На 6 май - Пета Неделя след Пасха, Православната ни Църква чества деня на светия великомъченик Георги Победоносец.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений възглави Божествена света Литургия в манастир „Св. вмчк Георги Победоносец” край близкото до Пловдив село Белащица. С архиерея съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеници от града и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни смесеният хор при храм „Св. Възнесение Господне” в Пловдив с диригент Дорис Хофман. 
На храмовия празник присъстваха населниците на светата обител и множество честни поклоници, дошли в дворите на манастира „Св. вмчк Георги Победоносец”, за да изразят почитта си към храбрия и непоколебим Христов воин.
В края на Великото славословие за четец и певец на църквата ни бе постриган Панайот Поляков от гр. Пловдив. По време на богослужението свещеноиконом Деян Стоенчев прочете житието на празнувания светец, станал пример за храброст и непоколебима преданост на Христа.
След края на светата Литургия в двора на манастира бе отслужен водосвет. Преосвещеният епископ Арсений се обърна към присъстващите със слово, в което говори за стреса и страховете на съвременния човек, чрез които той е податлив на манипалуцаии и внушения. Владиката посочи силната вяра в Христа на светия великомъченик Георги като пример за преодоляване на всички страхове – от изтезания, мъчения, гонения.
"Да се въоръжим с тази любов, която имал св. Георги, да бъдем безстрашни във всички предизвикателства на съвремието ни, та лице в лице да гледаме безстрашно на всички трудности и изпитания, защото с Бога в сърцето страхът изчезва” – призова епископ Арсений. Той честити на всички присъстващи светлия празник и преподаде архипастирския благослов и поздрав на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.
Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от свещеноиконом Деян Стоенчев.



„Не случайно св. Георги е един от най-почитаните светци не само в България, а в целия православен свят. Неговият пример е такъв, че запалва вяра в сърцата на всеки, който се досегне до него. Затова и почитта към него дори и на йота не се е променила от първоначалната след неговата кончина – само двадесетгодишен, той пребъдва векове; неговата памет се е пазила и предавала от поколение на поколение. Всички ние по един или друг начин сме усещали неговата сила и подкрепа. За това свидетелства и вашето присъствие днес в храма. Какво ще оставим обаче ние на нашите деца? Дали следваме примера на светеца, дали пазим неговата вяра? За съжаление голяма част от нас почитаме светеца само като минем набързо през храма да запалим по една свещ. Вместо да останем и потърсим неговата закрила, ние бързаме да отидем да видим дали ангето е готово; бързаме да обърнем внимание само на телесната храна, с която често свързваме неговия празник. Но нека не забравяме, че не агнето ще ни въведе във вечния живот, а добродетелта. Нека не превръщаме днешния ден в ядене и пиене. Целият ден е посветен на светеца - да му принесем своите молитви, в негово име да извършим добро дело, та и той да ни въздаде според нашите нужди. Двадесетгодишният младеж позна празнотата на телесните наслади и получи небесните - нека и ние следваме неговия пример. Да прекараме деня в молитва към него - днес този Христов мъченик стои пред престола на Бога и моли за призоваващите го Божията милост, опрощение на греховете и Царството Небесно“.