На 29 май в 5 Неделя след Пасха - на Самарянката, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай посети село Труд, където отслужи архиерейска света Литургия в храм „Св. Троица”.
С владиката съслужиха: свещеноиконом Виктор Христев - епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Марко Марков - архиерейски наместник на Карловска духовна околия, енорийският свещеник Кирил Тошев, митрополитският протодякон Илиян Александров и свещеници от епархията.
На богослужението присъства кметът на с. Труд Красимир Минков.
Храмът беше преизпълнен с деца от неделното училище, изучаващи СИП „Религия” и от жители на селото дошли да почетат празника.
За благословение на жителите беше донесена частица от мощите на Св. вмчца Марина, съхраняваща се в митрополитския храм в град Пловдив.
След Светото Евангелие владиката се обърна към събралото се множество със слово за празника:
„Христовата Църква е същия онзи кладенец, какъвто е кладенецът на Яков, до който седеше Христос, при който стана разговорът между Христос и самарянката, след който разговор тя се спаси.Тя беше спасена. Ето, от Църквата е оня неизчерпаем източник на Божията благодат и ако погледнете житията на светиите, историята на Църквата и на човечеството, ще видите колко грешни митари станаха апостоли, колко сребролюбци раздадоха имането си на бедните и на нуждаещите се, колко блудници се разкаяха и се спасиха, колко черни души станаха светоносни ангели. Всичко това - със струите на Божията благодат в светата Църква. Да, но забележете : Църквата не е някакъв автомат, механизъм - идваш в нея и край, вече си спасен. Съвсем не. Това е като при кладенеца. Нищо нямаше да се случи с душата на нещастната самарянка - блудница, ако при кладенеца не беше Иисус Христос. Нищо нямаше да се случи, ако тя не общуваше с Господ Иисус Христос, ако тя не почувства Иисус Христос. Иисус Христос й каза толкова важни неща, колкото на
учениците не беше казвал. И знаете ли защо? Защото Той сам казва:”Аз дойдох грешниците да приведа към покаяние, а не праведниците.” И наистина много трудно, даже е невъзможно праведник да се спаси. Тоя човек, който счита себе си за праведник, той си е самодоволен, самодостатъчен. Той не се кае, защото счита, че няма за какво. А най - страшното е, когато сме доволни от себе си, т.е. тогава сме се прелъстили от себе си. Тогава, когато не можем да отхвърлим от себе си слой след слой от греховете на душата си, да махнем тия слоеве, които ни пречат да видим какво е вътре в нас. Затова е трудно праведникът да се спаси. Затова е по-лесно Христос да достигне до душата на блудницата, отколкото да докосне душите на фарисеите. Фарисеите, които скърцаха със зъби, когато чуваха словото на Господ Иисус Христос, когато виждаха чудесата и най-вече възкресението на Лазаря, когато видяха Божието всемогъщество. Ама те не го видяха със сърцата си,те го видяха с умовете си и затова скърцаха със зъби. Да, те не бяха блудници, те според Старозаветния Закон бяха праведници, ама крещяха и ревяха:”Разпни Го!Разпни Го!”. Защото възприемаха Иисус Христос с разума си, а не със сърцето си, а вярата се възприема със сърцето.”
Архиереят отличи свещеник Кирил Тошев с офикия протойерей .
Песнопенията изпълни митропололитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.
След светата Литургия в двора на храма децата от неделното училище, изучаващи СИП „Религия”, изнесоха празнична програма.
В 5 Неделя след Пасха си спомняме за срещата на Господ Иисус Христос с една жена самарянка при Якововия кладенец. От Свещеното Предание знаем, че това е Св. Фотиния.
На 29 май почитаме паметта на великия Божий угодник архиепископ Лука Войно – Ясенецки, който е един от новопросиялите светци на XX век, наричан от христолюбивия народ „Светителят - хирург ” или „хирургът в расо” .