„В ужас земята бе и самото слънце, Спасителю, скри се, когато Ти, незалязваща Светлино, бе залязъл чрез плътта си в гроб!“  (из "Опело Христово).

  Всяка година в най-скръбния ден от човешката история Светата Православна Църква отправя надгробния си плач над своя Господ. На Велики Петък тази година с благословението на Пловдивския митрополит Николай последованието на Опело Христово в катедралния храм „Успение Богородично” в Пазарджик беше отслужено от Константийския епископ Яков – викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазардишка духовна околия. С него съслужиха секретарят на духовната околия прот. Боян Кочев и енорийските свещеници в храма свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев.  

  След изпяването на канона всички се събраха около плащаницата с изобразеното мъртво тяло на нашия Господ Иисус Христос и с едни уста и едно сърце отпяваха стиховете на трите статии от опелото. Сърцата на присъстващите усетиха радостната печал от саможертвата на Христос, Комуто се наложи да претърпи страдания и смърт, за да изкупи човека от властта на смъртта. С траурно шествие около храма, придружено от печалния зов на църковните камбани, процесията пренесе светата плащаница, както някога пренесоха и положиха в нов гроб нашия Спасител. При завръщането си в храма всички присъстващи за последно целунаха плащаницата, просейки от Бога прощение на своите грехове, заради които се наложи Христос да пострада до смърт.

  В края на богослужението епископ Яков се обърна към народа с думите:

  „Братя и сестри! Първосвещениците измолили стража, която да пази запечатания гроб. Така по човешки те поискали да унищожат вярата в Христа. Но с това си дело те още по-сигурно засвидетелствали Неговото всемогъщество, това усилило вярата и доказало, че наистина Този бил Синът Божи, Този бил очакваният Месия, Който ще спаси целия свят. Господ слезе дори до дълбините на ада, за да изведе от там прародителите ни Адам и Ева и всички, отишли си преди Него. И когато възкръсна, даде възможност на всички след Него да достигнат до спасението си, спазвайки Неговите заповеди, следвайки Неговото учение и слушайки своята съвест, която е Божият глас във всеки от нас. Няма Разпети Петък, в който да не капнат поне две-три капки дъжд, което свидетелства, че не само човеците, но и цялото творение скърби за смъртта на Божия Син. Има и още по-голямо свидетелство, че Разпнатият е бил Син Божий и е страдал несправедливо – това е свидетелството на Божигробския огън. Огън, който показва, че точно там е мястото, на което е било положено тялото на нашия Спасител, мястото, от което на третия ден Той е възръснал. Нека се молим усърдно, така щото и тази година Бог да прояви Своята милост към нас и изпрати невеществения благодатен огън. Да благослови Бог и ние да го посрещнем в този свят храм тържествено с камбанен звън, откъдето и свещениците от богоспасаемата ни Пазарджишка духовна околия да го вземат и разнесат, та християните навсякъде да можем да посрещнем възкресението Христово с това чудо, което всяка година Бог ни изпраща“. 

Владиката преподаде архипастирския благослов на правоправещия архиерей на епархията – Високопреосвещения митрополит Николай - и прикани през настъпващата нощ всеки да влезе в утихналото си сърце и се подготви достойно за посрещане светлия ден на Христовото Възкресение.