На 23 февруари с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков отслужи Малко повечерие с Богородичен канон и акатист в катедралния храм „Успение Богородично“ в Пазарджик. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев и енорийските свещеници свещ. Димитър Попов и свещ. Спас Дичев. По време на богослужението боголюбивите миряни се събраха пред чудотворния образ на Божията Майка, където владиката прочете първа статия от Богородичния акатист. В края на последованието епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай и се обърна към боголюбивите миряни с призив да се вгледаме в себе си.
„През тази седмица подготвяме душата си да се разкае, да потърси и умие греховете си. Всеки ден се обръщахме към нея с думите „Душо моя, защо спиш?“. Чухме в днешното евангелско четиво, че Господ е Лозата, а ние сме пръчките. Който яде и пие Тялото на нашия Спасител, той има в себе си живеца, защото когато пръчката е на лозата, тя живее и дава плод. Ако пък не дава, бива отрязана и хвърлена в огън. Не за това се готвихме цяла седмица, братя и сестри. Напротив, готвихме се с нашата вяра, надежда и любов да пристъпим, да вземем онзи живителен сок от Лозата, който ни дава живот вечен. Най-големият ни враг е нашата уста. Когато видим брата си да съгрешава, ние бързаме с устата си да го осъдим и така втвърдяваме сърцето си, приспиваме съвестта си. А устата ни е дадена не да осъждаме с нея, а да се каем за своите грехове. Не да злословим, а да принасяме хваления и молитви на Бога. Затова нека я затворим и в тишината на днешната вечер, когато изпросихме небесното застъпничество на Божията Майка, всеки да остане насаме със себе си, да погледне още веднъж в най-скришните места на сърцето си и издири там всяка нечистота.
Нека е благословена, тиха и спасителна настъпващата нощ; да бъде изпълнена с покаяние, с любов, нека устата ни бъде не враг, а средство за възпяване на Бога, на Неговата Майка, Божиите угодници и нека в сърцата ни винаги има място да оправдаем ближния“.
На 22 февруари Негово Вископреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави Велико повечерие с Великия покаен канон на св. Андрей Критски в пловдивския храм „Св. Николай Чудотворец”. С владиката съслужиха Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, викарий на митрополита, свещеник Георги Аврамов, председател на храма, и митрополитският протодякон Илиян Александров. Молитвено участие взеха Преосвещеният Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на митрополита и ректор на Православната духовна академия „Св. св. Кирил и Методий”, много предстоятели на храмове и духовници от града. Песнопенията изпълниха митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и сборен състав от пловдивските църковни хорове с диригент Дорис Хофман. 
„Бог допусна тежко изпитание да изживеят жителите на богоспасяемия ни град и богохранимата ни епархия, но на смърт не ни предаде. Да въздадем преди всичко хвала и благодарност на Бога, че въпреки силния земен трус, няма жертви, няма ранени и няма щети. Бог ни показа своята милост” – каза митрополит Николай и прочете словото на св. Йоан Златоуст, произнесено през 403 г. след силното земетресение в Константинопол, когато светителят е бил Константинополски патриарх. В него се говори за човеколюбието на Господа, „Който разклаща града, но утвърждава душата, Който разлюлява основите и заздравява помислите и Който чрез мимолетния страх изправя пътищата ни и очиства съ
На 22 февруари в храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, гр. Пазарджик с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Константийският епископ Яков - викарий на Пловдивския митрополит, отслужи Велико повечерие с последната, четвърта част от Великия покаен канон на свети Андрей Критски.
От утре започва и четенето на акатиста към пресвета Богородица, с който ще прибегнем и към нейното застъпничество и помощ, тя, като милостива Майка, да даде на всеки един от нас истинско покаяние, истинско очистване и облагородяване на сърцето, изпълвайки го с желание да служим на Бога и с любов към ближния. С такава именно любов трябва да се стремим да изпълваме сърцата си, в никакъв случай да не допускаме там да се загнездва омраза към когото и да било. Защото и самите ние често грешим против брата си, наскърбяваме го, обиждаме и разочароваме.