На 2 март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Света Троица“  в гр. Белово беше отслужено Малко повечерие с втората статия от Богородичния акатист. Богослужението беше възглавено от Негово Преосвещенство Константийския епископ Яков, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. С архиерея съслужиха секретарят на околията прот. Боян Кочев и свещ. Николай Генев, председател на храма. Молитвено участие взе свещ. Стоян Ковачев, председател на храм „Св. Георги“ с. Голямо Белово.

  С едно сърце и едни уста верният Божи народ, дошъл в храма,  изповяда Символа на вярата и каза Господнята молитва „Отче наш...“.  а по време на четенето на акатиста пак и пак в единомислие възхвали Божията Майка.

  В края на богослужението архиереят се обърна към богомолния народ с пастирско слово, в което говори за силата на поста и огромното значение на покаянието.

  „Намираме се в спасителното време на Великия пост – благоприятно време и за нас да отвори своите врати Божият Рай. Защото Господ се разпна, за да изкупи човека от властта на смъртта и да отвори рая, заключен за нас при грехопадението на нашите праотци Адам и Ева. От нас се изисква само да бъдем верни чеда на своя Отец, да следваме Неговите заповеди и да се борим с противниците си – поднебесните духове на злобата. А единственият начин за борба с тях, както свидетелства и Светото Евангелие, това е постът и молитвата. Затова Светата Църква нарича дните на Великия пост „благодатни“, защото това е възможност за нашата душа да се обърне и потърси Бога, да издири греховете си и застане с покаяние пред Божието лице и изпроси прошка. Не че Бог не знае нашите прегрешения, а да покажем, че ние знаем какво зло сме сторили и съжаляваме за това. Живеем в трудни дни, когато доброто ни се представя за зло, а злото виждаме като нещо нормално, като ежедневие, като добро. Лукавият така е замъглил погледа ни, че дори не виждаме, не осъзнаваме, че извършеното от нас е грях. Ако го осъзнавахме, душата ни, която по природа е християнка, никога не би пристъпила към злото, към греха.  

  Нека не забравяме, че Адам и Ева бяха изгонени от рая, защото след като съгрешиха, не се разкаяха и не застанаха пред лицето на Бога, просейки от Него прошка и милост, а започнаха да се оправдават един с друг, гледайки и сочейки вината на другия.  Нека всеки види и издири собствените си грехове, не да гледаме брата си и да се оправдаваме, а с вяра да застанем и кажем „Господи, аз като човек съгреших, Ти, като милостив Бог, ми прости!“. И когато сторим това от дълбината на сърцето си, когато изгоним от там омразата, злобата, завистта, алчността и го изпълним с любов, тогава ще видим колко лек наистина е човешкият живот.”

 Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай до председателя на храма и цялото Христово войнство, което редовно посещава богослуженията, води съзнателен църковен живот с пост, молитва, покаяние и пристъпва към Светите Тайни със страх и трепет.