Манастири

Мулдавски манастир "Св. Петка"

MuldavskiСтръмна криволичеща пътека от местността Четиридесетте извора по северния склон на Родопите отвежда пред портите на Мулдавския манастир „Св. Петка”, който е наречен така по името на намиращото се в близост село Мулдава. Манастирът се намира на седем километра югоизточно от Асеновград. 

Според преданието е бил основан в края на ХІV в. или началото на ХV век, в края на Втората българска държава и началото на османското владичество. Три пъти той бил разрушаван от поробителите и след това отново възобновяван от родолюбивите българи от местността. Запазеният ктиторски надпис над входната врата на църквата свидетелства, че последното възстановяване на разрушените манастирски постройки се извършило през 1836 г. По време на Руско – турската освободителна война, когато турците отстъпвали през Родопите,  отново разграбили манастира.

Днешният манастир има внушителен вид. Състои се от двуетажни жилищни сгради с открити чардаци и висок манастирски зид, които ограждат от четирите му стени просторен двор, застлан с калдъръм. В средата на двора се издига съборната църква с висока камбанария.DSC 0777 Църквата е безкуполна, каменна с обширно предверие. Особено интересна е  откритата аркада, поставена върху седем зидани колони и образуващи четири отделни свода. На югозападния ъгъл на аркадата се извисява камбанарията. 

Специалистите откриват в стенописите на откритата нартика повишена звучност на колорита, богатство и контрастност на цветовата гама, опити да се изграждат жизнени човешки образи. Не случайно тези стенописи се оценяват като едно от върховните постижения на българската възрожденска живопис. Някои от тези специалисти смятат, че в колоритно отношение те стоят по-високо дори от тези, изписани от Захари Зограф в Бачковския манастир. В църквата са запазени и някои ценни икони, рисувани от тревненския живописец Петър Миньов през 1836 г. Специално за манастирската църква Захари Зограф рисува "Света Богородица от Кикос" и Света Богородица: "Живоносен източник". През 1946 г. църквата се срутва, при което оцелява само западната й стена с предверието и аркадата. Съборената църква е изградена през 1951 г. След срутването  на църквата само отделни сцени от стенописите в предверието се запазили, като части от Апокалипсиса. Надписът над входната врата на църквата свидетелства, че украсяването е извършил известният живописец Кръстю Захариев от Тревненската живописна школа. Интересен е ктиторския портрет на дарителя Петко х. Неделчев от Чирпан и на сина му Неделчо, нарисувани на западната стена на предверието и закрити отчасти от вътрешната дървена стълба, водеща към камбанарията. Отвън също стенописи покриват седемте колони, сводовете на аркадата и западната стена на църквата. Под южния портик, от двете страни на входа са нарисувани образите на славянските първоучители Св.св. Кирил и Методий. На западната стена на църквата под аркадата е представена сцената DSC 0791„Архангел Михаил изважда душата на богаташа”. Всички стенописи на аркадата са в по-тъмни тонове и се отличават по стил и изпълнение от стенописите в предверието. От възпоменателния надпис отвън на аркадата се вижда, че те са рисувани през 1836 г., но не е посочено името на художника.     

Непосредствено до манастира се намира старото аязмо с параклиса "Св. Безсребреници Козма и Дамян", който бил изграден през 1880 г.
По време на османското владичество манастирът бил важно книжовно средище за българите. По това време манастирската библиотека притежавала ценни ръкописи, но за съжаление по – късно те били разграбени и унищожени от гръцките монаси. Манастирът също се свързва и с борбата за национално освобождение. Той е бил еди от най-сигурните убежища на Апостола на свободата - Васил Левски, чийто барелеф е поставен в каменния зид пред входа на манастира.