Неделна проповед

10. НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ

    Евангелско четиво. Изцеление на жената с немощен дух (Лука 13:10-17)  ПРЕГЪРБЕНИ ДУШИ

     И ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.(Лука 13:11)


   Братя и сестри, възлюбени чеда в Господа,    В Евангелието, което се прочете на светата Литургия, се разказва как Иисус Христос изцерил една жена, болна от осемнайсет години. „Тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи”, отбелязва съчувствено евангелист Лука, който сам бил лекар по професия. (Лука 13:11)    Има и духовна прегърбеност. Духовно прегърбените са с наведен към земята взор, към тукашните блага и материалното. Те нито могат, нито искат да се изправят, за да погледнат Небето, където обитава Отец (Мат. 6:9) и Неговият Син, приготвил вечни и блажени жилища за повярвалите в Него (Йоан 15:2-3).    Духовно прегърбени са също грешниците, които не искат да се покаят. Свещеното Писание определя греха като беззаконие (1 Йоан 3:4) и неправда (1 Йоан 5:17). Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава (1 Йоан 3:8). Който върши доброто, се богоуподобява, а който греши неразкаяно и безстрашно, се бесоуподобява.    Църквата, в лицето на светите отци, ни е посочила седем смъртни гряха: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, леност и гняв. Наричат се смъртни, защото ако човек греши в тях, не се кае и умре така, отива в ада – мястото на вечните мъки.    Гордостта е безмерна, преувеличена любов към самия себе си, лъжовна почит към своите достойнства и сляпа увереност в тях. Авва Доротей посочва два вида гордост: при първата човек укорява брата си, осъжда го и го безчести, а себе си смята за по-горен от него. При втората гордост човек се възгордява против Самия Бог. Ето някои най-страшни видове гордост: безбожие, неверие, ереси (секти), магьосничество, убийство, непочитане на родителите, омраза и злоба срещу ближния.    Вторият смъртен грях е сребролюбието. Апостол Павел пише, че корен на всички злини е сребролюбието (1 Тим. 6:10). То се заключава в пристрастие не само към парите, но и към всичко земно. Сребролюбец е не само онзи, който има много и не дава нищо на бедния, но и всеки беден, който мисли единствено за това, как да забогатее. За сребролюбеца парите са неговият бог.    Блудството е или безразборна плътска любов между неомъжени мъж и жена, или незаконно съжителство между мъжа и жената – съпрузи с други лица (изневяра). Нито блудници, нито прелюбодейци... няма да наследят царството Божие (1 Кор. 6:9-10).    „Завистта е печал заради благополучието на ближния” – казва свети Василий Велики. „Не е ли безумие да завиждаш на ближния за каквото и да е, например за неговата почтеност, за богатството му, за разкошната му маса, за великолепните му одежди, за прекрасното му жилище?... – пита свети Йоан Кронщадски. – Всичко това не е ли прашинка в сравнение с онова, което ни е подарено в образа и подобието Божие, по които сме създадени?!” Да бягаме от завистта, да бъдем доволни от това, което имаме, да благодарим на Бога – Подателя на благата, и да осъзнаваме, че сме недостойни да ползваме и това, което имаме по Неговата свята милост.    Чревоугодието е угаждане на своя корем, служенето му като на някакъв господар, изпълняване на всички негови желания. В посланието си до филипяните апостол Павел нарича чревоугодниците направо „идолопоклонници": техният край е погибел, техният бог – коремът, а славата – в срама им (Филип. 3:19).    Предпоследният смъртен грях е леността. Леността разслабва човека и го прави най-нещастно същество, защото ленивите са непоносими дори за себе си. Както червеят разяжда дървото, така леността разяжда и погубва душата. Светител Тихон Задонски пише: „Който живее в безделие, непрестанно греши”.    Седмият смъртен грях е гневът. Греховете на гнева са: злоречието, клеветата, презрението, обидата, оскърблението, проклятието... Гневът у човека е страшно противоестествено явление. Той се поражда в сърцето често и при най-маловажни причини. Нужно е да помним, че човешкият гняв не върши Божията правда (Иак. 1:20).    От тези грехове като от седем майки се раждат всички останали грехове. Ако те се изкоренят, ще се унищожи и цялото зло в душата на грешника и той ще бъде спасен.    

   

  Братя и сестри,    След като Христос излекувал прегърбената жена, тя веднага се изправила и започнала да слави Бога. Така Спасителят може да излекува и нас, които сме с прегърбени от товара на греховете си души, стига да сме със смиреното съзнание, че ние всички много грешим (Иак. 3:2). И което е още по-важно – да пожелаем да се променим, да се изправим и да издигнем духовен взор нагоре към вечното. Тогава и ние ще прославим Бога, защото, издигайки очи от земята към небето, ще видим, че имената ни са записани там наред с имената на митаря от притчата, който се молил с думите: „Боже, бъди милостив към мене грешника!” (Лука 18:13); на блудния син, който зовял: „татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син” (Лука 15:21); на разкаялия се разбойник, който казвал на Иисуса: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в Царството Си!” (Лука 23:42).    Издигнем ли очи към Небето, ние ще придобием усещане за Бога, а значи усещане за безсмъртие, защото „Какво е безсмъртието?” – пита свети Исаак Сирин и отговаря: „Безсмъртието е усещането на Бога”.    „Горе имеим сердца!" – слушате вие поканата на свещеника на всяка Литургия. И отговаряте: „Имами ко Господу!" – „Имаме ги при Господа!". Амин.