Неделна проповед

16. НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ

Евангелско четиво (Лука 18:10-14)   

ПЪРВОТО ОРЪЖИЕ СРЕЩУ ДЯВОЛА
   А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето...   (Лука 18:13)



   Братя и сестри,    Свети апостол Павел предупреждава, че нашата борба като православни християни не е против кръв и плът, а  против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12), с две думи – против дявола. Тази борба продължава цял живот и няма паузи, примирието тук би означавало поражение за християнина. Но дерзайте! Особени благодатни сили за победа над дявола Бог ни дава през Великия пост. Тогава ни предстои генерално сражение срещу врага на нашето спасение, а знае се, че преди всяко голямо сражение воините усърдно се подготвят, дават им се необходимите оръжия, военачалникът им вдъхва кураж и смелост...    Точно така постъпва светата Православна Църква с нас – нейните чеда, които сме призвани от нея да бъдем Христови войници срещу силите на злото и дявола. Четири недели преди встъпването ни в светата Четиридесетница тя започва нашето обучение и днес ни връчва първото си великолепно оръжие за борба срещу Велиара – това е СМИРЕНИЕТО. Чрез притчата за митаря и фарисея Църквата ни внушава да бъдем смирени и да побеждаваме гибелния порок на гордостта. Вие чухте тази притча и видяхте как фарисеинът, макар и праведен, но понеже бил горделив, Господ го осъдил; и как митарят, макар и грешен, бил оправдан, защото бил смирен.    Каква е тази толкова важна добродетел – смирението, която дори и грешниците спасява, и какво е това велико зло – гордостта, та и праведниците събаря на дъното на ада?    Авва Исайя така се изказва за смирението: „Смирението е това, да се осъзнаваш по-грешен от всички хора и да се унижаваш като такъв, който не прави нищо добро пред Бога. А делата на смирението са следните: да мълчиш... да не спориш, като се подчиняваш на всички, пред очите ти винаги да е смъртта, да не лъжеш, да не празнословиш, да не противоречиш на по-висшестоящия, да не се изтъкваш, да понасяш обидите, да намразиш безделието, да живееш трезво, да отсичаш своята воля, да не дразниш никого, да не завиждаш на никого. Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот (Притчи 22:4).    Ето това смирение е имал митарят: „А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: „Боже, бъди милостив към мене, грешника." (Лука 18:13).    Напълно противоположна на смирението е гордостта. Преподобни Йоан Лествичник пише: „Гордостта е отхвърляне на Бога, бесовско изобретение, презрение към човеците, майка на осъждането, изчадие на похвалите, знак за безплодие на душата, прогонване на Божията помощ, предтеча на обезумяването, виновница за паденията, причина за беснуването, извор на гнева, врата на лицемерието, крепост на бесовете, пазителка на греховете, причина за немилосърдието, непознаване на състраданието, жестока изтезателка, безчовечна съдийка, противница на Бога, корен на хулата.”    Свети пророк Авакум се изказва така за горделивите: „Ето, горделивата душа не ще се успокои... Горделив човек, като непрекипяло вино, не се успокоява; той разширява душата си като ад и като смърт е ненаситен; събира при себе си всички народи и си заграбя всички племена” (Авак. 2:4-5).    Фарисеинът бил горделив човек. Той, започвайки да се моли в храма, застанал в средата, за да го видят всички; осъдил всички, че са грешни, а похвалил единствено себе си, че е праведен; презрял митаря като негоден за спасение. Ала Христос бил на противоположно мнение. Той казал за митаря: „Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат” (Лука 18:14).    Тази притча се отнася и за нас: във всеки човек живее по един фарисеин и по един митар. Фарисеинът – това е злият човек у нас, когото трябва да оковем във вериги и безмилостно да убием. Митарят – това е вътрешният човек, с когото намираме услада в закона Божий (Римл. 7:22). Тези двама човеци воюват един срещу друг, но от нас самите зависи кой ще победи. Ако считаме себе си за грешни и се каем, ако не влизаме в празни спорове, в които искаме да доказваме мнимата си или действителна правота, ако се покоряваме на драго сърце на по-висшестоящите от нас (освен в случаите, когато това нарушава Божия закон!), ние ще дадем едно силно рамо на митаря у нас. А ако помним смъртта и се готвим всеки ден за нея, ако не лъжем и не празнословим, ако се трудим честно и умеем да отсичаме своята воля, никого не дразним и не завиждаме на ближния си, тогава митарят (смирението) напълно ще победи фарисеина (гордостта) у нас.    Ако пък отхвърляме Бога, презираме човеците, осъждаме, обичаме хорските похвали, гневим се и лицемерим и сме немилосърдни – у нас ще победи фарисеинът.      Братя и сестри,    Нека с радост и благодарност приемем първото оръжие, което ни предлага днес Църквата за борба срещу дявола – оръжието на смирението. Започнем ли да се смиряваме, ще станем подражатели на Христа, Който понизи Себе Си, като прие образ на раб... смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна (Филип. 2:7-8). Най-големият горделивец пък е дяволът, следователно, който се смирява, подражава на Господа и се богоуподобява, а който се гордее, заприличва на дявола и се бесоуподобява. Изберете Христа, прогонете Велиара! Ходете по-често на църква, молете се с митарската молитва, никого не съдете освен себе си и тогава Бог няма да ви осъди на Страшния съд!     А на Тогова, Който има сила да ви укрепи... на Тогова единаго премъдраго Бога, чрез Иисуса Христа, слава вовеки, амин (Римл. 14:24, 26).