И възпяващи, зовем:”Осанна във висините, благословен Идещият в име Господне!”

Господският празник Вход Господен в Йерусалим бе тържествено отбелязан на 24 април в митрополитския храм „Св.вмчца Марина” в град Пловдив.

Светата Божествена Литургия бе възглавена от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в съслужение със Знеполския епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Виктор Христев - епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и храмовото духовенство.

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св.ап.Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

След Великия вход владиката ръкоположи дякон Серафим във втората степен на свещенството - презвитерската. С напътствени слова архиереят се обърна към новоръкоположения свещеник с истинска вяра и непоколебима надежда в Бога дълги и усърдни години да проповядва словото на истината, да крепнат силите му и да се множат успехите му. „На добър час, с Божията благодатна помощ!”

На богослужението присъства областният управител на Област Пловдив Здравко Димитров, който е именник на този ден. За благословение владиката му дари икона с образа на Света Богородица.

Храмът беше преизпълнен с богомолен народ, който беше дошъл да се помоли и да изпроси благословение и утеха от Бога.

В края на светата Литургия Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай в словото си към богомолния народ се обърна с думите:

„Христос е източник на радост. Той е източник на истинско веселие, преминаващо във вечния живот и без Христос такъв източник не съществува. Ето защо апостолът казва: „Винаги се радвайте”.Защото, ако вие живеете с Христос, ако Христовият мир става ваш мир, във вашия живот ще дойде радостта като най-голяма ценност, като показател на богат, силен и независим от външните обстоятелства вътрешен духовен живот на човека.

А мирът Христов - това са нашите убеждения (именно затова апостолът говори за мислите) и състоянието на душата (затова апостолът говори за сърцето). Тук може още да се добави волята на човека, ориентирана към добри дела. Неслучайно, размишлявайки за днешния празник, преподобни Андрей Критски така забележително е казал: „Вместо тези дървени клонки връчи на Господа своите добродетели”. Не трябва да размахваме клонки, не трябва да се стремим към изразяването на външна, повърхностна, бързопреходна радост. Ти Му връчи своите добри дела, ти открий пред Него своето сърце, ти открий пред Него своя разум и тогава Христовият мир, който превишава целия свят, ще запази и сърцата, и мислите ни в Иисуса Христа, нашия Господ.

Днешната радост в навечерието на възпоменаването на страданията на Спасителя ни помага да разберем непреходните източници на истинска човешка радост, а значи на истинското човешко щастие, защото там, където има непреходна радост, там е и щастието, там е и блаженството, там е и Царството Божие.”

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

На Лазарова събота с архиерейска света Литургия бе отбелязано Възкресението на Лазар, което винаги се вспомня в съботния ден преди Господския празник Вход Господен в Йерусалим.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай тя бе отслужена в митрополитския храм „Св.вмчца Марина” в град Пловдив от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит.

Молитвено съучастие в светата Литургия взе епархийският архиерей митрополит Николай.

В съслужение взеха участие свещеноиконом Виктор Христев - епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия и храмовото духовенство.

Песнопенията изпълни смесеният хор при митрополитския храм „Св.вмчца Марина” с диригент Боряна Панайотова.

Храмът приемаше благочестиви християни в празнично и молитвено настроение, дошли да участват в богослужението и да се помолят на молитвения застъпник свети Лазар за нас пред Божия престол.

По време на „Причастния канон” слово за възкръсналия Лазар произнесе Знеполският епископ Арсений.

„Вярата в Бога това не е опит да се застраховаш от възможни неприятности и проблеми. И това не е дълг, който трябва да върнем на Бога в случай на житейски успех. Вярата – това е преди всичко Божи дар, някаква вътрешна способност на човека, интуиция, която позволява на човека да възприема Божествената благодат, насочена към него, независимо от някакви външни обстоятелства. Освен това, вярата се проверява и укрепва не с благополучен и безметежен живот, а с изпитания – както собствено здравината на всичко се проверява чрез изпитания, чрез натоварване, чрез противостоене и борба.

Господ по Своята милост възкресил Лазаря. След седмица ние ще празнуваме Тържеството на тържествата – Пасхата Христова, Възкресението от мъртвите на Господа Иисуса Христа. И в края на човешката история, независимо от нашата вяра или неверие, Господ ще възкреси всеки от нас. А какъв ще бъде нашият живот след възкресението? Това вече е пряко свързано с вярата, която ще трябва да изпитаме и укрепим в течение на целия свой земен живот. Амин.”

Много християни в този ден пристъпиха към Светото Причастие, та укрепени от Божията благодат да преминат неосъдително седмицата, в която съпреживяваме страданията и кръстната смърт на Господ Иисус Христос, та на Пасха да се възрадват и да се поздравят с победното :„Христос Воскресе!”.

                 На 22 април, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, в ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” – с. Труд, се проведе втората сесия на ІV конференция за учителите по “Религия – Православие” от епархията. Темата на конференцията, организирана от Културно-просветния отдел на Пловдивска митрополия, бе “Нравствените послания чрез обучението по религия – фактор за формиране на общочовешки добродетели”. Сред гостите на събитието бяха енорийският свещеник Кирил Тошев, Ангел Василев от РИО – Пловдив, кметът на с. Труд Красимир Минков, Тоня Коева - директор на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”и общинският съветник Николай Копринков.

С радост и голямо вълнение няколко десетки деца, изучаващи СИП „Религия – Православие”, посрещнаха в двора на училището Знеполския епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, който освети икона на Св. Иван Рилски, поставена на входа на учебното заведение. Участниците в конференцията проследиха с възхищение открития урок „Възкресение Христово”, изнесен в ІV клас от презвитера Екатерина Тошева, преподавател по религия в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Четвъртокласниците показаха забележително познаване на Стария и Новия завет, зрялост и интелигентност, нетипични за възрастта им.

                 След края на часа Знеполският епископ Арсений подари на всеки ученик Евангелие за деца, като им пожела да бъдат закриляни от Божията майка, а по-късно говори пред участниците в конференцията, като им предаде специален поздрав и благодарности за усилията от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. Знеполският епископ Арсений говори и за смисъла на Христовото Възкресение и изясни някои важни моменти от Светото писание:

„Мария Магдалина прекрасно познава Иисус. Защо тя не Го разпознава след Възкресението Му? Някои го обясняват с това, че очите й били пълни със сълзи. Едва ли това тълкувание е вярно. Не сълзите попречват на Мария Магдалина да познае Спасителя. В дадения случай става дума не за обикновена идентификация на личността, защото отсега нататък Господ Иисус Христос повече не принадлежи на тукашния физически свят. Той е възлязъл в духовния свят. Затова е невъзможно Той да бъде разпознат с нашите физически сетива. Необходимо е някакво особено, духовно сетиво, чрез което може да се открие неговото присъствие. И такова сетиво се появява у Мария Магдалина, когато Спасителят се обръща по име към нея. Нещо подобно в този ден се случва и на друго място. Евангелист Лука разказва как двама от учениците на Господ Иисус Христос, единият от които се нарича Клеопа, а другият по всяка вероятност е бил самият Лука, по пътя от Йерусалим към Емаус срещат Спасителя и не Го разпознават.

Също така и днес само чрез силата на вярата, отваряща духовното зрение, в евангелския образ на Иисус от Назарет може да се види и приеме Сина Божи. Какво означава Възкресението на Господа? След кръста и смъртта настъпва Възкресението. Господ възкръсва не само защото той е Син Човешки, но и Син Божий. Той Е сам Бог – източник и подател на живота на целия свят. Ако Христос не бе възкръснал, и проповедта, и вярата на слушащите биха били безплодни. Всичко би било още един красив, но по същество несполучлив опит да се облагодетелства човечеството, още едно учение, още една философия, поредното човешко мъдруване, неспособно да приближи хората към пълнотата на живота. Отричането на факта на Христовото Възкресение си остава в центъра на усилията за опровергаване на християнските послания. Приобщаването към Христос, към Спасителния Агнец, освобождава човечеството от дявола и дарява победа над смъртта. От това следва, че Възкресението е предопределено от Бога и влиза в Неговия замисъл за света и за човека. Именно затова Св.ап. Павел казва за Христос, че „за умрелите стана начатък”. Христос е първият, но не последния в започнатия от Него порядък. Възкресението, част от Божия план за човека, е достояние на всички хора. И както Христос възкръсна от мъртвите, така ще възкръсне и всеки от нас. След смъртта непременно следва възкресение. Доказателство за това е Възкресението на Спасителя. Житейският път, предначертан от Бога за всеки човек, включва в себе си и възкресение. А това значи, че смърт няма, колкото и да се страхуваме и колкото и да ни плаши смъртта. На човек му се струва, че с неговото умиране над него се спуска една черна, непроницаема завеса, настъпва небитие и край на всичко. А смърт няма. След нея идва светлината на възкресението. Христос ни е показал и доказал това. В живота си всеки човек преминава през изпитания, страдания, горчивина. Колко често при подобни обстоятелства говорим за надмощие на несправедливостта, за победата на злото над доброто. Колко човешки животи се разбиват в тайната на могъществото на злото. Но за да избегнем разочарованието и унинието трябва да помним – злото е отхвърлено, то е победено от Христовото Възкресение. И когато наблюдаваме видима победа на злото и негодуваме от това, трябва да не забравяме – злото е призрак, неговата сила е безсилна, то е отхвърлено. След Кръста следва Възкресение. Христос възкръсна от мъртвите и с това победи злото. За да бъдем съпричастни с тази победа, ние трябва да бъдем съпричастни заедно с Христос, и тогава след нашия кръст винаги ще дойде възкресение. В светлината на Възкресението християнството се разкрива като истинска религия, чрез която човешкото се съединява с Божественото. И нашето временно земно битие влиза в общение с Божествения живот, в Него придобива вечност.”

               Участниците в конференцията изказаха и огромната си благодарност към Пловдивска митрополия за всичко онова, което прави за православната вяра, за децата, на които преподават и за тях самите като учители по религия с множеството курсове, семинари и конференции, предназначени да повишат техните знания и компетентност.