На 30 април Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи по случай 142-ата годишнина от Априлското въстание панихида за отдалите живота си за вярата и свободата на Отечеството ни герои. Заупокойното последование се състоя в храм „Св. Успение Богородично” в гр. Клисура, Карловска духовна околия. С владиката съслужиха Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия,  свещеноиконом Марко Марков, архиерейски наместник на Карловска духовна околия, свещеноиконом Атанас Манолов, архиерейски наместник на Панагюрска духовна околия, храмовото духовенство, свещеници от епархията и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

  На богослужението присъстваха областният управител на Пловдив г-н Здравко Димитров, кметът на гр. Карлово г-н Емил Кабаиванов, кметът на гр. Клисура г-жа Генка Тодорова, бригаден генерал Пламен Йорданов, командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово, представители на българската държавност, общественици и множество боголюбиви и родолюбиви жители на гр. Клисура, дошли да почетат паметта и се помолят за своите героични предшественици, загинали през паметната 1876 г.  Присъстващите държаха с благоговение и преклонение запалени свещи. Високопреосвещеният митрополит Николай прочете молитва за вечен и блажен покой за душите на загиналите за вярата и свободата на България. На „Вечная памят” всички наведоха с искрена почит главите си, а владиката прикади поставените на маса червено вино, коливо и пита.

  В края на последованието Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай се обърна към всички със слово, в което ги поздрави отечески с Празника на празниците – Възкресение Христово. Архиереят говори за вярата на българския народ, просветен с Божествената Истина преди повече от 1100 години, благодарение на която не изгуби верния път дори в тъмните векове на робството. Митрополит Николай се спря и на подвига на падналите герои.

  „Българската православна църква отправя молитви с благодарност към Бога, че Е промислил народа да ни живее, пребъдва и се развива в свобода, но и молитви за всички загинали за тази свобода. Българската църква изгражда в душата и сърцето на българския народ вече 142 години неръкотворен паметник. Той не е от бетон и камък. Този паметник е духовен и него никой и никога не може да разруши, защото той се гради от благодарната българска памет.

   Събрали сме днес да изпросим от Всеподателя Бога да всели душите на всички, паднали за вярата и свободата на Отечеството ни там, където няма никаква въздишка, никаква печал, никаква болка, а има живот безкрай и вечно блаженство. Но и да преклоним коленете на сърцата си пред подвига на всички герои на свободата, да се вдъхновим и насърчим от техния пример на любов.  За нея четем в Светата Библия: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" (Йн. 15:13).  Тази любов на дело, със живота и кръвта си, засвидетелстваха и доказаха всички, отдали живота си за вярата и свободата на Отечеството ни. Прекланяме се пред техния подвиг.  Почитаме с любов и признателност тяхната свята памет.

  Вярата победи робството. Никой няма да каже днес, че йеродякон Игнатий – Васил Левски, е бил роб, защото е живял през време на робството. Не. Той е бил свободен, защото е бил православен християнин и православен духовник, вярващ в Бога. Такива си били и всички герои на нашето Освобождение - с жертвена любов  към Бога, към ближните и към Отечеството. 

  Нека, възлюбени братя и сестри, и ние се стремим да бъдем не само почитатели на героите на Освобождението, но и ревностни техни подражатели в живота си, в делата си, в отношението към народа и Отечеството ни. Нека в този миг отправим усърдна молитва към Бога Бог да пази Отечеството ни в свобода, в мир, да пребъде Майка България благословена от Бога и запазена от всяко злощастие и всяка беда. Да дари Бог на нашия благочествив православен народ благоденствие, мир, здраве, благопреуспяване в добрите начинания и душевно спасение. Бог да пази България! Бог да пази всички вас в здраве и благоденствие, а ние да пазим вярата си, да я осъществяваме на дело в живота си, да я предадем на бъдните поколения чиста, свята и спасителна, защото вярата ще победи и съвременното робство на бездуховността. Амин.”

 След края на богослужението духовниците и официалните гости посетиха  Историческия музей в Клисура, в който видяха копие на прочутите черешови топчета, с които преди 142 години въстаналите българи са защитавали града си от поробителите. Повече от 400 души загиват в боевете, а църквата, двете училища и над 800 къщи са били напълно изпепелени. Днес костите на загиналите във въстанието клисурци се съхраняват в параклиса костница "Св. Арх. Михаил", изграден в двора на опожарения през Априлското въстание храм „Св. Никола”.

     На 22 април, Трета Неделя след Пасха – на светите Мироносици,  с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” бе отслужена архиерейска св. Литургия. Светата богослужба възглави  Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений. С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Йордан Митков - дългогодишен енорийски свещеник в храма, протойерей Димитър Димитров, митрополитският протодякон Илиян Александров, митрополитският дякон Ангел Ангелов и стажуващите дякон Ангел Данаилов и дякон Николай Ангелчев. Песнопенията изпълни  смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина” с диригент Росица Димова.  

  Да възхвалят светите Мироносици и да съучастват с молитви в благодатта на светата Литургия дойдоха множество благочестиви миряни. Боголюбивият народ носеше и в Третата Неделя след Пасха дълбока, неподправена и силна радост от Христовото Възкресение. По време на богослужението Преосвещеният епископ Арсений прочете слово за празника, в което говори за житейския подвиг на Мария Магдалина, Мария Яковова, Саломия и други жени-мироносици, чиито имена не знаем, които не изоставили Господ Иисус Христос и по трудните пътища, и в Страстната седмица, и дори на Кръста, за което били удостоени да станат първите свидетели на Възкресението на Спасителя. Архиереят посочи и силната вяра и смелостта на тайните ученици Йосиф и Никодим, които се разкрили като следовници и ученици на Господа, когато се явили пред Пилат, за да измолят Тялото Христово. 

  „Ако почитането на светите жени-мироносици ни учи на внимателно и благодарно отношение към тези, които вършат безименен труд, ако примерът на жените-мироносици ни заставя с благодарност и уважение да се отнасяме към всеки труд, то примерът на тайните ученици ни учи да се въздържаме от осъждане. Ние понякога с лекота осъждаме хората, съдим ги за това, че ето, те не вярват в Бога, но на никому не е дадено да знае това, което става в дълбината на човешкото сърце. Възпоменавайки светите жени-мироносици, с благодарност да си спомним нашите жени-християнки, носещите невидимия, понякога външно незабелязан, но важен труд, без който никакви други трудове не могат да бъдат успешни. На нашите жени християнки ние желаем духовна твърдост, търпение, предана любов и упование в Бога.  Нека споменът за жените-мироносици и за тайните ученици на  Спасителя да умъдри всички нас, да ни помогне с внимание, любов и с признателност да се отнасяме към всички, които видимо и невидимо служат на Божието дело. Амин” – каза още епископ Арсений. 

  В края на богослужението той преподаде светителския архипастирски благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай с всепобедния пасхален поздрав „Христос Воскресе!”  Епископ Арсений честити празника и отправи поздрав до всички жени-християнки, като им благодари за вярата, надеждата и любовта към Светата Църква. По инициатива на храмовото духовенство и църковните настоятели на всички жени, присъствали на светата Литургия, бе подарена по една красива роза като израз на признателност за техния собствен житейски подвиг.

      На 22 април, Трета Неделя след Пасха – на светите Мироносици, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Св. пр. Илия“ в с. Величково, Пазарджишка духовна околия,  беше отслужена архиерейска света Литургия от Преосвещения Константийски епископ Яков. В светата богослужба съслужиха протойерей Боян Кочев, секретар на духовната околия, и свещеник Иван Зяпков, председател на храма.  

  Празничният звън на църковната камбана извести пристигането на архиерея, който дойде да отслужи света Литургия за пръв път след епископската му хиротония. Той беше посрещнат от кмета на селото г-н Петър Гуглев и църковните настоятели на храма, които подариха на владиката прекрасни цветя.  

  „В тези благодатни дни светата Църква възвестява на целия свят, че Христос възкръсна от мъртвите и със смъртта Си победи смъртта. И ние като синове Божии, които живеем и носим в сърцата си Христос, носим така също и вярата във Възкресението и в безсмъртието, носим и надеждата, че по великата Божия милост Господ ще прости сторените ни и разкаяни грехове и ние като Него ще победим смъртта и ще станем наследници на Царството Божие. Моля Всеподателя Бога да ни даде същата онази непоколебима вяра, която носеха жените мироносици; да ни даде същото усърдие по пътя към Него, каквото проявиха те, отивайки да помажат тялото Му; да преизпълни Бог сърцата ни с оная любов, която те имаха към своя Учител и да не се страхуваме от смъртта. Защото тя е страшна, когато е непобедима. Но Христос я победи и обезсили и на вярващите в Него даде същата власт над нея – властта на Възкресението. „Де ти е, смърте, жилото?“ - къде ти е, смърте, силата? Няма такава сила, братя и сестри, защото Христос влезе в Рая и го отвори за всички нас! Няма нищо по-велико от Възкресението Христово!“ – каза още епископ Яков, който преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай на председателя на храма и всички жители на селото.