Храмов празник:
Св. великомъченик, победоносец и чудотворец Георги - 6 май
Свети Георги живял по времето на император Диоклециан (284-305 г.) в малоазийската област Кападокия. След смъртта на бащата майка му го отвела в Палестина, където постъпил на служба във войската. Отличил се и скоро самият император го издигнал в чин военен трибун.
Когато Диоклециан издал строги закони срещу християните, свети Георги се приготвил за мъченическа смърт и раздал богатството и имотите си на бедните. Той се противопоставил на гоненията на християните, за което бил измъчван дълго и жестоко. Всеки път по чудотворен начин Господ изцелявал раните му и това карало много хора да се обърнат към християнството. Така направила и жената на императора - Александра, която по-късно била екзекутирана заедно със светеца.
Свети Георги възкресил мъртвец, изцелявал болни, а на един човек съживил вола, заради което се счита за покровител на стадата.
Според едно предание недалеч от мястото, където бил погребан светецът, близо до Бейрут, страшен змей вземал по едно дете от всяко семейство. Когато дошъл ред на единствената дъщеря на царя, свети Георги се появил на бял кон, с копие в ръка. Той победил змея с Божията помощ, затова се нарича Победоносец и се счита за покровител на воините.
ХРАМЪТ НА НАЦИОНАЛНОТО ДОСТОЙНСТВО
Първоначалното изграждане на този исторически православен храм – първият български в Пловдив - е свързано с борбата за национално самосъзнание и за самостоятелна българска църква, особено активна през 40-те години на XIX в. Най-дейни са българите, населяващи плътно западния крайбрежен пловдивски квартал „Мараша“, които още през 1846 г. се обединяват от идеята за изграждане на български храм в тази чисто българска махала, по това време енорийска на митрополитската черква „Св. Марина“. Главен инициатор и най-щедър дарител за изграждането на нов храм става богатият и влиятелен пловдивски възрожденец Стоян Теодорович Чалъков, наричан Големи Стоян.
Храмът „Св. Георги Победоносец” е осветен през 1848 г. Той изграден на съвсем ново място в Пловдив, в нарушение на дотогавашните изисквания на османските административни власти, които разрешавали строеж само на мястото на по - стари храмове. Отваря врати и българското училище при църквата с първи учител дякон Иларион Хилендарец.
Редом със Стоян Чалъков, който освен дарението издействал ферман за построяване на новия храм, щедри суми връчили известните родственици на Чалъкови братята Салчо и Стоян Чомакови, а също и видният български възрожденец Александър Екзарх, родом от Стара Загора. Не са малко и волните пожертвования, насъбрани от гражданите на квартала. Как е изглеждал този храм, посветен на светеца Победоносец, днес не можем да си представим в подробности, защото той не оцелява. Само 30 години по-късно, по време на последните боеве за освобождението на Пловдив в началото на януари 1878 г., граната от руско оръдие случайно пада върху храма и го разрушава непоправимо. Единствените сведения можем да почерпим от известната фотопанорама от 1874 г., направена от големия пловдивски фотограф Димитър Кавра. Вижда се западната част от тогавашния град и храм с двускатен покрив, не по-тесен от този на съседната черква „Св. Харалампий“.
Можем да предположим, че тя също е трикорабна псевдобазилика. Източната олтарна стена завършва с овална апсида. В дълбочина при северозападния край на храма, добре се очертава неколкоетажна камбанария, на която се виждат двата най-горни етажа с квадратен план. Кулата завършва с четиристенен островръх покрив. В продължение на три години енориашите отново събират средства за възобновяване на храма. През февруари 1881 г. църковно-училищното настоятелство, председателствано от известния учител и революционер Георги Крумов, поканва за експертиза вещи лица със задача да преценят какви са възможностите за възстановяване на сградата. Тяхната препоръка е за събаряне на непоправимата вече развалина и за строеж на нова черква по нов проект. Взето е решение за събиране на още средства и построяване на подобаващ възпоменателен храм, който да напомня на поколенията за освободителите, навлезли в Пловдив на 4 януари 1878 г. оттук, от най- западните части на града. Георги Крумов публикува специално възвание, чиито трогателни слова са отправени „не само пред нашите братя българе, находящи се в града, но и изобщо и пред всичките наши братя в Отечеството да ни дадат ръка, сиреч помощи за съграждание на църквата...“. Църковното настоятелство поканва видния пловдивски гражданин и архитект Йосиф Шнитер да извърши необходимите инженерни проучвания и да изготви архитектурен проект. Много скоро, през месец май същата година, той завършва проектантската работа и създава проект на първия следосвобожденски храм в града.
Междувременно пристигат средства от различни краища на свободна България и извън границите й. Особено щедри дарения дават генерал- губернаторът на Източна Румелия княз Алеко Богориди, секретарят му Гаврил Кръстевич, Пловдивският митрополит Панарет, видните политици и общественици Йоаким Груев, Драган Манчов, Георги Консулов, Михаил Маджаров, Костаки Пеев и редица други. Населението на квартала се включва масово в разчистването на развалините и в изкопните работи за основите на новия градеж. На 17 май 1881 г. тържествено е положен първият камък на новия пловдивски храм. За една година сградата била издигната до нивото на покривните конструкции и тогава съвсем навреме настоятелството получило крупни дарения от големия български благодетел Евлоги Георгиев - 600 златни франка и от митрополит Панарет Рашев от Букурещ - 300 златни франка. Към средата на 1883 година строежът е завършен и старият иконостас е монтиран отново. Освещаването се извършва на 26 октомври 1883 г. - Димитровден, с архиерейска света Литургия в присъствието на множество пловдивски граждани и гости.
Храмът „Св. Георги Победоносец“ и сега впечатлява с оригиналната си архитектура в класически стил. Архитектът Йосиф Шнитер бил добре запознат с постиженията на руския класицизъм от XIX в. и това повлияло на работата му. Той спазва възрожденската традиция на трикорабните псевдобазилики, но придава усещане за кръстокуполност във вътрешното пространство на наоса. От запад издига емпория, а от изток завършва олтарното пространство с голяма, извисена до покрива апсида. Входовете от север и от юг оформя с представителни стълбища и портици в дорийски стил, които завършват с триъгълни фронтони. Между тях и над средния кораб изгражда купол с висок цилиндричен барабан и полусферично покритие. Десетте прозореца на купола, разделени външно с пиластри и оформени с полукръгли арки, позволяват на светлината да навлиза обилно в храма. Над западния вход през 1903 г. е прибавена двуетажна камбанария, проектирана отново от арх. Йосиф Шнитер. Тя се носи от четири квадратни стълба, а горната част е оформена от отвори с полукръгли арки, отделени с пиластри в йонийски стил. Камбанарията завършва с купол в сложна форма с четири кръгли отвора, под които релефно е отбелязана годината на построяването й.
Вътрешността на храма се украсява от стария, добре запазен и висок възрожденски иконостас, чиято резба е изпълнена в модерния за средата на XIX в. в нашите земи стил ампир. Най-забележителните сред големите олтарни икони са на зографа Никола Одринчанин (от 1845 г. и 1849 г.), рисувал през 40- те години на XIX в. в редица пловдивски църкви. До тях са творбите на дебърския иконописец Иван Георгиев - Спаовски, работил в началото на XX в. в Пловдивско. Синът на Никола Одринчанин - Милтиади, също оставил своя творба - иконата „Св. Харалампий“. Стените на храма не са били изписани, с изключение свода на купола, където е изобразен Благославящият Иисус Христос.
Една година след освещаване на храма, на 2 юни (20 май стар стил) 1884 г., той се превръща в истинска историческа светиня. В него за пръв път след Освобождението е отслужена панихида в памет на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Произнесени са прочувствени слова за подвига на борците за свобода от видни политически дейци в Източна Румелия - Иван Стоянович и д-р Константин Стоилов. На същата дата през 1885 г., няколко месеца преди Съединението, Ботевият празник отново започва с панихида. След пламенното слово на перущинския поборник Атанас Патев голямо народно шествие се насочва към тогавашния център на града - Градската градина, в близост до конака. Шествието преминава през специално издигната триумфална арка с надпис „Тоз, който падне в бой за свобода - той не умира“. Няколко месеца по-късно, на 6 септември, първите църковни камбани, които тържествено известяват за извършеното съединение на Княжество България с Източна Румелия, са камбаните на възпоменателния храм „Св. Георги“. Същите звучни и тържествени камбани обявяват още едно историческо събитие. На 16 юли 1906 г. те слагат край на закъснялата поради тежките условия на Берлинския договор църковно-национална борба в града.
Председател: ставр. ик. Тодор Костадинов Цойков - тел.: 0898 685 060
Енорийски свещеник:
свещ. Тимо Златанов Петров - тел.: 0889 414 130
Адрес: ул. "Янко Сакъзов" № 15
РАБОТНО ВРЕМЕ
7,30 ч до 19,00 ч. (лятно часово време)
7,30 ч до 18,00 ч. (зимно часово време)
Tелефон: 0898 685 060