На големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Връбница или Цветница, възкликваме с радост от дъното на душите си: „ Осанна! Благословен идещият в име Господне!”
На този светъл ден - 9 април, 6 Неделя на Великия пост, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска св. Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина”. 
С владиката съслужиха Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, първи викарий на митрополита, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.
Песнопенията изпълни ангелогласно митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.
В този празничен ден храмът се изпълни със стотици миряни, пристъпили прага на Дома Господен с върбови клонки в ръце и с много радост, вяра, надежда и любов в душите си. Сред тях бяха областният управител г-н Здравко Димитров и бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили”. На Цветница верният Божи народ отрупа с цветя иконите и мощите на св. Лука Симферополски и на св. вмчца Марина, чудотворната икона на Пресвета Богородица, както и много други светини, които озаряват митрополитския храм.
В края на Великото славословие за четец и певец на Българската православна църква бе постриган Васил Гергински, студент в Православната духовна академия „Св. св. Кирил и Методий” – гр. Пловдив. С едно сърце и уста всички изповядаха Символа на вярата и казаха Господнята молитва „Отче наш”. В края на светата Литургия Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към присъстващите с вдъхновено архипастирско слово, в което говори за сълзите, които пролял нашият Господ Иисус Христос на влизане в Йерусалим.
„За какво е плакал Господ в деня на Своето тържествено влизане в Йерусалим? Той познавал непостоянството на неговите жители. Той знаел непостоянството на тълпата, същата тая тълпа, която днес Го посреща възторжено, а утре реве зловещо, искайки Неговото разпятие. Той Е видял какви ужасни изпитания очакват града по време на нашествието на император Тит. Предвиждайки ужасите и гибелта на града, Той, гледайки Йерусалим, плакал за него. Но Евангелието ни говори, че и днес Господ плаче за него.
Той плаче за това, че Го огорчаваме. Нерядко се отричаме от Него със своите ужасни постъпки. И днес хиляди неверници се надсмиват над Него. Той плаче за това, че сърцата ни са се вкаменели, че се отклоняваме от истината и жестоко оскърбяваме Този, Който със Своята Божествена кръв изкупи целия човешки род. Когато влизал в Йерусалим, народът постилал дрехите си и размахвал палмови клонки. А децата, понеже са чисти и най-искрени, възклицавали възторжено: „Осанна на Сина Давидов! Благословен Идещият в име Господне!”
Нека отворим дверите на сърцата си, за да посрещнем Господа Иисуса Христа! Да не бъдем късопаметни и безпаметни като древните жители на Йерусалим, които днес викаха „Осанна”, а само след три дни ще реват: „Разпни Го!” Да бъдем верни на Господа Иисуса Христа, да помним праотеческата си вяра, да пазим Светото Православие и оделотворяваме вярата си в живота си. Господ Иисус Христос да влезе в крепостта на нашите души, да заживее в нас със Своята благодат и да ни спаси. Амин.”
Митрополит Николай честити именния ден на всички присъстващи и подари икона с образа на Божията Майка Света Богородица на двама от тях – г-н Здравко Димитров и ген. Явор Матеев за тяхната всегдашна отзивчивост и съпричастност.
Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитският протодякон Илиян Александров.
На Лазарова събота Светата Църква възпоминава едно чудно събитие, предшествало Входа Господен в Йерусалим – възкресението на Лазар. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Знеполският епископ Арсений, първи викарий на митрополита, възглави архиерейска св. Литургия на 8 април, Лазарова събота, в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив.
Мнозина пристъпиха след старателна подготовка към светото Тайнство Причастие. Във вдъхновено слово по време на Причастния канон Знеполският епископ Арсений говори за Божията милост към Лазар и към всички хора и вярата:
оказвайки Му почести. Наистина, Сам Христос дал да се разбере, че Той не приема поклонение към Себе Си като към земен цар. Той дошъл да избави хората – всички хора, а не само евреите, от вътрешното духовно робство – робството на греха и дявола. Не за да стане политически лидер, да възглави освободително движение, да свали властта на Рим и да завоюва власттта със силата на меча и чудесата, т.е. със свръхестествена сила да завадее целия свят и вселената и да дарува на евреите Своето господство. Не за това Е дошъл Господ. Именно така евереите от времето на Христос си представяли Месията – не като духовен освободител, а като политически, не като Небесен цар, а земен владетел."