Христос Воскресе!

Обични в Господа, братя и сестри,

        И тази година Божията милост ни сподоби да празнуваме светлото и преславно Христово Възкресение. Да се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. Да произнесем спасителните думи: „Христос Воскресе!“ Да изживеем пасхалната радост! Да издигнем молитвен глас! Да възпеем празника на празниците, тържеството на тържествата и победата над победите.

       Възкресението на Иисуса Христа е най-великото тържество на вярата, надеждата и любовта. Затова повярвалите винаги с „вяра ходим“ (2Кор.5:7), с вяра „живеем, и се движим, и съществуваме“(Деян.17:28). Тази вяра ни дава надежда за спасение (Рим.8:24).

        Синът Божий се въплати, за да бъде близо до нас. Страда, за да ни научи на търпение, умря (заради нашите грехове), за да не униваме. Възкръсна за да ни дарува вечен живот.

   „Всички - казва св. Ефрем Сирин, - които идват при Бога и искат да се удостоят с вечен живот, трябва преди всичко безукорно да спазват православната вяра и нито заради успешно получаване на чин, нито поради ласкателства пред силните или от страх пред тях, да не ставаме предатели на безценната съкровищница на вярата.“

    Тази година посрещаме Светлото Христово Възкресение в много необичайна ситуация. Дават ни се знаци! Вярващите хора, православният Божи народ, вижда знаците и разбира как те трябва да се тълкуват. Без да навлизам в дълбочината на богословските аспекти, ще си позволя да споделя, какво според мен се случи по времето на тазгодишния Велик пост.

      В дните на тазгодишния Велик пост, в дните, в които целият православен християнски свят се подготвя да посрещне Светлото Христово Възкресение, лукавият се нахвърли срещу Църквата с невиждана ярост. Използвайки някакъв вирус, чиято поява, в крайна сметка, вероятно е следствие от човешка немарливост, той поиска ни повече, ни по-малко следните неща. Лукавият поиска да се забрани на Църквата да дава, а на хората да приемат Светото причастие, тялото и кръвта Христови. Да се спре отслужването на Светата Божествена литургия. Ако не може съвсем да се спре отслужването на Светата литургия, то тя да се отслужва без присъствието на Божия народ. За целта да се затворят храмовете. И най-голямата гавра: ако може църковната йерархия сама да поиска да се затворят храмовете! Ние знаем, че с Възкресението Си, Иисус Христос е победил лукавия и ще го побеждава до последно, и това го докарва до ярост, а Църквата, която съобщава този факт, му е трън в очите, но този път той - дявола  надмина себе си: той се опита да накара Църквата да се отрече от тайнствата, да се отрече от Иисус Христос, да се отрече от Истината, в която вярва и която проповядва. Нещо повече, Църквата трябваше да бъде накарана да каже, директно или индиректно, че няма нищо по-важно от земния живот и, че смъртта е много страшна. С това трябваше да бъдем накарани да признаем, че земната смърт е окончателен край, че с нея приключва всичко и, че следователно няма Възкресение. Трябваше да отречем, че Христос е възкръснал, да отречем днешния ден. Лукавия поиска Църквата да ликвидира сама себе си! Наистина е много лукав! Както се казва: добър опит, но отново не успя! Защото Победителя на смъртта Възкръсналия наш Спасител ни каза: „ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят“(Мат.16:18).

     Най-категорично, обаче, искам да кажа, че не обвинявам никого от онези, които през последните седмици станаха проводници и изразители на подобни мисли и искания. Те не са виновни! Моля се за тях.

      Българската православна църква не се отказа от тайнствата, не се отказа да преподава Светото причастие, отказа да затвори храмовете. Българската православна църква отказа и отказва да приеме, че земната смърт е окончателен край! Земната смърт, братя и сестри, изобщо не е страшна. Тя е просто част от пътя, който всеки трябва да извърви, за да постигне живот вечен. Иисус Христос го доказа със собствения си земен път, със собствената си кръстна смърт и със собственото си Възкресение. И това е исторически доказан факт. Няма как Църквата да се отрече от Истината! Това няма да стане!

      Други църкви не издържаха. Без видим натиск от вън сами заключиха храмовете, сами спряха да преподават Свето причастие, сами свещеници започнаха да отслужват Светата литургия. Те знаят, че това не е правилно. Защо го направиха, не знам. Единственото обяснение е: от страх. Те трябва да обяснят какъв точно е този страх. Страх от смъртта? Страх от общественото мнение? Страх от санкции? За последното само ще кажа: църква, която се бои от санкции, църква, която не е готова да приеме несправедливи обвинения и мъченическа участ заради вярата, има проблем. Българската православна църква, слава на Бога, показа, че е църква на истинно вярващ православен Божи народ и няма проблем със страха. С което, надявам се, доказа, че е достойна за високата мисия, която й е възложена от самия  Иисус Христос.  Защото, Той Спасителя Христос е с „нас през всички дни до свършека на света“ (Мат.20:28).

     Другаде храмовете бяха затворени с принудата на държавните власти. Нека този грях срещу Църквата и срещу Божия народ да тежи на душите на тези, които го извършиха. Българската държавна власт не сложи такъв грях на душата си, а направи точно обратното. Не знам, братя и сестри, колцина вярват в чудеса, но пред очите ни, през последните десет дни се извърши нещо, което в днешните материалистични, атеистични и богоборчески времена може да се сравни с чудо! Властта, която по Божи промисъл точно в този момент носи тежката отговорност за съдбините на българския народ, не издаде онази заповед, която мнозина очакваха и не затвори храмовете. Имаше силата да го направи, но не го направи. Вярвайте ми, когато чух по телевизията министър-председателят на България да казва: „За всичко друго имам воля, но не мога да затворя църквите” и „Господ ще ни съди накрая”, се прекръстих и се разплаках. Да нямаш воля да затвориш църквите, когато за определени групи това очевидно е най-главната и основна цел на карантината, е израз на най-силната воля, която изобщо може да съществува! Този момент, братя и сестри, беше исторически! Един ден в църковното предание ще се разказва как през 2020-тата година от Рождество Христово, в малка България, в дните, в които всички бесовски сили са се били развилняли, за да помрачат празника на Христовото Възкресение, българския министър-председател Бойко Борисов се е  изправил със смелост и чиста православна вяра, за да защити православната църква, а църквата и държавата са се съчетали в най-пълната симфония, която не се е случвала в християнския свят от поне хиляда години насам. Благославям от цялото си сърце и душа министър-председателя на България Бойко Борисов, ръководството на Националния оперативен щаб за тяхната смелост и издръжливост и всички други мъже и жени от управляващия синклит на българската държава, които с делата си показаха не просто, че можем да имаме обща кауза, но и коя може да бъде тази кауза! Бог вижда всичко това и ще запази България, убеден съм.

     Сега, след като портите адови за пореден път не можаха да надделеят над Църквата (Мат. 16:18), се надявам, че нещата ще започнат да се успокояват и животът ще започне да се връща към предишния си ритъм. Църквата и държавата показаха на българския народ, че трябва да сме единни, че не бива да се страхуваме и, че трябва да имаме вяра. В Бог и в себе си. Това ако имаме, всичко останало ще се нареди. Още веднъж ви казвам: стига вече с този страх! Спрете да се страхувате! Имайте вяра! Животът е вяра, а вярата е единственото, което осмисля и дава пълнота на нашия живот!   Бог да ви благослови всички!  Бог да пази България!                 

Честито Възкресение Христово!

Съгласно типика на светата Църква в първия ден на Пасха преди пладне се отслужва празнична възкресна вечерня "Второ Възкресение", наречено така, тъй като за втори път след полунощ звучи евангелският текст, благовествуващ за възкръсналия Христос. На това тържествено богослужение евангелието се повтаря на различни езици, та словото Божие и вестта за възкръсналия Христос да достигнат до всички народи.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението в катедралата на Пазарджик "Успение Богородично" беше възглавено от Константийския епископ Яков – викарий на митрополита. С архиерея съслужиха прот. Боян Кочев, служащите в катедралата свещ. Димитър Попов, свещ. Максим Ничев, свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров, председателят на храм „Св. Троица“ с. Братаница свещ. Димитър Пеев и дякон Николай Ангелчов.

След изпяването на великия прокимен „Кой бог е велик като нашия Бог?“, свещенослужителите прочетоха евангелското четиво на различни езици. В празничната служба богомолците можаха да чуят радостната вест за Христовото Възкресение на български, църковнославянски, гръцки, английски, френски, турски, румънски и испански език.

След прочитането на светото Евангелие, епископ Яков прочете Патриаршеското и Синодално Пасхално послание към освещения клир и христолюбивото паство.

В края на службата епископ Яков отново честити Великия ден на победата над смъртта и изкуплението от ада. С преизпълнено с Пасхална радост сърце той благопожела на боголюбивите християни благодатта на възкръсналия Господ Иисус Христос да пребъдва с тях през всички дни на живота им.

Накрая архиереят преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит и от негово име честити на всички Празника на празниците.

„Като пожела да спасиш човешкия род от робството на врага, разпятие и смърт претърпя, Господи, и погребан, в третия ден възкръсна от мъртвите. Затова Ангелът, сияещ в гроба, благовести на жените и рече: Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува“ (Акатист на Възкресение Христово, кондак 10)

В неделния ден на 19 април цялата света Църква – земна и небесна посрещна най-светлия ден в историята на творението – светлото Възкресение Христово. Тези, които вчера се разпнаха и умряха с Христа в своето покаяние, днес възкръснаха с Него в славата на Празника на празниците и принасят на Изкупителя в знак на благодарност своето най-драгоценно имане – самите себе си, сърцата и душите си.

В този Велик ден на радост и надежда с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Пасхалната света Литургия в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик беше отслужена от Константийския епископ Яков – викарий на митрополита. С архиерея съслужиха прот. Боян Кочев, енорийските свещеници при храма свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взе монахиня Домника.

Малко преди полунощ духовниците и църковнослужителите изнесоха от светия Олтар запалени свещи и раздадоха на вярващите от Благодатния огън, който миналата година бе донесен от Йерусалим и по молитвите на Света Богородица беше запазен в катедралата през цялата година.

Всички излязоха в двора на храма, където пред иконата на Победителя на смъртта – нашия Господ Иисус Христос, епископ Яков прочете първото възкресно евангелско четиво и точно в полунощ, при празничен камбанен звън, възвести на присъстващите най-радостната от всички вест: „Христос воскресе!“. Събралото се малко Христово стадо, тези, чиито сърца пожелаха заедно в богослужбата да изживеят пасхалната радост, стоящи на нужното разстояние едни от други, отвърнаха със силно и мощно „Воистину воскресе!“. Всички заедно запяха пасхалния тропар "Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, живот дари!".

При влизането обратно, изправен пред затворените порти на храма, епископ Яков възгласи: "Издигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата" (Пс. 23:7) и при думите "Господ на силите, Той е Цар на славата" (Пс. 23:10) блъсна и отвори портите, при което всички влязоха в кораба на спасението – светата Църква.

От солея епископ Яков прочете Патриаршеското и Синодално Пасхално послание. Преди началото на празничната света Литургия, с благословението на Пловдивския митрополит, архиереят пострига в първата степен на свещенството – тази на четец, младежа Мариян Петков, на 20 години, родом от град Карнобат. Новият църковнослужител с радост прие обязаностите на светата богослужба, които изпълняваше с усърдие и ревност.

Светата Литургия беше изпълнена с особената Пасхална радост и умиление, които неизменно съпътстват този най-велик ден в годината. По време на причастния беше прочетена проповед за Възкресението, а след призива "Със страх Божий, вяра и любов пристъпете" всички, които се бяха подготвили с многодневен пост и покаяние, пристъпиха към светите Тайни да вкусят "колко благ е Господ" и се приобщят със светите Тяло и Кръв Христови.

В края на службата владиката отново поздрави трикратно народа с пасхалния поздрав „Христос воскресе!“. Той благодари на Бога, че ни доведе до този Велик ден на победата над смъртта и вечния живот. „Радвайте се и се веселете – призова владиката, - защото не само ние, земните се радваме, но и небесната Църква заедно с нас пее и възпява Възкресението на нашия Господ Бог Иисус Христос! „Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му!“ – така днес пее Църквата. Да се разпръснат и всички поднебесни сили, които ни изправяха през тези дни на изпитания, които всячески се мъчеха да ни отдалечат от Бога, да омаловажат поста ни, да създадат съблазън, която да разколебае нашата вяра. Но ето, че дойде часът и мигът, когато всички те се разпръснаха! Моля Всеподателя Бога, да разпръсне така „яко дим“ и този вирус, който взема толкова много жертви, от който страдат толкова много човеци. Както чухте и в Синодалното послание, радостта ни не е пълна – защото ние, като истински християни, се сещаме, че и в този момент някой някъде умира, някой някъде се мъчи. Ние ще кажем „Господи, помилуй ги и им помогни!“. Но като християни трябва да се весели сърцето ни и да тържествува, защото смъртта беше победена! Ние имаме и вярата, и упованието, и надеждата – че Бог няма да изостави верния Си народ, че всяко нещо идва от Бога, че каквото и изпитание да ни е дошло, ще го срещаме така, както посрещнахме Възкресението – без колебание във вярата, с твърда и непрестанна молитва, без униние и прекомерна скръб. От какво трябва да ни е страх, щом с нас е Бог? Нека Възкресенската радост да съгрява сърцата ни, да усилва молитвата ни, надеждата ни, любовта ни! Немалко от вас чухте Бащините думи на Спасителя Христос – „Елате, седнете и вечеряйте с Мене!“. Нека всички онези, които в днешния ден се причастиха с Тялото и Кръвта на нашия Спасител, да бъдат победители до край, да бъдат твърди и непоколебими във вярата си, в добродетелите си. И онези, които по-рано през поста приеха светите Дарове, нека и те имат същата вяра и упоритост. И когато всички вървим един до друг, с общата си молитва, портите адови никога няма да ни надделеят! Не забравяйте, ликувайте – Христос воскресе!“.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над всички боголюбиви християни.

Тържеството на всички тържества завърши с многолетствие, изпято от всички присъстващи.