На Лазарова събота Светата Църква възпоминава едно чудно събитие, предшествало Входа Господен в Йерусалим – възкресението на Лазар. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Знеполският епископ Арсений, първи викарий на митрополита, възглави архиерейска св. Литургия на 8 април, Лазарова събота, в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив.

     С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълниха протопсалт Георги Радев, диригент на митрополитския хор „Св. ап. Ерм”, Борис Христосков и смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина” с диригент Росица Димчева.

      Лазарова събота единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната богослужба не е в неделя. Много благочестиви християни присъстваха на духовното тържество, дошли с вяра и любов да изповядат своята безценна Христова вяра, защото нашият Господ  Е казал миг преди да възкреси мъртвия Лазар: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки” ( Йоан 11:25-26).

     Мнозина пристъпиха след старателна подготовка към светото Тайнство Причастие. Във вдъхновено слово по време на Причастния канон Знеполският епископ Арсений говори за Божията милост към Лазар и към всички хора и вярата:

 „Вестта за възкресението на Лазар мигновено долетяла до Йерусалим. В този ден градът бил особено многолюден, защото в него идвали юдеи от цялата страна за празника Пасха. Цялото това множество хора били потресени от вестта за великото и нечувано чудо, извършено от Господ – възкресението от мъртвите на Лазар. Мнозина видели в това чудо знак за месианското достойнство на Христос - нали пророците казвали, че Месията ще извърши велики чудеса. Но какво чудо може да бъде по-велико? Какво може да бъде по-чудесно от въвръщането към живот на умрелия? Нали това е победа над смъртта? Това бил единственият евангелски епизод, когато еврейският народ Го приел като Месия, оказвайки Му почести. Наистина, Сам Христос дал да се разбере, че Той не приема поклонение към Себе Си като към земен цар. Той дошъл да избави хората – всички хора, а не само евреите, от вътрешното духовно робство – робството на греха и дявола. Не за да стане политически лидер, да възглави освободително движение, да свали властта на Рим и да завоюва власттта със силата на меча и чудесата, т.е. със свръхестествена сила да завадее целия свят и вселената и да дарува на евреите Своето господство.  Не за това Е дошъл Господ.  Именно така евереите от времето на Христос си представяли Месията – не като духовен освободител, а като политически, не като Небесен цар, а земен владетел."

     Епископ Арсений призова всички да направят равносметка за постигнатто през Светата Четиридесетница.  В края на богослужението викарният епископ преподаде архипастирския благослов на правоправящия архиерей на епархията – Вископреосвещения Пловдивски митрополит Николай.