Днес е начало на нашето спасение и явяване тайната от вечност: 
      Синът Божи, Син на Дева става, и Гавриил благодатта благовества,  
      затова и ние с него викаме на Богородица: 
      "Радвай се благодатна, Господ е с тебе!" 

 На 25 март, в деня на един от най-светлите празници на Църквата - Светото Благовещение, който тази година съвпадна с Петата Неделя на Великия пост - на преп. Мария Египетска, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митролит Николай възглави архиерейска св. Литургия в храм „Св. Богородица – Благовещение” в Асеновград. С владиката съслужиха Преосвещеният Знеполски епископ Арсений, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев,  духовен надзорник при митрополията, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев – архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия, протойерей Веселин Хаджиламбрев, предстоятел на храм „Св. Благовещение Богородично”, свещеници от духовната околия и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

  Архиереят на Пловдивска епархия бе посрещнат тържествено преди началото на богослужението с голяма духовна радост от малки и по-големи енориаши. В един от най-почитаните храмове на Асеновград, известен с благодатната помощ на чудотворната икона „Св. Богородица - Умиление”, на неговия храмов празник дойдоха много боголюбиви миряни от града и духовната околия. По време на  светата богослужба те отправиха всесърдечни молитви към Всеподателя Бога и Пресвета Богородица и изповядаха спасителната Христова вяра.  

  В края на светата Литургия Негово Високопреосвещенство митрополит Николай се обърна към богомолния народ с пастирско слово за дълбокия смисъл за всеки от нас на светото Благовещение.  

  „Благовещението е радостната вест, която Ангелът Божий – св. Архангел Гавриил, донася на Дева Мария и не само на нея, но и на целия свят и на всеки един от нас. Удивително е, че християнството единствено от всички религии преди всичко говори за радостта. То носи тази радост от самото си начало.

  Днес Светата Църква пее:  „Днес е началото на нашето спасение”. Това начало е събитието, с което всичко започна – когато Синът Божий стана Човек, когато Творецът слиза при своето творение и става великото чудо – съединението на Твореца с човека. Както се каза в днешното апостолско четиво в откъса от Посланието до евреите: „А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез властта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола” (Евр. 2:11-18), т.е.  ние с вас сме деца Божии, и Спасителят е приел нашата, човешката плът и кръв, за да избави нашата плът от страха от смъртта, от подчинението на злите сили, които царстват в света и които Господ побеждава със Своята Божествена любов, със Своята всемогъща сила.   

  Когато ние всички заедно - както и днес – изповядваме краткото догматично изложение на православната вяра - Символа на вярата, казваме: „Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век”, то нека знаем, че тогава говорим не просто за продължаване живота на душата след като се е отделила от тялото след смъртта, а за възкресението, за победата над смъртта, за продължение на живота на всеки един от нас. Тази победа започва тук, на земята. Затова каквито и трудности да срещаме в нашия живот, каквито и опасности, болести, страдания, измяна от най-близки хора, когато ни манипулират, когато ни използват за някакви зли свои цели, все пак  - пред нас е спасението. Господ ни избави от всичко това. Той ни дава Своята сила. Той ни дава Своята радост. Както тревата понякога пробива асфалта, за да види слънцето, да се доближи до светлината и топлината, така и Господ дава сили на всеки един човек. Сили за живот на всеки един от нас.”

  Митрополит Николай говори също за добродетелите на Пресвета Богородица и отговора, който тя дава от името на всички хора -  нейното съгласие, радост и послушание на Божия призив  да стане Майка на Христа. 

  „Така става във всеки живот. Бог се обръща към нас със Своята радостна, блага вест. И нашата главна житейска задача е да отговорим на тази вест, на този благ и радостен призив - всеки един на своето място – като кажем: „Господи, само Ти ме извеждаш от тази беда, в която се оказах. Само с Тебе аз ще премина и отида. Ти, Господи, ще ме преведеш.” И всички ние ще бъдем с Господа в Неговата крайна победа, в Неговото вечно царство. Амин.”

  Митрополит Николай поздрави отечески и вседушевно присъстващите със светлия празник – Денят на благата вест, празник на радостта, и благопожела Бог да бди със Своята благодат и всемогъща закрила над богоспасяемия град Асеновград и всички верни чада на Христовата Църква. Владиката благослови вярващите по време на многолетствието, провъзгласено от протодякон Илиян Александров.  

         На 25 март, в деня на светото Благовещение, когато светът празнува ”началото на нашето спасение и явяване тайната от вечност”, своя храмов празник отбеляза едноименният храм в пазарджишкото село Црънча. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната св. Литургия беше отслужена от неговия викарий Константийския епископ Яков. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев и председателят на храма свещ. Иван Зяпков.  

  Много жители на селото, начело с кмета г-н Евгени Атанасов, се събраха в дъждовния ден в дома Божи, за да измолят от Бога благоденствие и мир за селото. В края на богослужението епископ Яков честити на всички празника и благопожела вярата, надеждата и любовта Божия винаги да изпълват техните сърца. Владиката разказа евангелските събития за благата вест, която свети архангел Гавриил донесе на девицата Мария, а чрез нея и на целия свят, и завърши:  

  „Ето, Господи, Твоята рабиня – нека ми бъде според волята Ти!” - отговори Тази, която целия си живот бе посветила в служение Нему, която във всичко беше покорна на своя Бог.

  Братя и сестри, като погледнем своя живот и този на Майката Божия, какво ще видим? Тя пребиваваше в пост, молитва и ръкоделие. Ние не постим, рядко се молим, нямаме ръкоделие, дори забравихме труда като добродетел. Ако пък вършим нещо от това, ние се изпълваме с гордост и превъзнасяме себе си, като че ли сме сторили нещо велико. Каквото и да сторим, гледаме човеците да ни видят и похвалят: „Ето, той пости, той ходи на църква!” Не към това трябва да се стремим, нищо не трябва да правим за показ. През целия си живот света Богородица пребъдваше в смирение. Ние, които искаме да сме Божии чада, трябва именно със смирението, търпението, вярата, любовта и всички останали добродетели, които украсяваха душата на девицата Мария, да се стремим да украсим и своята душа. Защото тогава и ние като нея ще се покажем благоприятни пред лицето на нашия Спасител - Господ Бог Иисус Христос. 

  Лукави са дните, в които живеем. Доброто се счита за зло, злото се показва във вид на добро. Отвсякъде ни осмиват и се опитват да ни спрат да постим, да се изповядваме, да вършим добри дела. Какво срамно има в това да идем в дома Божий, да застанем пред Бога и да кажем „Господи, съгреших!”. Защото така показваме, че знаем кое е добро и кое зло, че сме осъзнали греха си и се разкайваме за него. Нека не спираме да се молим. Защото ако си легнем, след като сме се помолили, и нощес Господ вземе душата ни, ще можем да Му кажем: „Господи, цял живот исках да служа на Тебе! С молитва ставах, с молитва лягах, с молитва започвах работата си и Ти ме намери след като Те бях призовал в молитвата си". Нека следваме примера на света Богородица и да кажем: Господи, ние сме недостойни човеци, но Ти като милостив Бог прости греховете ни и нека всичко бъде по Твоята воля”.

  Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на председателя и енориашите на храма.

      В петата събота от Великия пост Църквата възпоменава чудото, извършено от Божията майка през 1765 г. в  Горни Воден чрез нейната свята икона  „Пресвета Богородица – Благодатна”, описано в  „Синаксар за златната ябълка” от Ананий Клинис, игумен на близкия манастир „Св. св. Кирик и Юлита”.

  На 24 март, Акатистова събота, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митролит Николай възглави архиерейска св. Литургия в храм „Успение Богородично” в асеновградския квартал „Горни Воден" пред Чудотворната икона с образа с образа на Божията Майка „Златна ябълка”. Светинята бе празнично украсена с цветя и ябълки. С владиката съслужиха Преосвещеният Знеполски епископ Арсений, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев,  духовен надзорник при митрополията, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев – архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия,  енорийският свещеник протойерей Живко Николов, свещеници от Пловдив и Асеновград, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

  Боголюбиви миряни от всички краища на Пловдивска епархия и от цялата страна дойдоха  с благодарни души и сърца на светата Литургия, за да изпросят Божията милост, да прославят Небесната Владичица заради нейната безгранична милост и се поклонят с благоговение  на чудотворната икона „Златна ябълка”. Те изповядаха спасителната Христова вяра, казвайки Символа на вярата и Господнята молитва.  

  В края на богослужението Негово Високопреосвещенство митрополит Николай се обърна с архипастирско слово към богомолния народ, в което каза:

  „Намираме се и тая година в благодатта на из древле установения свят празник – денят за особена почит и молитвена прослава на дивната чудотворна икона на Божията Майка Пресвета Богородица „Златна ябълка”, която от векове се почита и прославя в този свят храм. Пътят до този храм и до тази свята икона е утъпкан от хиляди човеци – страдащи, отрудени, обременени, болящи,  пожелали да намерят просимата благодат по молитвите и благодатното застъпничество на Небесната царица. 

  Особено ясно в дните на духовна бран православните християни осъзнаваме, че сами няма да се справим. Осъзнаваме колко силни са нажежените стрели на лукавия, особено през Светата Четиридесетница, които се стремят да ни уязвят, да ни обезсилят, да ни изпълнят с униние,  отчаяние и немощ. Подобно на ония древни времена, когато Света Богородица по молитвите на жителите на Константинопол спасила града от превземането и опустошаването му от сарацините, така и сега Божията Майка бди да не рухне крепостта на нашето сърце в дните на светия Велик пост и духовните сарацини да бъдат пропъдени далеч от нас. Когато човек се залови с важно дело, някое високоотговорно начинание, то е естествено да напрегне всичките си човешки сили, за да го постигне. Но почти всякога чувстваме, че силите не ни достигат и ни е нужна помощ. Особено в борбата с поднебесните сили на злото ни е нужна помощта на Божиите угодници, от които първа, „по-чтима от херуивимите и несравнено по-славна от серафамите”, е Божията Майка. Много са чудесата, които е извършила Пресвета Богородица. Дивно чудо, преславно събитие тържестува  Църквата на този ден всяка година, възпоминавайки чудото, случило се през 1765 г. тук, в този храм, пред тази благодатна свята икона и в този ден, петата събота на Великия пост.”

  Владиката прочете синаксара на игумена Ананий Клинис, в което е описано чудото, което се случило с неплодната жена по застъпничеството на Пресвета Богородица. Митрополит Николай припомни някои и съвременни чудеса и разказа как неотдавна малцина са вярвали, че Горноводенският манастир „Св. Кирик и Юлита”, отнет през комунизма, ще може да се върне на църквата. Архиереят изказа похвални слова за ктитора на храма в Горни Воден г-н Вакрил Запрянов, който го ремонтира основно напълно безкористно, за Божия слава и за прослава на Пресвета Богородица.

  Митрополит Николай призова всички да се поклонят с благоговение  на благодатната светиня и всякога с душа и сърце да се обръщат към Божията Майка. Духовното тържество в прослава Пресвета Богородица завърши с многолетствие, провъзгласено от протодякон Илиян Александоров.

  По традиция след края на светата Литургия владиката даде архиерейските си одежди на миряните, които с благоговение се докоснаха до тях.