В 14-ата Неделя след Неделя подир Въздвижение светата Православна църква ни спомня последното минаване на Христос през град Йерихон и срещата Му със слепия Вартимей, когото Христос изцерил от недъга.

В този ден, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Константийският епископ Яков – викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик, отслужи Архиерейска света Литургия в храм „Успение Богородично“ с. Ветрен дол. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, председателят на храма свещ. Георги Пашев и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взеха и монах Дамян, брат на Баткунския манастир "Св. ап. Петър и Павел" с. Паталеница и новопостриганата монахиня Домника.

Преди началото на светата Литургия епископ Яков отслужи последованието на петохлебието. Всички изпяха похвалната песен в чест на света Богородица "Богородице Дево...“ и призоваха Бог да благослови и преумножи земните блага за полза на човеците.

По време на причастния беше прочетена проповед върху неделното евангелско четиво.

В края на литургията владиката честити на верните християни празника и призова над тях Божието благословение и непобедимото застъпничество на Божията Майка за мир, благоденствие и спасение на жителите на селото. Той припомни Христовите думи към днешния слепец „твоята вяра те спаси!“ и призова същата непоколебима вяра да имаме и ние и с родените от нея добри дела да заслужим нашето спасение. Защото, припомни архиереят, Бог иска спасението на всички хора, милостиво прощава греховете на каещите се сърца и като любящ Баща милва викащите към Него Свои чеда.

Владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над председателя на храма и неговото паство.

Празникът завърши с многолетствие, след което епископ Яков раздаде нафората.

В 12-ата Неделя след Неделя подир Въздвижение светата Православна църква припомня на верните си чеда чудното изцеряване от Христос на 10-те прокажени, обръщайки внимание на това как само един от тях се върнал да благодари на Бога и с това спечелил Неговата милост.

В този ден с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков – викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик, отслужи Архиерейска света Литургия в катедралата на града „Успение Богородично“. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, енорийският свещеник в храма свещ. Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов.

Благодарните сърца на христолюбците отново ги доведоха в храма, където да отправят своите благодарствени молитвословия и песни на възхвала към Всеподателя Бога за всичките Му благодеяния към човеците. В единомислие те изповядаха Символа на нашата вяра и казаха Господнята молитва „Отче наш...“.

По време на причастния беше прочетена проповед за празника.

В края на литургията владиката благодари на Бога, че по Неговия велик промисъл в дните, когато чествахме паметта на богатия наследник на своите родители свети Антоний, който всичкото си имущество раздал на бедните и на бедния материално свети Атанасий, който пък раздал сърцето си за ближния, бяхме удостоени с още една молитвеница, която да възнася молитвите си към Бога за жителите на Пазарджик и за всички люде - най-новата монахиня на Пловдивска епархия - сестра Домника. Епископ Яков призова монахинята да поменава в молитвите си всички, които в тези най-важни за нея дни я подкрепиха и продължават да я подкрепят с усърдните си молитви в нелекото служение на монаха. Той прикани всички да благодарим непрестанно на Бога и на Неговата Майка за всичко и да просим Тяхната милост, макар и с нищо да не я заслужаваме. Архиереят призова и ние да се молим за сестра Домника и един за други и така, подкрепяйки се взаимно, заедно да вървим по пътя към Небесното Царство. Накрая епископ Яков завърши с призива като виждаме да се проявява Божията любов към нас, да усилваме вярата си и молитвите си, благодарейки на Бога, че Той благосклонно гледа на нас, че преизобилно ни дава от Своята благост.

Владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай и от негово име благопожела на присъстващите да укрепват във вярата, в молитвата, в добродетелите и така да достигнем до нашето спасение.

Празникът завърши с многолетствие.

След службата онези, които в петъчния ден не успяха да молитстват за благодатно и спасително служение на Божия виноград на новопостриганата монахиня Домника, минаха да я поздравят и да й благопожелаят спасително носене на Христовия кръст.

В осемнадесетия ден на месец януари светата Православна църква чества два велики стълба на Православието в лицето на светите отци Атанасий и Кирил Александрийски, заради изключителната заслуга на двамата светители в опазването на православното учение от арианската и несторианската ерес.

В този ден своя храмов празник отбелязва храмът в пазарджишкото село Мало Конаре, посветен на великия изповедник и учител на Църквата и защитник на християнското учение за Боговъплъщението – свети Атанасий.

По този повод и с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай беше отслужена Архиерейска света Литургия от Константийския епископ Яков – викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, председателят на храма свещ. Петър Баташки и дякон Николай Ангелчов.

Верният Божи народ се събра в прегръдката на храма да въздаде благодарност и похвала на своя небесен покровител. На службата присъства и кметът на селото г-н Димчо Караиванов.

По време на причастния беше прочетена проповед за празника.

В края на литургията епископ Яков разказа накратко житието на Божия угодник, станал образец за мъжествено изповядване на вярата и непрестанна грижа за нейната чистота. Той припомни, че родителите на светеца не му оставили голямо материално имущество, но за сметка на това от тях той наследил най-важното и никога неоскъдняващо богатство на православната вяра, която светецът защитавал твърдо и непоклатимо до последния си дъх, въпреки всички трудности и гонения, на които бил излаган. Накрая владиката запита: „Свети Атанасий пренесъл вярата чиста и без петно за поколенията, такава вяра и ние наследихме от нашите предци. Но такава ли я пазим и такава ли ще я предадем на нашите деца? Ние помним колко трудности нашите деди имаха през турското робство, как страдаха, как биваха избивани, но не предаваха Христа. До смърт те пазеха Бога в сърцето си. А ние днес отблъснахме децата, отдалечихме ги от Бога, както ние се отдалечихме от Него и по естествен начин, щом това стана, децата ни се отдалечиха и от нас – загубиха уважението към родителите, към по-възрастните, загубиха вярата, любовта. Единственото, което им предадохме до момента, това са телефоните и компютрите – неща, които ги погубват, които ги отдалечават и от дома, и от семейството, и от Отечеството ни. Ако беше жив днес, какво ли щеше да изрече свети Атанасий за нашето предателство спрямо Бога? Затова, братя и сестри, нека се размислим, нека се вгледаме в ценността на светото Православие, да погледнем това безценно наследство, оставено ни от нашите родители и да помислим как ние да го предадем на идните поколения, а не да се улисваме по временни и преходни неща, които вода ще отмие и ръжда ще разяде. Нека мислим за вечното, което е спасително и за душите, и за телата ни, което никога няма да ни се отнеме. Днес имаме силна нужда да чуем думите на свети Паисий - „О, неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“. Още повече в сърцата ни трябва да живеят думите на митрополит Климент – Васил Друмев: „Има Православие – има България, няма Православие – няма България!“. Предадем ли Православието, предаваме България! И когато предадем Небесния си Отец и се отдалечим от Него, то и децата ни ще се отдалечават все повече от нас. Нека проумеем кое е истински ценно и него да следваме, та да се приближаваме с душите и телата си до Бога, въздавайки Му слава и хвала ден след ден. И както казва Господ в Евангелието: „Който Мене прослави, и Аз ще го прославя сред човеците!“. Да Го славим и прославяме, та да имаме дръзновение да просим от Него всичко онова, от което имаме нужда. Да бъдем светилниците, за които чухме и нашата светлина да свети така, че хората да открият Небесния ни Отец, да осъзнаят ценността на вярата и виждайки добрите ни дела, да повярват и въздадат слава Богу“.

Владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на председателя на храма и неговото паство и благопожела те да следват твърдо вярата, която свети Атанасий носеше в сърцето си и за която положи живота си.

От свое име и от името на енориашите отец Петър поднесе на архиерея букет с цветя, изказвайки своята синовна обич и благодарност за подкрепата и светата богослужба, която зарадва благочестивите християни.

Празникът завърши с многолетствие.