На 3 март 2018 година се навършват 140 години от подписването на Санстефанския мирен договор, слагащ край на Османското робство и петвековното потисничество на българския народ.

  Да благодарят на Всеподателя Бога за великите Му милости към нашето Отечество в катедралния храм „Успение Богородично“ в Пазарджик се събраха родолюбиви българи. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков отслужи благодарствен молебен. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев и енорийските свещеници в храма свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев. На молебена присъстваха и двамата зам.-областни управители г-н Йордан Кожухаров и г-н Петър Белчев.

  В края на богослужението епископ Яков прочете Патриаршеското и синодално послание по случай 140-годишнината от Освобождението на България. От свое име той благодари на дошлите да съмолитстват с духовниците. След това архиереят се присъедини към официалните гости на празничния концерт, организиран от община Пазарджик.

  Да благодарим всички на милостивия Бог и измолим, щото Той, „по Своето богатство, да запълни всяка наша нужда, за слава чрез Христа Иисуса. На Бога, нашия Отец, слава вовеки веков. Амин“.

               В деня на националния ни празник -  3 март, когато се изпълниха 140 години от Освобождението на България от многовековното турско владичество, в катедралния храм „Успение Богородично” в Пловдив бе отслужен благодарствен молебен. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай молитвеното последование възглави Преосвещеният Знеполски епископ Арсений.  С викарния епископ съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при  митрополията, свещеници от града, сред които бяха предстоятелите на всички пловдивски храмове, и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

  Боголюбиви и родололюбиви миряни дойдоха на Трети март в катедралния храм с изпълнени с благодарност към Бога сърца, за да се помолят за душите на участвалите в Освободителната война и падналите в боевете герои. Сред тях бяха областният управител на Пловдив г-н Здравко Димитров, председателят на Общинския съвет  г-жа Савина Петкова, бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили” и началник на Пловдивския гарнизон,  зам.- областните управители г-жа Евелина Апостолова и г-н Петър Петров,  районни кметове, представители на местната и държавната власт, командири на военни формирования от БА, политици, общественици и членове на патриотични организации.    

  В края на богослужението епископ Арсений прочете патриаршеското  и синодално послание по случай 140-та годишнина от Освобождението на България,  подписано от Светейшия Български патриарх Неофит и митрополитите -членове на Светия Синод на БПЦ, в което се казва:

  „Православна България винаги ще помни и благоговейно ще почита стореното от всички свидни жертви на братските православни народи и на нашия народ, и от поколение в поколение ще предава разказа за величието на Христовия дух и героизма на православното войнство, проявен в битките при Свищов и Никопол, Велико Търново и Ловеч, Казанлък и Стара Загора, при Елена и особено при Шипченската и Плевенската епопеи. Завинаги в родовата ни историческа памет ще пребъдват и светлите образи на руските и българските духовници – архиереи и други, на Царя-Освободител Александър II, на генералите от непобедимата руска армия и на дейците на дипломатическия фронт, с чиито обединени усилия, на днешния ден, преди сто и четиридесет години бе поставен краят на петвековното робство и беше положено началото на новия и свободен живот на съвременна България.

  Днес – десетилетия след събитията от зимата на 1877-1878 г., – редом с дължимата благодарност и признателността ни към нашите славни освободители, ние не можем да не припомним, че нашето политическо освобождение бе резултат и естествен завършек на стореното от поколения родолюбиви наши предци, които мечтаеха и които работеха за достоен, свободен и независим живот на православния ни народ. Историческата ни памет ни повелява никога да не забравяме, че столетия наред за тази възжелана свобода радееха поколения наши предшественици: родолюбиво духовенство и просветни дейци, занаятчии и търговци, заможни и малоимотни. Не можем и не трябва да забравяме и за изключителната роля, която изиграха за съхраняването на православния български дух и нашите манастири, в които грижливо се пазеше нашата книжовност и родната ни памет, и които – в благоприятното за това време – отгледаха и възпитаха героите на църковно-освободителното ни движение. С дълбока благодарност и днес ние свеждаме глави пред родолюбивото българско свещенство, от което православният ни народ получаваше не само спасителните Тайнства на светата ни Православна Църква и наставления за вярата и благочестието, но и най-важните уроци по родолюбие и родова памет.”

  Епископ Арсений честити на всички националния празник на България и преподаде архирастирския и светителски благослов на правоправящия архиерей на Пловдивска епархия - Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, както и неговите благопожелания за повече благост в отношенията и търпение един към друг, за да живеем в мир, единение и братолюбие в свободна и независима България.

    Многолетствие провъзгласи протодякон Илиян Александров.

    Честванията в Пловдив продължиха на Хълма на Освободителите, където се проведе тържествена церемония с полагане на венци и цветя пред Паметника на руските освободители. Сред официалните гости  на празника беше и Негово Преосвещенство епископ Арсений. От името на Пловдивска митрополия  бе поднесен венец пред паметника, издигнат от признателния български народ през 1881 г. в чест на Царя - Освободител  Александър IІ и героите, отдали живота си за българската свобода.

    По-късно през деня епископ Арсений отслужи панихида на Централните гробища в Пловдив, където са погребани много от загиналите в Руско-турската освободителна война. Заупокойното последование се състоя пред Паметника на опълченците в присъствието на официални лица и представителна почетна рота от Пловдивския гарнизон.   Архиереят се помоли Всемилостивия Бог да упокои душите на всички воини, паднали по бойните полета за вярата и освобождението на Отечеството ни. След края на панихидата пред монумента на героите бяха поднесени венци и цветя.

             На 2 март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Света Троица“  в гр. Белово беше отслужено Малко повечерие с втората статия от Богородичния акатист. Богослужението беше възглавено от Негово Преосвещенство Константийския епископ Яков, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. С архиерея съслужиха секретарят на околията прот. Боян Кочев и свещ. Николай Генев, председател на храма. Молитвено участие взе свещ. Стоян Ковачев, председател на храм „Св. Георги“ с. Голямо Белово.

  С едно сърце и едни уста верният Божи народ, дошъл в храма,  изповяда Символа на вярата и каза Господнята молитва „Отче наш...“.  а по време на четенето на акатиста пак и пак в единомислие възхвали Божията Майка.

  В края на богослужението архиереят се обърна към богомолния народ с пастирско слово, в което говори за силата на поста и огромното значение на покаянието.

  „Намираме се в спасителното време на Великия пост – благоприятно време и за нас да отвори своите врати Божият Рай. Защото Господ се разпна, за да изкупи човека от властта на смъртта и да отвори рая, заключен за нас при грехопадението на нашите праотци Адам и Ева. От нас се изисква само да бъдем верни чеда на своя Отец, да следваме Неговите заповеди и да се борим с противниците си – поднебесните духове на злобата. А единственият начин за борба с тях, както свидетелства и Светото Евангелие, това е постът и молитвата. Затова Светата Църква нарича дните на Великия пост „благодатни“, защото това е възможност за нашата душа да се обърне и потърси Бога, да издири греховете си и застане с покаяние пред Божието лице и изпроси прошка. Не че Бог не знае нашите прегрешения, а да покажем, че ние знаем какво зло сме сторили и съжаляваме за това. Живеем в трудни дни, когато доброто ни се представя за зло, а злото виждаме като нещо нормално, като ежедневие, като добро. Лукавият така е замъглил погледа ни, че дори не виждаме, не осъзнаваме, че извършеното от нас е грях. Ако го осъзнавахме, душата ни, която по природа е християнка, никога не би пристъпила към злото, към греха.  

  Нека не забравяме, че Адам и Ева бяха изгонени от рая, защото след като съгрешиха, не се разкаяха и не застанаха пред лицето на Бога, просейки от Него прошка и милост, а започнаха да се оправдават един с друг, гледайки и сочейки вината на другия.  Нека всеки види и издири собствените си грехове, не да гледаме брата си и да се оправдаваме, а с вяра да застанем и кажем „Господи, аз като човек съгреших, Ти, като милостив Бог, ми прости!“. И когато сторим това от дълбината на сърцето си, когато изгоним от там омразата, злобата, завистта, алчността и го изпълним с любов, тогава ще видим колко лек наистина е човешкият живот.”

 Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай до председателя на храма и цялото Христово войнство, което редовно посещава богослуженията, води съзнателен църковен живот с пост, молитва, покаяние и пристъпва към Светите Тайни със страх и трепет.