С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай неговият викарий – Константийският епископ Яков  отслужи Последованието на 12-те евангелия в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“. С архиерея съслужиха прот. Боян Кочев и служащите в храма свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев. Духовниците се редуваха при четенето на евангелските откъси, спомнящи последните часове от земния живот на Спасителя, неправедния съд над Него, униженията, побоя, Неговото разпъване и кръстна смърт. 

  След изчитане на петото поред евангелие епископ Яков и служащите с него изнесоха Христовото Разпятие. Това стана при траурното пеене на дълбокото по смисъл църковно песнопение: „Днес, виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите; с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци, плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам; с гвоздеи се приковава Женихът на Църквата; с копие се пробожда Синът на Дева. Покланяме се на Твоите страдания, Христе. Покажи ни и славното Твое възкресение!“.

  Кръстът с разпнатия на него Спасител бяха поставени в центъра на храма. Всички сведоха глави пред величието на Голготската жертва, поклониха се и целунаха изпонаранените нозе на Христа и образите на тъгуващите Майка и любим ученик.

  В края на службата епископ Яков се обърна към присъстващите с думите: „Всичко притихна – цялата природа, всяко дихание, човешката душа. Чухме тъжните събития в края на живота на нашия Господ Иисус Христос на земята. Чухме и Христовите думи: „Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас. Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби“. Ако искаме да сме Христови, трябва да изпълним Неговите заповеди, трябва да не забравяме Неговия земен път, Неговия живот. Защото Той дойде с една едничка цел – да спаси погиналия човек. Той дойде и изпълни всичко, за да вървим и ние по Неговите стъпки. И всичко, което Той стори с човешката си природа, можем да сторим и ние. Затова и ние като Него да проявяваме смирение, послушание, да полагаме душата си за ближния, да носим своя кръст. Светата Православна Църква ни сочи и напомня този път - пътя на нашия Спасител. Тя не се е променила през тези почти 2000 години, защото и Божието слово не се е променило, и пътят към Царството Небесно не се е променил. Ето, че и душата ни притихна вътре в себе си, тишина обзе и зацари и на Небето, и на земята. Нека това чувство, което изпитваме тази вечер, да го запазим по-дълго в нас; да запазим и евангелския живот на Христа Бога, който чухме днес, за да можем чрез вярата си в Него да достигнем спасение на душите и телата си. Нека Господ влезе в сърцата и домовете ни и донесе Своя мир, който да цари между всички нас“.