С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай неговият викарий – Константийският епископ Яков  отслужи Последованието на 12-те евангелия в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“. С архиерея съслужиха прот. Боян Кочев и служащите в храма свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев. Духовниците се редуваха при четенето на евангелските откъси, спомнящи последните часове от земния живот на Спасителя, неправедния съд над Него, униженията, побоя, Неговото разпъване и кръстна смърт. 

  След изчитане на петото поред евангелие епископ Яков и служащите с него изнесоха Христовото Разпятие. Това стана при траурното пеене на дълбокото по смисъл църковно песнопение: „Днес, виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите; с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци, плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам; с гвоздеи се приковава Женихът на Църквата; с копие се пробожда Синът на Дева. Покланяме се на Твоите страдания, Христе. Покажи ни и славното Твое възкресение!“.

  Кръстът с разпнатия на него Спасител бяха поставени в центъра на храма. Всички сведоха глави пред величието на Голготската жертва, поклониха се и целунаха изпонаранените нозе на Христа и образите на тъгуващите Майка и любим ученик.

  В края на службата епископ Яков се обърна към присъстващите с думите: „Всичко притихна – цялата природа, всяко дихание, човешката душа. Чухме тъжните събития в края на живота на нашия Господ Иисус Христос на земята. Чухме и Христовите думи: „Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас. Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби“. Ако искаме да сме Христови, трябва да изпълним Неговите заповеди, трябва да не забравяме Неговия земен път, Неговия живот. Защото Той дойде с една едничка цел – да спаси погиналия човек. Той дойде и изпълни всичко, за да вървим и ние по Неговите стъпки. И всичко, което Той стори с човешката си природа, можем да сторим и ние. Затова и ние като Него да проявяваме смирение, послушание, да полагаме душата си за ближния, да носим своя кръст. Светата Православна Църква ни сочи и напомня този път - пътя на нашия Спасител. Тя не се е променила през тези почти 2000 години, защото и Божието слово не се е променило, и пътят към Царството Небесно не се е променил. Ето, че и душата ни притихна вътре в себе си, тишина обзе и зацари и на Небето, и на земята. Нека това чувство, което изпитваме тази вечер, да го запазим по-дълго в нас; да запазим и евангелския живот на Христа Бога, който чухме днес, за да можем чрез вярата си в Него да достигнем спасение на душите и телата си. Нека Господ влезе в сърцата и домовете ни и донесе Своя мир, който да цари между всички нас“.

     За 11-а поредна година с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай на Велики четвъртък дворът на митрополитския храм „Св. вмчца Марина” се изпълни с Христолюбиви деца, дошли да изпълнят стродавната и обичана традиция - боядисване на великденските яйца. Инициативата бе организирана от Културно-просветния отдел на Пловдивска митрополия съвместно с Българския червен кръст. Повече от 100 деца се отзоваха на поканата на Пловдивска митрополия, въпреки че са във Великденска ваканция. Най-много бяха възпитаниците на СУ „Св. Константин Кирил – Философ” и СУ „П. Р. Славейков” – гр. Пловдив, които изучават Светото Православие като свободно - избираем предмет в своите училища. Да споделят радостта от боядисването на яйцата за Празника на празниците – Великден, бяха дошли и деца Кризисен център „Мария Луиза", деца в неравностойно положение и такива със специални образователни потребности. С голям ентусиазъм и искрено удоволствие всички дечица боядисаха по няколко великденски яйца. 

  Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений приветства с „добре дошли” всички малки участници. Викарният епископ стана председател на импровизираното жури, което трябваше да реши кое  яйце е най-хубаво, но стигна съвсем бързо и без никакво обсъждане до безспорното заключение, че „всички яйца са най-хубави”.  

  „Благодаря на всички деца, които боядисаха най-хубавите яйца на Велики Четвъртък. Да сте живи и здрави, успешни, да радвате своите родители, да бъдете гордост за своите преподаватели, да бъдете здрави и щастливи през цялата година и през целия си живот!” – благопожела епископ Арсений, който благослови децата.

  Всички участници в боядисването получиха много подаръци.

       На 5 април, Велики четвъртък - денят, в който е установено Светото Тайнство на Божествената Евхаристия, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив бе отслужена св. Василиева Литургия. Богослужението бе възглавено от Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений в съслужение със ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и дякон Ангел  Данаилов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.  

  Боголюбив Божи народ, преживяващ седмицата на Господните страдания, изпълни митрополитския храм. Той отправи усърдни молитви към Всеподателя Бога и изповяда спасителната Христова вяра, казвайки Символа на вярата и Господнята молитва. По време на светата Литургия бе приготвено сухото св. Причастие за цялата година, за да могат вярващите и при извънредни случаи (като болест, смъртна опасност и др.) да се причастят с пречистите Тяло и Кръв Христови. Преосвещеният епископ Арсений се обърна с пастирско слово към боголюбивите миряни, в което говори за значението на Светата Евхаристия.

  „Днес е един особен и изключителен ден в живота на Светата Църква – Велики Четвъртък, възпоминание на Тайната вечеря. Тайна вечеря, която се нарича така не защото е станала в тайна от юдеите, а е Тайна, защото заключва в себе си най-дълбоката мистическа тайна – ражда се великото Тайнство Евхаристия, Тайнство, съединяващо човека с Бога, съобщаващо на нас, смъртните, за вечния живот и обожение.

  Без Евхаристията е немислима Църквата, без Причащението с Тялото и Кръвта на Спасителя е невъзможно да се спасим.  Днес ние стоим при самите източници на Новия Завет и даже не наблюдаваме, а всецяло участваме в тази същата Божествена Трапеза, на която Сам Господ в лицето на Своите ученици и апостоли заповядва на верните под вид на хляб и вино да вкусват Неговите Тяло и Кръв за живот вечен. Днес се изпълнява замисълът на Божествената Троица, сега ни се открива смисълът на цялото домостроителство на нашето спасение, божественото въплъщение на Христа. Той и за това се облякъл в тяло, за да приобщи Своето Божество към нашата човешка природа, затова и претърпял невинни страдания и кръстна смърт, за да яви съвършената любов и да отдаде Себе си на верните. Та ние, с вяра приобщавайки се с Неговата Плът и Кръв, да получим духовно и телесно очистване и освещение и да станем приятели, синове,  сътелесници на Христа, „плът от плътта и кост от костите”» Му. Нали за това приемаме Кръщение и ходим на църква, и изповядваме греховете си на изповед, за да имаме общение с Христос в тайнството Евхаристия, и няма по-голям дар под слънцето, отколкото приобщаването с Пречистите Тайни.  

  Не трябва да пренебрегваме този велик дар и да нехаем за светото Причастие. „Който яде Моята плът и пие Моята кръв - казва днес Господ - пребъдва в Мене, и Аз в него. (Йн. 6: 56). И още: „Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо. Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва (Йн. 15:5-6). Затова приобщаването със Светите Тайни е дело заповядано от Самия Бог и несъмнено е богоугодно. 

   Причастявайки се със страх и радост със Светите Дарове, нека помним за тяхната голяма цена, защото те ни възвестяват за смъртта на Господа. На Тайната Вечеря Господ ни дава велик пример на жертвена любов, доброволно и самоотвержено отдаване себе си на другите, и само такава любов ни прави Христови ученици. Но жертвеността е невъзможна без смирение и затова Царят на царстващите и Господ на господстващите, преди Вечерята като слуга смирено измива нозете на Своите ученици, „понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай” (Йн. 13:1). Значи и ние трябва да Го възлюбим докрай, та по любовта към Него да бъдем готови на всякакво смирение, на труд, на всяка жертва, и даже на самата смърт.

  Умиването на нозете ни посочва още и това, че за участие във Вечерята се изисква особена душевна чистота. Както апостолите, макар и да били вече очистени от общението със Спасителя, се нуждаели от умиване на нозете, така и за нас за приемането на Светите Тайни,  слушането на словото Божие, молитвата и поста е необходимо преди всичко Тайнството Изповед, умиващо нашите волните и неволни грехове.  

  Но още повече трябва да се погрижим нашето сърце да бъде свободно от грубите страсти, от сребролюбието,  от себелюбието, от гордостта, от осъждането, способни да ни отдалечат от Господа. Страшен е грехът на Юда, но до такова безумие и ослепление го е довела „безобидната”, както ни се струва, алчност. Бичувайки заедно с Църквата греха на предателството, да не забравяме и за самоувереността на Петър, който се клел във вярност към Господа и поради малодушие се отрекъл от Него три пъти. Нали опасността да се окажем предатели съществува за нас, и това е дотогава, докато в нас още се таят неизживени страсти.”  

  По време на светата  Литургия се причастиха множество вярващи.  След нейния край бе отслужен Велик Маслосвет ( Елеосвещение ) – Тайнство, което се извършва само на Велики Четвъртък за всички християни, които се нуждаят  от Божията помощ за телесни или душевни недъзи. Със смирение, вяра и упование в Лекаря на лекарите богомолният народ заобиколи духовниците, които отслужиха Великия Маслосвет, свързан чрез обща молитва и общата надежда Господ Иисус Христос да излекува всички техни болки и притеснения. В края на чинопоследованието ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов помаза за благословение с осветения елей присъствалите на богослужението.