На 23 февруари с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков отслужи Малко повечерие с Богородичен канон и акатист в катедралния храм „Успение Богородично“ в Пазарджик. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев и енорийските свещеници свещ. Димитър Попов и свещ. Спас Дичев. По време на богослужението боголюбивите миряни се събраха пред чудотворния образ на Божията Майка, където владиката прочете първа статия от Богородичния акатист.  В края на последованието епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай и се обърна към боголюбивите миряни с призив да се вгледаме в себе си.

  „През тази седмица подготвяме душата си да се разкае, да потърси и умие греховете си. Всеки ден се обръщахме към нея с думите „Душо моя, защо спиш?“. Чухме в днешното евангелско четиво, че Господ е Лозата, а ние сме пръчките. Който яде и пие Тялото на нашия Спасител, той има в себе си живеца, защото когато пръчката е на лозата, тя живее и дава плод. Ако пък не дава, бива отрязана и хвърлена в огън. Не за това се готвихме цяла седмица, братя и сестри. Напротив, готвихме се с нашата вяра, надежда и любов да пристъпим, да вземем онзи живителен сок от Лозата, който ни дава живот вечен. Най-големият ни враг е нашата уста. Когато видим брата си да съгрешава, ние бързаме с устата си да го осъдим и така втвърдяваме сърцето си, приспиваме съвестта си. А устата ни е дадена не да осъждаме с нея, а да се каем за своите грехове. Не да злословим, а да принасяме хваления и молитви на Бога. Затова нека я затворим и в тишината на днешната вечер, когато изпросихме небесното застъпничество на Божията Майка, всеки да остане насаме със себе си, да погледне още веднъж в най-скришните места на сърцето си и издири там всяка нечистота.

  Нека е благословена, тиха и спасителна настъпващата нощ; да бъде изпълнена с покаяние, с любов, нека устата ни бъде не враг, а средство за възпяване на Бога, на Неговата Майка, Божиите угодници и нека в сърцата ни винаги има място да оправдаем ближния“.