Евангелско четиво (Марк 15:43-16:8)
МИРОНОСИЦИ ДНЕС
Христос воскресе!
Оптинският новомъченик йеромонах Василий (Росляков), убит от един сатанист навръх Великден през 1993 г. заедно с иноците новомъченици Терапонт и Трофим, докато биели камбаните, няколко дни преди мъченическата си кончина, сякаш предчувствайки скорошното си отхождане при Господа, казал: “Свещеното Писание ни говори, че Бог не е Бог на мъртви, но на живи. При Бога всички са живи. И заради това, че ние служим на такъв Бог, Който възкръсна и с Възкресението Си победи смъртта, при Него няма смърт. В Бога няма смърт, тя не съществува, тя, съществува само извън Бога!” Тази мисъл се потвърждава и от евангелските разкази за жените мироносици. Когато те отишли на Гроба Господен, за да помажат с миро Иисусовото Тяло като на мъртъв и тленен човек, двама ангели им казали: “Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тук, но възкръсна” (Лука 24:5-6). Дивен е подвигът на светите жени мироносици, първа между които с най-бляскава светлина сияе Майката Христова Богородица! Когато апостолите, най-близките Христови приятели (Йоан 15:14), мъже в разцвета на силата си, изоставили Господа в най-многоскръбните часове от земния Му живот, жените мироносици били там, пред Неговия Голготски Кръст, и пили от Чашата на страданията Му. Когато апостолите се заключили поради страх от юдеите в една иерусалимска горница, жените мироносици погребали Животодателя и рано в неделния ден бързали към светлия Гроб, за да помажат Тялото Му. И Господ щедро наградил мълчаливия им подвиг: те първи видели Христа след Неговото Възкресение и се удостоили да станат апостолки на апостолите! Наистина няма вече... мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса (Гал. 3:28). Наистина първите станаха последни, а последните – първи (Мат. 19:30). Светото Евангелие ни предава имената на някои от тези свети героини на вярата и това, освен Богородица, са: Мария, майката на Иаков и Иосия (Мат. 27:56); Мария Магдалина, от която Христос изгонил седем бяса, след което тя Го следвала навсякъде (Лука 8:2), убедена, че Той е дългоочакваният Спасител Месия; Саломия, една от дъщерите на светия праведен Йосиф Обручник, майка на Зеведеевите синове – светите апостоли Иаков и Йоан Богослов (Мат. 27:56); Йоана – жена на Хуза, домакин Иродов (Лука 8:3); сестрите на праведния Лазар – Марта и Мария; Сусана, за която споменава евангелист Лука (Лука 8:3). До Възнесението на Господа света Мария Магдалина живеела с Пресвета Богородица и апостолите в Йерусалим, а след това заминала за Рим. Там тя се явила пред император Тиберий и му поднесла символичен дар – червено яйце, с благата вест: „Христос воскресе!" Тя разказала на императора за живота и чудесата на Христа, за неправедния съд над Него, за Неговата Кръстна смърт, Възкресение и Възнесение. Света Мария Магдалина останала в Рим повече от две години, за да благовести за Христа, а след това заминала за Ефес и останала там до самата си кончина. Свети жени мироносици Църквата е раждала и възпитавала през всички години на съществуването си, та дори до днес. Духовното миро, с което те облагоухават света, са техните различни служения на Бога и ближния. Тези служения са непорочното и чисто девство, монашеството – за някои; светото съпружество и майчинство – за други: всяка, според дадената й от Бога дарба (1Кор. 7:7). Това са още дякониството в древната Църква, което по-късно и днес се покрива и дори обогатява със служението на болни, сираци и престарели хора, с подготовката на оглашените за светото Кръщение, с преподаването на Закон Божий в неделните училища, с разпространението на православна книжнина, с клиросното пеене и четене в храма, с прислужването в храма и много, много други. За жени мироносици са призвани също и съпругите на свещениците – презвитерите, които следва да бъдат първи помощници на своите съпрузи в нелекото им служение... Жена мироносица е всяка православна християнка, която, независимо от външното си служение, следва на драго сърце съветите на светия апостол: “Вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещание, като видят вашия чист богобоязлив живот. Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетене на коси, кичене със злато или обличане в премени, а вътрешно – скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога (1 Петър 3:1-4).
Братя и сестри, Прочутият езически ритор Ливаний, съвременник на свети Йоан Златоуст, забелязвайки високия нравствен живот на тогавашните християнки, се провикнал: ,Какви удивителни жени се срещат между християните!'' Да, срещат се и сега, макар и по-рядко – предвид болното време, в което живеем. Да си припомним как през 50-те години на миналия век, по време на тоталитарния атеистичен режим у нас именно жените – предимно възрастните и маломощни жени, не оставиха храмовете, не дезертираха от Църквата, а предстояваха на богослуженията, често пъти биваха и четци, и певци, и клисари... Истински жени мироносици, които тайно или явно кръщаваха своите внуци, венчаваха младите, поддържаха с лептата си църкви и манастири... Повечето от тях вече са покойници, ала Господ ги е упокоил в Своето Царство и ги е дарил с нетленното миро на вечния живот. Това е призванието и на днешната жена християнка – да бъде Христова мироносица у дома, в Църквата, в училище... Там е нейната огромна нравствена сила – а не на политическата арена или спортната площадка, в танцувалната зала и на модните ревюта, а именно у дома, в Църквата, при Христа – в нозете на Христа, като Мария, сестрата на Лазар, която избра добрата част, която няма да й се отнеме (Лука 10:42). Амин.