На 25 март, в деня на светото Благовещение, когато светът празнува ”началото на нашето спасение и явяване тайната от вечност”, своя храмов празник отбеляза едноименният храм в пазарджишкото село Црънча. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната св. Литургия беше отслужена от неговия викарий Константийския епископ Яков. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев и председателят на храма свещ. Иван Зяпков. 
Много жители на селото, начело с кмета г-н Евгени Атанасов, се събраха в дъждовния ден в дома Божи, за да измолят от Бога благоденствие и мир за селото. В края на богослужението епископ Яков честити на всички празника и благопожела вярата, надеждата и любовта Божия винаги да изпълват техните сърца. Владиката разказа евангелските събития за благата вест, която свети архангел Гавриил донесе на девицата Мария, а чрез нея и на целия свят, и завърши:
„Ето, Господи, Твоята рабиня – нека ми бъде според волята Ти!” - отговори Тази, която целия си живот бе посветила в служение Нему, която във всичко беше покорна на своя Бог.
Братя и сестри, като погледнем своя живот и този на Майката Божия, какво ще видим? Тя пребиваваше в пост, молитва и ръкоделие. Ние не постим, рядко се молим, нямаме ръкоделие, дори забравихме труда като добродетел. Ако пък вършим нещо от това, ние се изпълваме с гордост и превъзнасяме себе си, като че ли сме сторили нещо велико. Каквото и да сторим, гледаме човеците да ни видят и похвалят: „Ето, той пости, той ходи на църква!” Не към това трябва да се стремим, нищо не трябва да правим за показ. През целия си живот света Богородица пребъдваше в смирение. Ние, които искаме да сме Божии чада, трябва именно със смирението, търпението, вярата, любовта и всички останали добродетели, които украсяваха душата на девицата Мария, да се стремим да украсим и своята душа. Защото тогава и ние като нея ще се покажем благоприятни пред лицето на нашия Спасител - Господ Бог Иисус Христос. 
Лукави са дните, в които живеем. Доброто се счита за зло, злото се показва във вид на добро. Отвсякъде ни осмиват и се опитват да ни спрат да постим, да се изповядваме, да вършим добри дела. Какво срамно има в това да идем в дома Божий, да застанем пред Бога и да кажем „Господи, съгреших!”. Защото така показваме, че знаем кое е добро и кое зло, че сме осъзнали греха си и се разкайваме за него. Нека не спираме да се молим. Защото ако си легнем, след като сме се помолили, и нощес Господ вземе душата ни, ще можем да Му кажем: „Господи, цял живот исках да служа на Тебе! С молитва ставах, с молитва лягах, с молитва започвах работата си и Ти ме намери след като Те бях призовал в молитвата си". Нека следваме примера на света Богородица и да кажем: Господи, ние сме недостойни човеци, но Ти като милостив Бог прости греховете ни и нека всичко бъде по Твоята воля”.
Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на председателя и енориашите на храма.