С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Свещеният Благодатен огън в Пловдивска епархия тази година ще донесе иподякон Иван Щътов, ученик в 12-и клас в Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий”. Вечерта на Велика събота 19-годишният ученик ще очаква на летище София делегацията на Светия Синод, ръководена от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, която ще пристигне от Йерусалим с Благодатния огън.  

  Божествената светлина трябва да озари богохранимата Пловдивска епархия вечерта около 21.00 часа. В навечерието на  Христовото Възкересение Иван Щътов ще бъде посрещнат с тържествен камбанен звън в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив от Негово Високопреосвещенство митрополит Николай, много свещеници и верен Божи народ.  

  19-годишният семинарист заслужи тази велика чест заради своя отличен успех и изрядното си участие в богослуженията.

       „В ужас земята бе и самото слънце, Спасителю, скри се, когато Ти, незалязваща Светлино, бе залязъл чрез плътта си в гроб!“  (из "Опело Христово).

  Всяка година в най-скръбния ден от човешката история Светата Православна Църква отправя надгробния си плач над своя Господ. На Велики Петък тази година с благословението на Пловдивския митрополит Николай последованието на Опело Христово в катедралния храм „Успение Богородично” в Пазарджик беше отслужено от Константийския епископ Яков – викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазардишка духовна околия. С него съслужиха секретарят на духовната околия прот. Боян Кочев и енорийските свещеници в храма свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев.  

  След изпяването на канона всички се събраха около плащаницата с изобразеното мъртво тяло на нашия Господ Иисус Христос и с едни уста и едно сърце отпяваха стиховете на трите статии от опелото. Сърцата на присъстващите усетиха радостната печал от саможертвата на Христос, Комуто се наложи да претърпи страдания и смърт, за да изкупи човека от властта на смъртта. С траурно шествие около храма, придружено от печалния зов на църковните камбани, процесията пренесе светата плащаница, както някога пренесоха и положиха в нов гроб нашия Спасител. При завръщането си в храма всички присъстващи за последно целунаха плащаницата, просейки от Бога прощение на своите грехове, заради които се наложи Христос да пострада до смърт.

  В края на богослужението епископ Яков се обърна към народа с думите:

  „Братя и сестри! Първосвещениците измолили стража, която да пази запечатания гроб. Така по човешки те поискали да унищожат вярата в Христа. Но с това си дело те още по-сигурно засвидетелствали Неговото всемогъщество, това усилило вярата и доказало, че наистина Този бил Синът Божи, Този бил очакваният Месия, Който ще спаси целия свят. Господ слезе дори до дълбините на ада, за да изведе от там прародителите ни Адам и Ева и всички, отишли си преди Него. И когато възкръсна, даде възможност на всички след Него да достигнат до спасението си, спазвайки Неговите заповеди, следвайки Неговото учение и слушайки своята съвест, която е Божият глас във всеки от нас. Няма Разпети Петък, в който да не капнат поне две-три капки дъжд, което свидетелства, че не само човеците, но и цялото творение скърби за смъртта на Божия Син. Има и още по-голямо свидетелство, че Разпнатият е бил Син Божий и е страдал несправедливо – това е свидетелството на Божигробския огън. Огън, който показва, че точно там е мястото, на което е било положено тялото на нашия Спасител, мястото, от което на третия ден Той е възръснал. Нека се молим усърдно, така щото и тази година Бог да прояви Своята милост към нас и изпрати невеществения благодатен огън. Да благослови Бог и ние да го посрещнем в този свят храм тържествено с камбанен звън, откъдето и свещениците от богоспасаемата ни Пазарджишка духовна околия да го вземат и разнесат, та християните навсякъде да можем да посрещнем възкресението Христово с това чудо, което всяка година Бог ни изпраща“. 

Владиката преподаде архипастирския благослов на правоправещия архиерей на епархията – Високопреосвещения митрополит Николай - и прикани през настъпващата нощ всеки да влезе в утихналото си сърце и се подготви достойно за посрещане светлия ден на Христовото Възкресение.

     Велики петък е  най-скръбният ден, в който възпоменаваме поруганието, страданията, смъртта и погребението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, приел доброволно мъченически подвиг заради всичките човешки беззакония, за да ни изкупи с кръвта Си. В този ден всички християнини ведно с цялото творение  съприживяваме страшните страдания, смъртта и погребението на Божествения Изкупител с надеждата да станем съпричастни и на Неговото славно Възкресение. 

  На Велики петък сутринта в митрополитския храм „Св.вмчца Марина” в град Пловдив бе отслужено последованието на Царските часове, следвани от Вечерня. Богослужението бе възглавено от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в съслужение със ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов  - епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при митрополията, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.  Молитвено участие взе Преосвещеният Знеполски епископ Арсений. Песнопенията изпълни митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопаслт Георги Радев. 

  По време на  богослужението Светата Плащаница, на която е изобразен Спасителят след свалянето Му от Кръста, беше изнесена с литиийно шествие  от св. Олтар и положена в центъра на храма за поклонение. В края на богослужението митрополит Николай се със слово обърна към опечалените миряни, някои от които бяха развълнувани до сълзи.

  „Намираме се в благодатта на най-тъжния ден – денят, в който бе извършено най-страшното злодеяние, ден в който бе изпълнена най-несправедливата присъда. Човеците, обезумяли от своя грях, приковаха на Кръста същите тия ръце, които с безгранична любов сътвориха като венец на своите творения човека, прободоха същото онова сърце, което прегърна в своята безгранична любов целия свят.

  Намираме се пред Светата Христова Плащеница. Съучастваме духовно в снемането на Христа от Кръста и полагането Му в нов гроб.  Светата Плащаница, поставена точно под централния купол на храма, пресъздава кувуклията на гроба  Господен – онова малко параклисче над самата плоча, върху която е лежало тялото на Спасителя – каза владиката, който призова верния Божи народ да се поклони с благоговение на  Христовата плащеница. - Преклонете коленете на сърцата и душите си, представете си, че целувайки светата Плащеница, вие целувате гроба Господен. Докоснете се до светата Христова Плащеница с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум, с всичките си чувства и нека това поклонение да ви бъде за здраве и за изцерение от болестите и за душевно спасение.” 

  През целия ден несекващ поток от хора  преминаваше през митрополитския храм, за да се поклони пред Христа – предал Сам Себе Си на кръстна смърт, за да ни спаси.  С цветя в ръце като на погребение на скъп близък, миряните пристъпваха с молитва към издигнатия гроб на Христовото Тяло. Освен чувството на безмерна тъга, смирение, скръб и преклонение пред Спасителя, те отнасяха в домовете си и надежда за близкото Христово Възкресение.