Неделна проповед

7 Неделя след Петдесетница

Евангелско четиво. Двамата слепци и немият бесноват (Мат. 9:27-35)

   Изгонване бесовете от себе си

   И след като бесът биде изгонен, немият проговори. (Мат. 9:33)

   Благочестиви християни, За две Христови чудеса ни разказва прочетеното тази неделя литургийно Евангелие: за излекуването на двамата слепци и за изгонването на бяс от един човек. Бесноватият бил ням, но щом Христос изгонил беса от него, той проговорил. Колко поучително! Където има бесове, там са нещастията, скърбите и болестите; изгонят ли се бесовете –настъпва спокойствие, идват здравето, радостта, щастието. Ала бесовете няма как иначе да бъдат изгонени, освен от Христа, чрез Христа. И само повярвалите в Христа получават сила срещу дявола, според Неговото обещание: А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове... ще хващат змии (Марк. 16:17-18). Ние първо обаче трябва да изгоним бесовете от себе си. Всеки бяс е грях и ако например сме гневни – у нас живее бесът на гнева; ако осъждаме ближния – значи сме дали място на беса на злобата... Има също хора, у които удобно се е настанил бесът на духовната слепота – това са безбожниците, неверниците, сектантите. Други ги измъчва бесът на немотата и глухотата: те не изповядват Христа Господа за свой Бог, не се молят, не искат да слушат словото Божие. Те се мислят за зрящи и с нормални сетива, но Христос им казва: Да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава (Иоан 9:41). Въобще света го е обхванала една масова ненормалност и бесноватост вследствие на тоталното ни отдалечаване от Бога. Светът иска да бъде бог на себе си, а човек признава за цена единствено своята плът.  Какво остава от човека, когато душата излезе от тялото му  - пита съвременният Златоуст на Балканите светител Юстин (Попович). – Труп. Когато се „изхвърли” Бог от вселената, нима не е останала труп? Какво е човек, който отрича душата в себе си? Нищо друго освен глина, глинен ковчег... личността е обезценена и унищожена, останал е човек предмет... финалът е затрогващо тъжен и потресаващо трагичен – човекът остава бездушен предмет сред бездушни предмети.  Да, животът без Христа е беснуване и светът се превръща в една вселенска лудница.  И това е прозрял с богоозарения си ум не само светецът Юстин.  Това го вижда всеки нормален човек – като онзи анонимен автор, чиито мисли намерих в една листовка със следния текст: „Когато народът е обезбожен, правителствата са безпомощни, съдилищата – беззаконни, лъжите – безконечни, обсъжданията – безпредметни, съветите – безмозъчни, политиците – безскрупулни, младите – безхарактерни, хората – безпокойни, порядките – безнравствени, модата – безсрамна, престъпността – безмерна, перспективите – безнадеждни.”  Ние също сме част от този свят и носим – кой повече, кой по малко, отговорност за неговата слепота и глухота за Христа и Евангелието, за неговата бесноватост, която живее в нашите страсти и грехове. И искаме Христос да излекува слепотата ни, та само Него да виждаме; да изцери глухотата ни, та само Него да чуваме. Но само желание не е достатъчно. Трябва като двамата слепци да викаме Помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! Трябва да се оставим на Богородица, на нашия ангел пазител и на светиите да ни заведат нас, бесноватите от грехове и страсти, при Иисуса, за да изгони от душите ни духовете на гордостта и тщеславието, на гнева, осъждането на всяка злоба, на чревоугодието и блуда, на унинието и празнословието... Трябва да се потрудим за спасението си и да мислим повече за Царството Божие, отколкото за телесната хижа на земните блага; да възлюбим Бога и ближния като себе си (Лука 10:27); да вършим делата Господни. Голяма сила срещу бесовете има също Иисусовата молитва. Св. Теодосий (Кавказки) поучава Казвай си Иисусовата молитва и се радвай, че Спасителят ти е позволил – на тебе, грешния и недостойния,  да произнасяш Неговото свято име.    Братя и сестри,  Христос изгонва беса от немия и той проговаря. Какво проговаря? Думи на хваление и благодарност Богу. Нека тъй да бъде и с нас, сега и вовеки. При други Христос изгонва друг бяс и те от незрящи стават зрящи. Какво почват да виждат? Да речем, греховете си. Или скръбта и болката на ближния, за които дотогава са били слепи. Или пропастта, от която ги е деляла само крачка. Благословено и благодатно проглеждане! Тъй да прогледнем и ние! От трети нашият чуден Спасител прогонва беса на духовната разслабеност и те вече могат да ходят. И къде отиват? От сектанските събрания на нечестивците и от сборището на еретически развратители (срв. Пс. 1:1) отиват в райското лоно на Православната църква, отиват от беззаконие към правда, от тъмнина към светлина, от Велиара към Христа, от идолите към Божия храм (срв. 2 Кор. 6:14-16). Щастливо дългоочаквано прохождане! При четвъртата категория обсебени Господ прогонва беса на духовната проказа и те от нечисти стават чисти. От какво се очистват? От смъртните грехове на самолюбието, сребролюбието, горделивостта, богохулството, нечестието, сластолюбието... (срв 2 Тим. 3:1-4). Тъй да се очистим и ние! Господ лекува всяка бесноватост. Господ е дал власт и на Своите светии да изгонват бесове и да хващат змии. Господ и на нас, най-малките, е дал лекарство против бесноватост. Това лекарство са покайните сълзи, светата изповед и светото Причастие.  Слушайте, възлюбени Мои -  говори Господ, - ето, пред вас са скръбни дни и от тях аз ще ви избавя. Не бойте се и не се съмнявайте, защото вашият вожд е Бог (3 Ездра 16:75-76). Аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш (Пс. 90:13). Ще те сгодя за Себе Си във вярност и ти ще познаеш Господа (Ос. 1:20). Амин.