Евангелско четиво (Иоан 1:43-51)
ПРАВОСЛАВНИ НЕ НА ДУМИ, А НА ДЕЛО
Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. (Йоан 1:47)
Благочестиви православни християни, Иисус Христос нарекъл Натанаил „истински израилтянин", защото последният имал правилен възглед за идващия Месия и вярвал в Бога според образеца, даден на евреите от Мойсей и пророците. Господ засвидетелствал за него още, че няма лукавство, за да подчертае, че правилната и истинна вяра задължително се съчетава с дела на благочестие. Вярата без дела е мъртва (Иак. 2:17), делата без вяра са грях. Новият Израил – това е християнският народ, новият Натанаил – православните християни. Може ли Христос да каже и за нас, че сме истински във вяра и благочестие? Свети апостол Павел ни повелява: “Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата; сами себе си опитвайте” (2 Кор. 13:5). И днешната Първа Неделя на Великия пост – Неделя Православна – е най-подходящото време да изследваме себе си дали сме във вярата – Евангелската вяра, която Христос предаде на апостолите, а те пък – на светите отци, през всички векове и до ден днешен. Да, на днешния неделен ден се чества тържеството на Светото Православие, но имаме ли повод да тържествуваме и ние? Защото не онзи е православен, който е такъв по външност; нито онова е Кръщение, що е външно – върху плътта, а онзи е православен, който вътрешно е такъв, и онова е Кръщение, и всяко друго Тайнство, що е в сърцето, по дух, а не по буква (перифраза на Римл. 2:28-29). Православни ли са, например, ония наши сънародници, които ходят при врачки и екстрасенси, в храмове, посветени на тях, или се увличат по астрология, зодии и хороскопи? Православни ли са вярващите в прераждане или карма? Колко православни са българите, за които православието е само един придатък към националната ни принадлежност и култура? Светител Юстин (Попович) пише: “На първо място е вярата, на второ – националността. Най-напред ние сме православни, а това, че сме сърби, гърци, българи и т.н. – е на второ място. Но никога обратното. Ако второто стане първо, а първото – второ, това води до гибел.” Православни ли са ония, които твърдят, че и другите еретически вери са истинни и спасителни? Свети Атанасий Велики направо казва, че ересите са от сатаната. А всяка вяра, която не е Православна, е еретическа, следователно – дяволска. Всяка ерес е измислена от своя баща – дявола (Йоан 8:44)... Като се срамува да назове неговото ненавистно име, тя лицемерно взима върху себе си прекрасното и по-високо от всичко Спасителево име, събира изречения от Библията... Скрива обаче истинския им смисъл и накрая, като утаи с хитрина изобретената от самата нея измислица, сама става човекоубиец за въведените в заблуда... Колко православни са ония, които грубо смесват вяра със суеверия, вярват в сънища или в късмет, делят дните на щастливи и нещастни, носят талисмани, участват в кукерски веселби и шествия? На такива апостол Павел казва: “От скверни и бабешки басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие” (1 Тим. 4:7). Колко православни са и ония, които ходят по църкви и манастири главно заради курбана или за да се „заредят с енергия" и „разтоварят психически", заради въздуха и природата... И какво като се разтоварят психически, а душата им остане с тежкия товар от неразкаяни грехове и страсти? Да, на днешния ден всеки от нас трябва да си зададе въпроса, колко православен е, изменил ли е с нещо на Светото Православие и ако е изменил, да се изправи и покае. Тогава той ще има и повод да тържествува! Защото вярата е главата на вътрешния ни човек. Както човек с отрязана глава вече не е човек, а вонящ труп, така и вътрешният ни човек без вяра – без Православна вяра, е мъртъв. Затова Спасителят наставлява: “Бъдете мъдри като змии...” (Мат. 10:16). Змията, когато я замерят с камъни, пази най-много главата си, а цялото си останало тяло излага на опасност. Така и ние трябва най-много да пазим вярата си, която е главата на вътрешния, духовния ни човек, и да сме готови да пожертваме за нея всичко останало. Сега ние живеем в усилни времена на отстъпление и е много трудно човек да опази вярата си чиста и съвестта си – неопетнена. Сега живеем в последните времена, за които светите отци са предрекли, че едното опазване на Православната вяра ще бъде подвиг. Преподобният Анатолий (Оптински) писал на едно свое духовно чедо така: “Ако доживееш до тези времена, сине мой, радвай се, защото тогава на вярващите, непожънали други добродетели, ще бъдат приготвени венци за едното стоене във вярата, по думите на Господа: “Всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човечески ще признае него пред Божиите Ангели” (Лука 12:8). Братя и сестри, Тази е победата, която победи света – нашата вяра! (1Иоан 5:4). Да не забравяме, че десетки хиляди наши деди са претърпели мъченическа смърт за тази вяра и благодарение на техния подвиг ние сега сме българи и носим хубави християнски имена. Спомнете си думите на Балканджи Йово, когато турците искат да им предаде сестра си за потурчване: „Море, войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра!" Тогава Балканджи Йово е олицетворявал целия български народ и ние днес трябва да следваме неговия пример. Да пазим Православната си вяра като зениците на очите си! Без нея няма спасение. Господи, спаси ни, утвърди ни във вярата! Амин.