„О, възпявана Майко, която си родила най-святото от всички светии Слово !
Като приемаш сегашното приношение, избави от всяка напаст
и изтръгни от бъдещата мъка всички, които ти викат: "Алилуия!”
На 16 март, в четвъртата петъчна вечер на Великия пост, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи Малко повечерие с Молебния канон към Пресвета Богородица и четвъртата статия от Богородичния акатист. Богослужението се състоя в благодатните обятия на Кукленската света обител „Св. св. Козма и Дамян” пред чудотворната икона с образа на Божията Майка „Златна ябълка”. С архиерея на Пловдивска епархия съслужиха ефимерият на манастира свещеник Георги Димитров и митрополитският протодякон Илиян Александров. Молитвено участие взеха Преосвещените епископи Знеполски Арсений и Белоградчишки Поликарп. Песнопенията от Молебния канон изпълниха антифонно митрополит Николай заедно със свещеници от Пловдив и митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. Четвъртата статия от Богородичния акатист прочете с благоговение Негово Високопреосвещенство митрополит Николай пред чудотворната икона на Пресвета Богородица „Златна ябълка”. Светинята бе донесена за богослужението от храма "Успение Богородично" в асеновградския квартал „Горни Воден”.
Преди началото на вечерното последование с искрена радост и много цветя деца от град Куклен посрещнаха архиерея на Пловдивска епархия на входа на Кукленската света обител. Да съучастват с души и сърца си в богослужението, да възнесат молитвите си към Бога и възпеят заедно с духовниците Неговата Майка и наша Небесна Владичица, в благодатните обятия на светата обител бяха дошли множество честни поклонници. Много пъти те повториха с вяра, умиление и огромно вълнение: „Пресвета Богородице, спаси ни!” и „Радвай се, Невесто неневестна!".
В края на повечерието митрополит Николай отечески поздрави и благослови всички, които и тази вечер потърсиха покрова на Небесната Владичица. Владиката изрази и радостта си от многото присъствали деца.
„Укрепени от благодатното застъпничество пред Бога на Пресвета Богородица, вдъхновени от добродетелите, с които Божията Майка се възкачи до небесата, да продължим с бодър дух, с духовна радост в благоприятното време на нашето душевно спасение – светият Велик пост. Особено съм щастлив, че в обятията на светия храм, в благодатта на светата богослужба, участват малки деца. Чистото детско сърце, възнесло молитвата си към Бога, получава просимата благодат. Знаем дивното чудо на св. Богородица Бачковска, Която спаси от сигурна гибел изпуснатото от своята майка в пропастта дете. Именно на Нея - Божията Майка, Нейните ласки и благодатна закрила, поверяваме спасението на нашите деца - Тя да опази душите на нашите деца от злото в тоя живот. Детските души са най-уязвими от вирусите на греха, на изкушенията и съблазните. Но когато са в прегръдките на Пресвета Богородица, те са в най-сигурното място в този живот."
Като благослови всички присъстващи деца и призова над тях благодатта на Пресвета Богородица, митрополит Николай благопожела Тя винаги да бди над тях, пазейки ги от всяко злощастие и беда, да ги насърчава и вдъхновява в християнските дородетели и да бъде тяхна всегдашна Пътеводителка във вярата.
„Дори да принесем песни, по брой равни на морския пясък, пак не ще можем достойно да възхвалим света Богородица. Въпреки това, според силите си ние не ще спрем да я възпяваме и призоваваме – Тя да бъде наша Ходатаица и Застъпница. На прага сме да се докоснем до пасхалната радост – онова блаженство, което единствено християнската душа може да изпита. От нас се иска само да устоим до края на постните дни в своето призвание – да постим, да се каем за съгрешенията си, да очистим сърцето си и вършим добро. Поднебесните сили на злобата не искат това и всячески се опитват да ни убедят да прекъснем своя подвиг. Защото те ненавиждат душите, осъзнали своята греховност и викащи към Бога: „Господи, помилуй!“. А обратно, тези думи радват Бога, Който Сам засвидетелствува, че е дошъл не за праведниците, а за нас, грешните. Да възрадваме нашия Творец с тази малка жертва, с тези малки, но силни покайни думи. Знаем как се терзае душата ни, когато сме обидили ближния. Същевременно знаем и как се радва тя, когато сме извършили добро, когато сме помогнали на другия – идва ни да запеем, да прославим Бога. Нека вършим добро, а злото да забравяме и с това да си помагаме постът ни да бъде за спасение. Тогава ще вкусим и изпитаме в пълнота райското блаженство“.