На 23 март в Професионална гимназия по икономика и мениджмънт в  Пазарджик се проведе беседа по български език и литература на тема: „Животът и Възкресението на Иисус. Принципи на християнските нравствени норми“. По покана на ръководството на гимназията гости на учениците от 9 А и 9 В клас с преподавател г-жа Донка Куртакова бяха Негово Преосвещенство Константийският епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит Николай и секретарите на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев.

  В началото на урока ученици от двата класа пресъздадоха библейските събития, свързани с земния живот и Кръстната смърт на нашия Господ Иисус Христос с помощта на мултимедия. Презентацията впечатли техните съученици и даде основа за беседата, която се проведе след това. От своя страна епископ Яков надгради темата, преразказвайки старозаветните събития за сътворяването на човека и грехопадението и как след изгонването на нашите праотци Адам и Ева от Рая се наложи Единородният Божи Син да приеме човешка природа и да слезе дори до дълбините на ада, за да изведе от там праведниците и да отвори за всички райските двери.

  Учениците имаха възможност да зададат своите въпроси. Беседата се превърна в спонтанна дискусия за смисъла на човешкия живот, за същността на греха и последствията от него, за нравствените ценности и отговорността, която всеки носи за своите постъпки. Епископ Яков призова младите хора да не се срамуват да вършат добро, да признават грешките си и при всяка трудност в живота си да прибягват към Бога и Неговата Света Църква, където ще намерят изход от всяка ситуация, колкото и безнадеждна да изглежда тя.

  В душите на всички, участвали и присъствали на този задушевен разговор, остана тихата духовна радост от съвместното общуване. Младежите бяха удовлетворени, че имат възможност да зададат своите въпроси на свещенослужители. От своя страна духовниците усетиха нуждата от общение с Бога, която всеки млад човек носи и въпросите, които всеки от тях има, но невинаги намира на кого да ги постави. И в едните, и в другите остана надеждата, че това е тяхната първа, но не и последна среща.

           На 21 март се представи в Господа свещеник Александър Александров, който от 2003 г. до сетния си дъх ревностно и всеотдайно служеше на Бога и на верния Божи народ като  енорийски свещеник в храм „Св. Йоан Рилски” в гр. Крумовград.

  На 22 март Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений отслужи заупокойното последование на опелото над новопредставилия се отец Александър в храм „Св. Йоан Рилски” в Крумовград. С викарния епископ съслужиха ставрофорен свещеноиконом Георги Тодев, архиерейски наместник на Хасковска духовна околия, ставрофорен свещеноиконом Николай Величков, архиерейски наместник на Ивайловградска духовна околия,  свещеник Георги Маргаритов, служащ в храм „Св. Преображение Господне” в Ивайловград, свещеници от духовната околия и митрополитският протодякон Илиян Александров. 

  На заупокойното последование присъстваха семейството на новопредствления йерей, свещеници от епархията и много опечалени енориаши. Епископ Арсений се обърна към опечаленото събрание със слово, в  което изрази прискърбие от тежката загуба за Светата Църква, енорията и семейството, и  изказа най-дълбоко съчувствие към близките, семейството и енорията от името на епархийския митрополит Николай, от свое име, от името на събратятата свещенослужители от духовната околия и клира на Пловдивска епархия. Епископ Арсений изрази увереността, че достойният клирик, когото изпращаме, отива при Пастиреначалника и Сърцеведеца Господ Иисус Христос, за да му служи.  

  След опелото отец Александър беше погребан в двора на храм „Св. Йоан Рилски”, където служеше от 2003 г.

  Бог да го прости! Вечна и блажена да е паметта му!

        Оскверних си тялото, Христе, 
своя дух окалях в мръсотите, 
цял съм в рани - дреха ми са те, 
но Ти като всемогъщ Лечител, 
с покаяние ме изцери, 
и измий ми тялото, душата, 
по-чисти от сняг ги сътвори, 
Спасе мой, по волята Си свята.

  Тези пълни с крайно отчаяние и безкрайна надежда  слова отекнаха в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” вечерта на 21 март, сряда на Петата седмица на Великия пост, когато  с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай  бе отслужено Малко повечерие с целия Велик покаен канон на св. Андрей Критски. Богослужението беше възглавено от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Арсений,  който прочете първата песен от канона пред поставената в центъра на храма икона на нашия Господ и Спасител Иисус Христос.  Другите части на Великия покаен канон прочетоха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев,  протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев, епархийски духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Еленко Йосифов, председател на църковното настоятелство на храм „Св. Петка”, ставрофорен свещеноиконом Роман Арнаучков, енорийски свещеник в същия храм, свещеник Димитър Димитров от храм „Св. вмчца Марина”, свещеник Георги Димитров, ефимерий на Кукленската света обител, свещеник Ангел Брусов от пловдивския храм „Св. Преображение Господне” и свещеник Николай Мандажиев, енорийски свещеник в катедралния храм „Успение Богородично” в Пловдив. Песнопенията изпълниха сборен състав от пловдивските църковни хорове с диригент Дорис Хофман и митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

  Разтърсващите  думи на Великия покаен канон развълнуваха присъстващите на вечерното богослужение христолюбиви миряни, дошли с молитвено настроение да чуят примерите от Стария и Новия Завет за назидание и спасение на човешката душа. Верният Божи народ повтаряше от дъното на душите си заедно с хора и духовниците: „Помилуй мя, Боже, помулуй мя!”  и "Душо моя, душо моя, стани, защо спиш?! Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва!” 

  Великопостното произведение на Критския архиепископ изразява дълбок и искрен покаен плач, отчаяние и мъка от безбройните грехове, но и надеждата, че чрез покаяние и осъзнаване на стореното душата на всеки от нас ще се пробуди и по великата Божия милост ще бъде помилвана.  Но духът на разкаяние и просбите за прошка за стореното са едни от най-важните условия за пълноценен духовен живот, без които няма как да получим Божията милост.