На 2 март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Света Троица“  в гр. Белово беше отслужено Малко повечерие с втората статия от Богородичния акатист. Богослужението беше възглавено от Негово Преосвещенство Константийския епископ Яков, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. С архиерея съслужиха секретарят на околията прот. Боян Кочев и свещ. Николай Генев, председател на храма. Молитвено участие взе свещ. Стоян Ковачев, председател на храм „Св. Георги“ с. Голямо Белово.

  С едно сърце и едни уста верният Божи народ, дошъл в храма,  изповяда Символа на вярата и каза Господнята молитва „Отче наш...“.  а по време на четенето на акатиста пак и пак в единомислие възхвали Божията Майка.

  В края на богослужението архиереят се обърна към богомолния народ с пастирско слово, в което говори за силата на поста и огромното значение на покаянието.

  „Намираме се в спасителното време на Великия пост – благоприятно време и за нас да отвори своите врати Божият Рай. Защото Господ се разпна, за да изкупи човека от властта на смъртта и да отвори рая, заключен за нас при грехопадението на нашите праотци Адам и Ева. От нас се изисква само да бъдем верни чеда на своя Отец, да следваме Неговите заповеди и да се борим с противниците си – поднебесните духове на злобата. А единственият начин за борба с тях, както свидетелства и Светото Евангелие, това е постът и молитвата. Затова Светата Църква нарича дните на Великия пост „благодатни“, защото това е възможност за нашата душа да се обърне и потърси Бога, да издири греховете си и застане с покаяние пред Божието лице и изпроси прошка. Не че Бог не знае нашите прегрешения, а да покажем, че ние знаем какво зло сме сторили и съжаляваме за това. Живеем в трудни дни, когато доброто ни се представя за зло, а злото виждаме като нещо нормално, като ежедневие, като добро. Лукавият така е замъглил погледа ни, че дори не виждаме, не осъзнаваме, че извършеното от нас е грях. Ако го осъзнавахме, душата ни, която по природа е християнка, никога не би пристъпила към злото, към греха.  

  Нека не забравяме, че Адам и Ева бяха изгонени от рая, защото след като съгрешиха, не се разкаяха и не застанаха пред лицето на Бога, просейки от Него прошка и милост, а започнаха да се оправдават един с друг, гледайки и сочейки вината на другия.  Нека всеки види и издири собствените си грехове, не да гледаме брата си и да се оправдаваме, а с вяра да застанем и кажем „Господи, аз като човек съгреших, Ти, като милостив Бог, ми прости!“. И когато сторим това от дълбината на сърцето си, когато изгоним от там омразата, злобата, завистта, алчността и го изпълним с любов, тогава ще видим колко лек наистина е човешкият живот.”

 Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай до председателя на храма и цялото Христово войнство, което редовно посещава богослуженията, води съзнателен църковен живот с пост, молитва, покаяние и пристъпва към Светите Тайни със страх и трепет.

           На 2 март в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив беше отслужено Малко повечерие с Молебния канон към Пресвета Богородица и втората статия от Богородичния акатист.  С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението възглави Преосвещеният  Знеполски  епископ Арсений. С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия,  и митрополитският протодякон Илиян Александров.  Красивите песнопения от канона изпълниха антифонно митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и свещеници от града, сред които бе ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия.

  Вървейки по пътя на спасителния Велик пост, множество християни изпълниха с духовна радост митрополитския храм, за да съучастват молитвено във вечерното богослужение.  Втората статия от Богородичния акатист бе прочетена от Негово Преосвещенство епископ Арсений пред чудотворната икона с образа на Божията Майка „Пантанаса - Всецарица”, известна с благодатна помощ към страдащите.

  В края на Малкото повечерие епископ Арсений се обърна към богомолния народ с думи за Пресвета Богородица, с които изтъкна  безкрайната милост на Божията Майка към тези, които се обръщат с вяра и любов към Нейния Син.

  "Не случайно християнският род я зове „Застъпница”.  Тя е Застъпница и за бедни и  богати, и за болни и за здрави, за всички. Божията Майка помага на онези, които обичат Нейния възлюбен Син. И тази вечер, възнасяйки молитвено пение към Богоматер, да изпросим от Нея да запази нашето многострадално Отечество от всяко зло, а ние да съгреем сърцата си с искрената Христова вяра, която вяра да пренесем през всичките дни и години на живота си” – каза още епископ Арсений, който преподаде архипастирския благослов на  Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

        На 26 февруари се представи в Господа ставрофорен свещеноиконом Петко Хаджиламбрев, дългогодишен архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия. На 27 февруари в храм “Успение Богородично” в Асеновград  Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи заупокойното последование на опелото над новопредставилия се отец Петко. На опелото присъстваха множество миряни, кметът г-н Емил Караиванов и много свещеници от града и духовната околия. Митрополит Николай изрази своето отеческо прискърбие за загубата на достойния свещеник на родната църква пред енорияшите и семейството му. Владиката призова всички никога да не забравят добродетелите на покойния свещенослужител и да се молят за него, за да упокои Господ душата му в селенията на праведните. След опелото отец Петко бе погребан в двора на енорийския храм, в който служеше от 1975 г.

  Ставрофорен свещеноиконом Петко Хаджиламбрев е роден на 14 ноември 1945 г. в с. Куклен.

  Основно образование получава в родното си село. 

  През 1965 г. завършва Софийската духовна семинария, която се намира тогава в Черепиш,  а през 1974 г. завършва задочно Духовната академия ”Св. Климент Охридски” в гр.София.

  Ръкоположен е за свещеник от приснопаметния Пловдивски митрополит Варлаам на 14 октомври  1969 г. в Пазарджик и е назначен за енорийски свещеник при храм „Св. Петка” в с. Семчиново, Пазарджишка духовна околия.

  От 16 декември 1971 г. е енорийски свещеник при храм „Св. Георги” в гр. Първомай, а от 1 март 1975 г. е назначен за енорийски свещеник при църквата „Успение Богородично” в гр. Асеновград.

   Със заповед на приснопаметния Пловдивски митрополит Арсений от 1 май 1990 г. му е възложено да завежда като втора енория вакантните енории при храмовете „Рождество Богородично” в с. Яврово и „Св. Архангел Михаил” в с. Лясково.

  От 15 март 1999 г. е архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия”. От 2011 г. служи като празничен свещенослужител  при храмовете „Успение Богородично” в гр. Асеновград, „Рождество Богородично” в с. Яврово и „Св.  Архангел Михаил” в с. Лясково до сетния си дъх.

  Почина на 26 февруари 2018 г. след прекаран инсулт.

  Бог да го прости!