На  19 март Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи панихида за загиналите при изпълнение на воинския си дълг български парашутисти. На този ден с тържествена церемония беше отбелязана 75-ата годишнина от сформирането на Парашутната бригада, чиито приемник е днешната 68-а бригада „Специални сили”, и създаването на Силите за специални операции на Българската армия. Заупокойното последование бе отслужено пред паметника на загиналите при злополуки воини, издигнат до параклис „Св. Йоан Рилски” на територията на 68-а бригада в Пловдив.  С архиерея на Пловдивска епархия съслужиха Преосвещените епископи Знеполски Арсений и Белоградчишки Поликарп, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, епархийски духовен надзорник, Негово Високопреподобие архимандрит Самуил, игумен на Бачковската света обител, и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

  На богослужението присъстваха председателят на Народното събрание г-жа Цвета Караянчева, министърът на отбраната и заместник министър-председател по обществения ред и сигурността г-н Красимир Каракачанов, началникът на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев, областният управител на Пловдив г-н Здравко Димитров, председателят на Общинския съвет г-жа Савина Петкова, бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили” и началник на Пловдивския гарнизон, генерали и адмирали от висшето командване на армията, народни представители, зам.-областни управители, командири на военни формирования на БА, офицери и сержанти от резерва, ветерани от специалните сили, представители на воински и патриотични организации и всички военнослужещи от 68-а бригада.

  „Бог да прости и упокои за вечен и блажен покой всички български христолюбиви воини, положили душите си в изпълнение на своя свещен дълг към Бога, към Отечеството и благочестивия православен български народ – каза след края на панихидата Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай в слово, в което поздрави ген. Явор Матеев и всички воини от 68-а бригада с техния юбилей. Владиката благодари на Всеподателя Бога за милостта Му, проявена към христолюбивото воинство и скъпото ни Отчество, и отправи молитва за мирни времена и благодатни дни на нашия благочестив народ. Архиереят се помоли също Бог да пази България и да бди със Своята всемогъща благодат над христолюбивото ни воинство, за което  Българската православна църква се е молила винаги и няма никога да престане  да се моли . 

  Многолетствие провъзгласи протодякон Илиян Александров, по време на което митрополит Николай благослови всички официални лица и гостите на тържеството, строените воини от 68-а бригада и техните бойни знамена. Пред паметника на загиналите при изпълнение на воинския си дълг парашутисти бяха положени много венци и цветя.

  По-късно Високопреосвещеният митрополит Николай освети нов оперативен център и крило за настаняване, завършени специално за празника на 68-а бригада „Специални сили”. 

           В четвъртата Неделя на Великия пост Светата Църква ни назидава с примера на св. Йоан Синаит, облечен, подобно на нас, в немощна плът, но който "с пост, бдение и молитва станал и в тяло като ангел". Този дивен Божи угодник е наречен „Лествичник“ по името на боговдъхновените слова на написаната от него книга „Лествица“, която по думите на химнографа, написал кондака на светеца, „е стълбица, издигаща душата от земята към небесната и пребъдваща слава...“. 

  На 18 март, Неделя на св. Йоан Лествичник, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков, архиерейски наместник на Пазарджищка духовна околия, възглави архиерейска св. Литургия в катедралния храм „Успение Богородично“ в Пазарджик. В съслужение с него бяха секретарят на околията протойерей Боян Кочев и енорийският свещеник Димитър Попов. По време на Причастния беше прочетена проповед върху Евангелското четиво на деня. След призива „Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете!“, към Светите Тайни пристъпиха енорияши, подготвили се усърдно с пост, молитва и покаяние.

   В края на богослужението епископ Яков призова боголюбивите Христови воини да следваме стъпалата на оная стълбица, която св. Йоан Лествичник ни остави в наследство.

  „Първото стъпало в тази свързваща земята с Небето духовна стълба, е отричането от светското, символ на което е и постът. Всеки от нас е усетил от опит в живота си, как щом започнем да постим, тозчас биваме нападани и от поднебесните сили – защото те намразват човека, който се отвръща от тях и тръгва към Бога. А именно постът и молитвата са най-силните оръжия срещу тях - в днес четеното евангелско четиво чухме свидетелството на Самия Христа за това.

  Съвсем скоро предстои да застанем в подножието на Кръста Христов, на който бяха изкупени греховете на всеки един от нас. Да усилим поста и молитвата си, да се радваме духовно, че Бог ни удостоява отново да достигнем до тези благодатни дни, да отдадем поне в това време нужното внимние първо Нему и след това на човеците. Нека и в идващата седмица се съберем и се обърнем към душата си, ако се е отдала през време на поста на забрава, на безверие или маловерие, на униние и отчаяние, да викнем към нея отново с думите на Великия покаен канон на свети Андрей. А в петък пак да потърсим молитвеното застъпничество на Божията Майка и я възпеем пак според човешките си немощи. Когато сторим това, ще бъдем вече на прага на Възкресението, на прага на победата над смъртта чрез смъртта. Всеки един от нас, по-бързо или по-бавно, се изкачва по стълбицата към Бога. Да се подкрепяме един другиго и заедно да вървим по тези стъпала, които ще ни отведат от земното към небесното“.

  Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на енориашите и гостите на храма.

   Празникът завърши с многолетствие.

           В Четвъртата Неделя на спасителния Велик пост Църквата чества и прославя велик аскет, пустиножител и светител - преп. Йоан Синаит, оставил след десетки години безмълвие и подвиг безценно духовно съкровище - забележителната „Лествица” („Стълбица”), пътеводна светлина за всеки, вървящ към Бога.   

  На 18 март, Неделя на св. Йоан Лествичник, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений възглави св. Василиева Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина”. С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство, митрополитските протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и дякон Ангел Данаилов. Песнопенията изпълни смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина” с диригент Росица Димова. 

  В неделния възкресен ден митрополитският храм се изпълни с боголюбиви християни.  Те изповядаха спасителната Христова вяра, казвайки Символа на вярата и Господнята молитва „Отче наш...”. Някои  пристъпиха с любов и страх Божий към Светите Дарове, след като се бяха подготвили с пост, молитва и изповед.  По време на богослужението Преосвещеният епископ Арсений произнесе пастирско слово, в което разтълкува прочетеното неделно Евангелие (Марк 9:17-31).  Архиереят обърна внимание на огромната сила на поста и молитвата за очистване на душата от страстите и думите, които Господ казал на бащата на бесноватото дете - "всичко е възможно за вярващия".  

  „Наистина е голямо нещастие да имаш бесновато дете. Но всеки човек в една или друга степен е бесноват. Човек е отпаднал от Бога, неговата природа е повредена и почвата в сърцето му, от която трябва да израстат добродетели като радост, мир, дълготърпение, кротост, въздържание, любов към Бога, молитва, е започнала да произвежда друго – страсти. Нашите сърца са склонни към грях, в тях се таи завист, блудство, сребролюбие, всякаква нечистота, немолитвеност, забрава за Бога, униние, гордост, тщеславие, възхваляване на себе си, търсене на своето, влечение към земни и чувствени наслади – безчислено множество грехове. Те растат в човека, още повече ако не са го възпитали от раждането му  - и не дават възможност на Божията благодат да действа в него. Много родители за съжаление разсъждават така – „ще порасне, сам всичко ще разбере”. Но това е все едно да не обработваш земята и да казваш: „Зърното само ще произрасте”. Ще израснат бурени, плевели, но не и зърно. Няма да има нищо добро, ако не се потрудиш над него. 

  За да възпитаме децата примерно в молитвеност и любов към храма, ще загубим десетилетие. А за да се научат да вършат нещо непристойно, е достатъчна само една вечер. И така е във всичко. Затова в миналото децата са ги кръщавали веднага след раждането – до 40-ия или дори до 8-ия ден, за да може детето още от самото  младенчество да се причастява със Светите Христови Тайни, за да може майка му да го носи постоянно в храма, да слуша постоянно словото Божие, да вижда светите икони, да слуша църковното пение. Пребиваването му в църквата създава противовес на това зло, което съществува в света и на злото, което съществува в него. От самото младенчество започва тази борба за душата. Родителите, нехаещи за своето дете, след това ще пожънат онова, което са посели или по-точно това, което е посято от греха.”

  В края на светата Литургия епископ Арсений ободри с напътствени слова благочестивите християни, като въздигна пред взора им великите добродетели и подвизи на св. Йоан Лествичник. Викарният епископ благослови присъстващите, благопожела им по молитвите на празнувания светец да извървят до край Светата Четиридесетница с вяра, пост, молитва и искрено покаяние, и преподаде на всички архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.