„В ужас земята бе и самото слънце, Спасителю, скри се, когато Ти, незалязваща Светлино, бе залязъл чрез плътта си в гроб!“  (из "Опело Христово).

  Всяка година в най-скръбния ден от човешката история Светата Православна Църква отправя надгробния си плач над своя Господ. На Велики Петък тази година с благословението на Пловдивския митрополит Николай последованието на Опело Христово в катедралния храм „Успение Богородично” в Пазарджик беше отслужено от Константийския епископ Яков – викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазардишка духовна околия. С него съслужиха секретарят на духовната околия прот. Боян Кочев и енорийските свещеници в храма свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев.  

  След изпяването на канона всички се събраха около плащаницата с изобразеното мъртво тяло на нашия Господ Иисус Христос и с едни уста и едно сърце отпяваха стиховете на трите статии от опелото. Сърцата на присъстващите усетиха радостната печал от саможертвата на Христос, Комуто се наложи да претърпи страдания и смърт, за да изкупи човека от властта на смъртта. С траурно шествие около храма, придружено от печалния зов на църковните камбани, процесията пренесе светата плащаница, както някога пренесоха и положиха в нов гроб нашия Спасител. При завръщането си в храма всички присъстващи за последно целунаха плащаницата, просейки от Бога прощение на своите грехове, заради които се наложи Христос да пострада до смърт.

  В края на богослужението епископ Яков се обърна към народа с думите:

  „Братя и сестри! Първосвещениците измолили стража, която да пази запечатания гроб. Така по човешки те поискали да унищожат вярата в Христа. Но с това си дело те още по-сигурно засвидетелствали Неговото всемогъщество, това усилило вярата и доказало, че наистина Този бил Синът Божи, Този бил очакваният Месия, Който ще спаси целия свят. Господ слезе дори до дълбините на ада, за да изведе от там прародителите ни Адам и Ева и всички, отишли си преди Него. И когато възкръсна, даде възможност на всички след Него да достигнат до спасението си, спазвайки Неговите заповеди, следвайки Неговото учение и слушайки своята съвест, която е Божият глас във всеки от нас. Няма Разпети Петък, в който да не капнат поне две-три капки дъжд, което свидетелства, че не само човеците, но и цялото творение скърби за смъртта на Божия Син. Има и още по-голямо свидетелство, че Разпнатият е бил Син Божий и е страдал несправедливо – това е свидетелството на Божигробския огън. Огън, който показва, че точно там е мястото, на което е било положено тялото на нашия Спасител, мястото, от което на третия ден Той е възръснал. Нека се молим усърдно, така щото и тази година Бог да прояви Своята милост към нас и изпрати невеществения благодатен огън. Да благослови Бог и ние да го посрещнем в този свят храм тържествено с камбанен звън, откъдето и свещениците от богоспасаемата ни Пазарджишка духовна околия да го вземат и разнесат, та християните навсякъде да можем да посрещнем възкресението Христово с това чудо, което всяка година Бог ни изпраща“. 

Владиката преподаде архипастирския благослов на правоправещия архиерей на епархията – Високопреосвещения митрополит Николай - и прикани през настъпващата нощ всеки да влезе в утихналото си сърце и се подготви достойно за посрещане светлия ден на Христовото Възкресение.

     Велики петък е  най-скръбният ден, в който възпоменаваме поруганието, страданията, смъртта и погребението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, приел доброволно мъченически подвиг заради всичките човешки беззакония, за да ни изкупи с кръвта Си. В този ден всички християнини ведно с цялото творение  съприживяваме страшните страдания, смъртта и погребението на Божествения Изкупител с надеждата да станем съпричастни и на Неговото славно Възкресение. 

  На Велики петък сутринта в митрополитския храм „Св.вмчца Марина” в град Пловдив бе отслужено последованието на Царските часове, следвани от Вечерня. Богослужението бе възглавено от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в съслужение със ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов  - епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при митрополията, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.  Молитвено участие взе Преосвещеният Знеполски епископ Арсений. Песнопенията изпълни митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопаслт Георги Радев. 

  По време на  богослужението Светата Плащаница, на която е изобразен Спасителят след свалянето Му от Кръста, беше изнесена с литиийно шествие  от св. Олтар и положена в центъра на храма за поклонение. В края на богослужението митрополит Николай се със слово обърна към опечалените миряни, някои от които бяха развълнувани до сълзи.

  „Намираме се в благодатта на най-тъжния ден – денят, в който бе извършено най-страшното злодеяние, ден в който бе изпълнена най-несправедливата присъда. Човеците, обезумяли от своя грях, приковаха на Кръста същите тия ръце, които с безгранична любов сътвориха като венец на своите творения човека, прободоха същото онова сърце, което прегърна в своята безгранична любов целия свят.

  Намираме се пред Светата Христова Плащеница. Съучастваме духовно в снемането на Христа от Кръста и полагането Му в нов гроб.  Светата Плащаница, поставена точно под централния купол на храма, пресъздава кувуклията на гроба  Господен – онова малко параклисче над самата плоча, върху която е лежало тялото на Спасителя – каза владиката, който призова верния Божи народ да се поклони с благоговение на  Христовата плащеница. - Преклонете коленете на сърцата и душите си, представете си, че целувайки светата Плащеница, вие целувате гроба Господен. Докоснете се до светата Христова Плащеница с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум, с всичките си чувства и нека това поклонение да ви бъде за здраве и за изцерение от болестите и за душевно спасение.” 

  През целия ден несекващ поток от хора  преминаваше през митрополитския храм, за да се поклони пред Христа – предал Сам Себе Си на кръстна смърт, за да ни спаси.  С цветя в ръце като на погребение на скъп близък, миряните пристъпваха с молитва към издигнатия гроб на Христовото Тяло. Освен чувството на безмерна тъга, смирение, скръб и преклонение пред Спасителя, те отнасяха в домовете си и надежда за близкото Христово Възкресение.

    Светата Църква е определила вечерта на Велики четвъртък да се извършва Утренята на Велики Петък с чина на четенето на Дванадесетте евангелия.  На 5 април, Велики Четвъртък, Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай въглави Последованието на 12-те евангелия, с които Църквата премъдро ни напомня Тайната вечеря на Господ Иисус Христос с Неговите ученици, молитвата в Гетсиманската градина, предателството, съда, издевателствата над Господа и Неговото Разпятие. В последованието съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при митрополията, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. Преосвещеният Знеполски епископ Арсений взе молитвено участие. 

  Дванадесетте евангелия бяха прочетени от Негово Високопреосвещенство митрополит Николай, Преосвещеният епископ Арсений, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев,  ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, свещеноиконом Деян Стоенчев, свещеноиконом Йордан Митков, свещеник Димитър Димитров, свещеник Панталеймон Иванов, свещеник Ангел Брусов, протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.  Много миряни със запалени свещи и в благоговейна тишина слушаха евангелските повествования за последните земни дни на Спасителя, изпълнени с трагизъм.Те съпреживяха заедно с духовниците Господните страдания - от последните часове преди Разпятието Христово до кръстната смърт на Спасителя: пасхалната вечеря, по време на която Господ учредява Тайнството Евхаристия и отправя поучение към следовниците си да се обичат един друг и да не се стремят към първенство; умиването нозете на апостолите, с което Господ Иисус Христос ни дава пример за смирение и служение на ближните; оттеглянето Му в Елеонската планина и молитвата на Спасителя към небесния Отец; предателството на Юда; залавянето на Господа и съдът над Него, бичуването, осмиването, поруганието над Христа и разпъването Му на Кръста с двамата разбойници.

  След петото евангелско четиво, при умилителното пеене на антифона “Днес висит на древе...”, светият Кръст, носен от митрополит Николай  - припомняне на възлагането на Кръста върху плещите на Симон Киринеец - следван от изображенията на Света Богородица и свети Йоан Богослов, които стоят зад светия Престол, бяха изнесени и поставени в средата на храма с безкрайно тъжна лития. При вида на траурното шествие, изобразяващо пътя на  Господ Иисус Христос към Голгота и разпятието Му, присъстващите в храма коленичиха с искрена мъка в душите си. След трикратни земни поклони духовниците се поклониха на Светото Разпятие, превърнало се в този ден от инструмент за позорна смърт в оръжието на нашето спасение и извор на живот. На Страдащия Спасител се поклониха и боголюбивите миряни. След това продължи четенето на определените свети Евангелия, между които се изпяваха определените тропари и стихири.

  След отпуста на Последованието на 12-те евангелия митрополит Николай благослови всички пристъпващи към него, а народът продължи още дълго да се покланя и моли пред Христовия кръст. 

Покланяме се на твоите страдания, Христе!  Покажи ни и славното Си Възкресение!