Неделна проповед

9 Неделя след Петдесетница

  Евангелско четиво. Чудесното укротяване на бурята (Мат. 14:22-34)

   Укротени и подигнати бури

   А корабът беше вече сред морето и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен... И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. (Мат. 14:24, 32)


 

   Благочестиви православни християни, чухме от Евангелието как Христос укротил морската буря и спасил живота на учениците Си, но аз ще ви разкажа как Той по молитвите на един праведник повдигнал друга буря, за да спаси една погиваща млада душа. От 1990 до 1993 г. в Оптинския манастир в Русия се подвизавал монахът Трофим. Дошъл направо от света – този днешен Вавилон, и сякаш попаднал в малък земен рай, Трофим за кратко време постигнал голямо подвижническо съвършенство. Любвеобилното му сърце особено силно болеело за младите хора, попаднали в капана на наркоманията, и Бог му дал дарба да ги лекува от този гибелен порок със средствата на строгия пост и непрестанната молитва. Сред младежите, потърсили помощ в манастира, била и една 14-15-годишна девойка наркоманка, но тя не издържала и решила да си отиде. Когато вече се качвала в автобуса, един непознат монах преградил пътя и й казал: „Не трябва да си заминаваш оттук!”, и я свалил от автобуса. Монахът бил Трофим. Това се повторило няколко пъти. Изпитвайки остър наркотичен глад, девойката решила да се самоубие. Набавила си смъртоносна доза наркотик и когато се скрила в развалините на още невъзстановения Казански храм, приготвила спринцовката, за да си направи инжекция. От смъртта я делели секунди, когато в храма влязъл монах Трофим. Девойката се скрила, като решила да изчака, докато инокът си отиде. Но той по някаква причина не си отивал – молел се, четял, търсел нещо... цели три часа. Накрая той я открил, веднага разбрал всичко, а тя, вън от себе си, започнала да крещи: „Уморих се да живея! Уморих се да търпя! Защо стърчиш тук вече три часа?”Трофим с любов само повтарял: „ Търпи. Потърпи още малко. Заради нашия Господ още малко потърпи.”    Една късна вечер предали на девойката, че в гората около езерото са се събрали нейни другари наркомани и я канят. Тогава миналото я завладяло с такава сила, че тя – обезумяла – хукнала в гората. Но чудо –  и сега пред нея се изпречил Трофим. След кратък разговор девойката грубо го наскърбила и продължила по фаталния си път. Монахът Трофим навел глава и мълчешком си отишъл.    Ето какво разказва след това самата девойка: „Тичам към езерото по познатата пътечка и изневиделица – буря, гръм, мълнии, мрак. Изгубих се в гората. Ями, пънове, падам неизвестно къде и вече доста изплашена, се моля само за едно: „Господи, прости ми и ми помогни да намеря пътя за манастира!” А беше такава тъмнина и така страшно гърмеше, че представа нямах къде се намира манастирът.    Върнах се в Оптина късно вечерта. Портата беше заключена. Но ме изгаряше такава вина пред Трофим, че измолих да ме пуснат. Гледам, в храма свети, а там монах Трофим се моли. Усмихна ми се с огромна усмивка: „Слава Богу, върна се.” А аз само го моля: „Трофиме, прости ми заради Христа! Повече няма да се повтори! Прости ми !”    Битката била спечелена. Не след дълго девойката постъпила в манастир. Просто искала да бъде като монах Трофим и днес тя е една прилежна монахиня.    Монахът Трофим бил убит от един сатанист на 18 април 1993г., първия ден на Великден, докато биел възкресенските камбани. Заедно с него в същия ден на същото място – Оптина, приели мъченическа смърт и йеромонахът Василий и монахът Терапонт. От тогава по молитвите на тримата новомъченици стават много чудеса.    Бури Господ Бог повдига и укротява и в нашия живот. Смърт на близък човек, тежка болест, семейни драми и неблагополучия – все бури за духовна полза и спасение, които може да укроти единствен Христос. Да си вземем поука и от днешното Евангелско четиво – докато Петър вървял по водата към Христа с устремен към Него поглед, всичко било добре и нямало опасност. А когато отвърнал взор от Господа, уплашен от големите вълни, започнал да потъва. Така е и в нашите житейски бури – отвърнем ли сърдечен взор от Христа, бързащ да ни помогне, ние потъваме в морето на скърбите, унинието и отчаянието. Гледаме ли само в Него, няма да погинем. Но най-страшно е, когато животът ни изглежда безбурен и житейското море около нас – привидно спокойно. Тогава може да ни улови сладникава духовна дрямка ,да паднем долу във водата и да се удавим. Затова в скърби ли сме – да благодарим, в буря ли сме – да извикаме: „Господи, избави ме!” (Мат. 14:30). И няма да потънем, защото Христос ще протегне десницата и ще ни помогне, Богородица ще ни покрие със Своя омофор, светиите ще се застъпят за нас.    В благополучие ли сме, нямаме ли бури, пак да благодарим! И да бъдем нащрек, знаейки, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие (Деян. 14:22)

   Братя и сестри,    По-добре в скърби и сред бури, но с Господа, отколкото суетно щастливи и измамно спокойни, но без Христа. В тази връзка св. Василий Велики много правилно съветва: Трябва да се научиш да различаваш видовете зло – кое е истинско зло, тоест грехът, резултатът от който е смъртта, и кое е мнимо зло, което само на пръв поглед изглежда зло заради болката, която причинява на човека, а в действителност носи в себе си добра и спасителна сила. И като знаеш това, трябва да престанеш да се дразниш от мерките, които Господ предприема, за да предотврати беззаконието.    Господи, повдигни буря в нашия живот, ако спокойно плаваме към погибел! Господи, укроти бурята на житейското море, ако сме близко до отчаяние! Да бъде Твоята воля! Амин.