Оскверних си тялото, Христе, 
своя дух окалях в мръсотите, 
цял съм в рани - дреха ми са те, 
но Ти като всемогъщ Лечител, 
с покаяние ме изцери, 
и измий ми тялото, душата, 
по-чисти от сняг ги сътвори, 
Спасе мой, по волята Си свята.

  Тези пълни с крайно отчаяние и безкрайна надежда  слова отекнаха в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” вечерта на 21 март, сряда на Петата седмица на Великия пост, когато  с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай  бе отслужено Малко повечерие с целия Велик покаен канон на св. Андрей Критски. Богослужението беше възглавено от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Арсений,  който прочете първата песен от канона пред поставената в центъра на храма икона на нашия Господ и Спасител Иисус Христос.  Другите части на Великия покаен канон прочетоха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев,  протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев, епархийски духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Еленко Йосифов, председател на църковното настоятелство на храм „Св. Петка”, ставрофорен свещеноиконом Роман Арнаучков, енорийски свещеник в същия храм, свещеник Димитър Димитров от храм „Св. вмчца Марина”, свещеник Георги Димитров, ефимерий на Кукленската света обител, свещеник Ангел Брусов от пловдивския храм „Св. Преображение Господне” и свещеник Николай Мандажиев, енорийски свещеник в катедралния храм „Успение Богородично” в Пловдив. Песнопенията изпълниха сборен състав от пловдивските църковни хорове с диригент Дорис Хофман и митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

  Разтърсващите  думи на Великия покаен канон развълнуваха присъстващите на вечерното богослужение христолюбиви миряни, дошли с молитвено настроение да чуят примерите от Стария и Новия Завет за назидание и спасение на човешката душа. Верният Божи народ повтаряше от дъното на душите си заедно с хора и духовниците: „Помилуй мя, Боже, помулуй мя!”  и "Душо моя, душо моя, стани, защо спиш?! Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва!” 

  Великопостното произведение на Критския архиепископ изразява дълбок и искрен покаен плач, отчаяние и мъка от безбройните грехове, но и надеждата, че чрез покаяние и осъзнаване на стореното душата на всеки от нас ще се пробуди и по великата Божия милост ще бъде помилвана.  Но духът на разкаяние и просбите за прошка за стореното са едни от най-важните условия за пълноценен духовен живот, без които няма как да получим Божията милост.