Манастири

Калоферски манастир "Св. Въведение Богородично"

DSC 4897Калофер е малък град, разположен на южните склонове на Стара планина. Градът е основан през XVI век, когато България е още под турско робство, от будни и свободолюбиви българи. Ето защо той бързо става крепост на българския верски и народностен дух. Една от предпоставките за това са църквите и манастирите, които се намират в него и околностите му.

Девическият манастир „Свето Въведение Богородично” в гр.Калофер съществува от началото на XVIII век. Годината на основаването му не е известна, тъй като той е бил опожаряван три пъти през робството и всички писмени паметници, които биха ни говорили за далечното му минало, са унищожени. Бил е опожаряван два пъти около 1800-ата година, когато градът е бил нападан от кърджалиите. Монахините пак са го възстановили. Църквата е била малка и дървена, понеже турските власти не са разрешавали християнски храм да се налага на силуета на селището.

Когато броят на монахините достига деветдесет, се поставя въпросът за построяване на нов храм, по-голям, както и за просторни жилищни сгради. Ето защо монахините се отправят към Русия за събиране на помощи.

Храмът в манастира е построен през 1862 г. след тяхното завръщане на мястото на старата дървена църква. За трети път манастирът е опожарен по време на Освободителната война през 1877 г.DSC 4930-06a

Когато предният отряд на генерал Гурко преминава Стара планина и стига до Калофер, един малък разузнавателен отряд пристига в Калофер, където е посрещнат с цветя и песни от гражданството и монахините от четирите манастира. Но когато руската армия е принудена да отстъпи, всички освободени селища са ограбени и опожарени от турците. Съдбата на Калофер е била същата. Няколко дни преди това по-голямата част от гражданството и монахините бягат в Северна България. Тези, които останали, били безпощадно избити.

Турците дошли от Карлово и първата жертва бил манастирът. Църквата била пълна с жени, деца и монахини, които не могли да избягат. Турците разбили вратите на храма и изклали всички. Само една девойка - Анна, останала жива. Когато турците започнали да убиват, тя  от страх изгубила съзнание и паднала на пода. Заклана жена паднала върху нея и турците я прегазили. По нейния разказ съдим за жестокото клане в храма. Полужива от страх и обляна в кръв, тя гледала ужаса на клането. След като изклали всички, турците обрали ценностите на храма и го напуснали. През нощта девойката излязла между труповете и се укрила в планината. В продължение на три дни турците палили, убивали и грабили. Целият град с четирите манастира бил изгорен.

След Освобождението оцелелите монахини решили да възстановят най-големия от четирите манастира, но нямали никакви средства за това. По тази причина те отново се отправят към Русия за помощи. След три години манастирът „Свето Въведение Богородично” е напълно възстановен с руски средства и църквата отново украсена с руски икони. Иконостас, полилей, кандила и свещници – всички дар от Русия.

Най-забележителните икони са :

DSC 49091.Казанската света Богородица. Тя е копие на чудотворната икона в девическия манастир в град Казан.

2.Тихвинска света Богородица. Тя е копие от чудотворната икона мъжкия манастир около град Тихвин

3.Смоленска света Богородица. Тя носи името на Смоленск.

maika Valentina

 

Църквата е строена от майстор Иван Боянин – един от първомайсторите на Брациговската строителна школа у нас. Стенописите, правени през 1960 г., са дело на местния художник Кирил Кънчев.

Забележителното за манастира е, че той е известен като люлка на девическото образование у нас през XVIII и XIX век. Обучението се провеждало в килиите, поради което училището се нарича килийно. То било прочуто в цялата ни страна. От всички краища на България идвали момичета да се обучават и после откривали по родните си места първите девически училища. Първата българска учителка Анастасия Димитрова се е учила в този манастир и после открила в родния си град Плевен първото българско училище.

Но най-значимо е това, че манастирът успява да запази монашеския дух и да съхрани доброто духовно предание. Както и преди, така и днес духовният живот в манастира се подържа от игумения Валентина Друмева и единадесетте монахини, които населяват светата обител.