрат и повтаряне на събитията, но това не е истина, както и гледането по звездите и други подобни предсказания не са нищо друго, освен лъжа, от която произлизат само неудачи и безумство. Доброто незнание е по-полезно от лошото знание. При последното трябва да се освободиш от предразсъдъка си, за да дойдеш едва след това до истината. Земята, на която няма нищо, е по-добра от тая, на която има тръни. Затова да не бързаме да узнаем всичко. Мнозина са останали непоправими само поради това, че в простотата си са приели лошо учение.” Духовно слепи са лишените от християнски добродетели, които апостол Петър подрежда така: старание, вяра, знание, въздържание, търпение, любов (2 Петър 1:5-7). Апостолът добавя: “Ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа. А у когото ги няма, той е сляп, късоглед и забравил, че се е очистил от прежните си грехове“(2 Петър 1:8-9). За никой трезв православен християнин не е тайна, че светът около нас представлява една безчислена по брой армия от духовни слепци. И както когато се съберат на едно място много физически слепци, се блъскат и нараняват един друг, падат на земята и се тъпчат, така е и при духовно слепите. Оттук става ясно защо хората днес са толкова скръбни и нещастни; защо има толкова много кръвопролития и войни, суши, наводнения и земетресения; защо времето на антихриста вече идва... И сред тази армия от слепци крачи Христос – Светлината на света, но колцина искат да бъдат излекувани от Него? Колцина съзнават, че са духовно слепи? И Господ пак казва: “Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си... Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина” (Йоан 15:22, 25). Има и една друга група духовни слепци, мислещи себе си за зрящи, а по-болни и от най-болните. Това са християнските фарисеи. Те имат кръщение, ходят на църква, изповядват се и се причастяват, четат духовни книги и дори познават нелошо тво¬енията на светите отци. И въпреки това, тежко перде замъглява духовния им взор, защото привързаността им към света е по-голяма, отколкото към Христа; трапезата от месо и разни питиета – по-сладка от Господнята Трапеза на Причастието; зрелищата по домашния идол – телевизора, по-предпочитани от образа на Разпнатия Иисус... На такива християни Христос е нужен само в този живот, те са Го поставили един вид за уредник на всичките им световни дела, от които зависи материалното им благополучие, и преди всичко здравето им, телесното им здраве... На такива Христос с болка казва: “Не знаете какво искате... (Марк 10:38) Кой Ме е поставил да ви съдя или деля (Лука 12:14). Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човечески” (Йоан 6:27). Братя и сестри, Твърде възможно е духовно перде да замъглява и нашия сърдечен взор и ние да не можем да видим идващия Христос. Да отстраним това духовно перде със скалпела на покаянието! За нас, последните християни в този последен век – твърди игумен Никон (Воробьов), виден съвременен подвижник, - е оставено покаянието. Вярата ни е слаба, дела нямаме, скърби не можем да търпим... Остава да се каем и пак да се каем”. Свети Исидор Пелусиотски обаче предупреждава: “Човече! Внимавай да не би желанието ти да се покаеш да дойде едва тогава, когато настъпи часът на отчаянието. Някой човек попитал един подвижник: „Приема ли Бог покаянието?" Подвижникът го попитал: ,Aко твоята дреха се скъса, ще я захвърлиш ли?" Човекът отвърнал: „Не, ще я закърня и нося още." Ако ти така щадиш своята дреха – му отговорил старецът, – няма ли толкова повече Бог да пощади Своето създание?” Осъзнаването на своето съгрешение и самоукорението са първите стъпки на покаянието. Така постъпил блудният син и се спасил. Покаянието ще отвори духовните ни очи и ние ще видим как Христос пристъпва към нас и ни говори: “Още малко и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете (Йоан 14:19). Амин.”
Източник : Сборник неделни проповеди по евангелските четива, Православно издателство "Витезда"