Опело Христово на Разпети Петък в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив

 

    dsc 9658 Вечерта на 6 април, Велики Петък, денят на страшните Господни страдания и кръстна смърт, в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” бе отслужено последованието на Опело Христово. Богослужението възглави Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит  Николай в съслужение със Преосвещения Знеполски епископ Арсений, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. dsc 9714

 На богослужението присъстваха боголюбиви миряни, дошли в най-тъжния ден на годината с голяма скръб в сърцата си да съпреживеят смъртта и погребението на Спасителя. Сред тях бяха областният управител на Пловдив г-н Здравко Димитров и бригаден генерал Явор Матеев, началник на Пловдивския гранизон. Около масата с Христовата Плащаница, изобразяваща гроба на Господ Иисус Христос, да възпеят, възхвалят и оплачат Божествения Изкупител застанаха всички духовници, митрополитският хор „Св. ап. Ерм” и смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина”, заобиколени от верния Божи народ. Целият храм запя погребалните песни на опелото Христово.

 dsc 9977

  Всички се включиха в скръбната погребална процесия, която под звуците на траурен камбанен звън начело със светата Плащаница, на която е изобразено бездиханното тяло на Спасителя, обиколи бавно и печално митрополитския храм. Пороен дъжд се изливаше над Пловдив - сякаш цялото творение плачеше за Христа в този момент. Погребалното шествие мина с благоговение под светата Плащаница, която държаха свещеници на входа на храма. След това те влязоха вътре и обиколиха с нея три пъти св. Олтар.

 

 

 dsc 0163  В края на последованието митрополит Николай се обърна към присъстващите със слово за страданията и самотата на Господа.

  „Свърши се” (Йн. 19:31). Свършило се това, заради което Бог станал човек, заради което Синът Божий станал Син Човешки. Свършила се кръстната смърт на Спасителя. В последните дни на Своя земен живот Господ останал сам. Бил оставен съвсем сам пред лицето на своите ненавистници, пред лицето на страданията, сам пред лицето на смъртта. Той изпил до дъно тази чаша, която била приготвена за Него. Преживял най-страшното, което може да се случи на човека – самота и изоставеност. Христос бил сам в Гетсимания, защото учениците Му заспали дълбок сън. Той бил сам пред съда на първосвещениците, сам на разпита при Ирод, сам пред съда на Пилат, защото учениците Му се разбягали от страх. Той бил сам когато вървял към Голгота.  Случаен минувач, а не любим Негов ученик, Му помогнал да носи кръста. Той бил сам на Кръста. Сам умирал, изоставен от всички. На Кръста Иисус Христос извикал:  „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?” (Мт. 27:46). В този вик се вместила болката на цялото човечество и на всеки човек – болката на всеки, който чувства, че е сам, че е изоставен и от Бога. Защото страшно е да си изоставен от близки и от приятели, но още по-страшно е когато ти се струва, че Бог те е напуснал, когато непреодолима стена е застанала между тебе и Бога и Той сякаш не чува, не вижда и не те забелязва. Ако ти страдаш от самотата, спомни колко самотен бил Спасителят в последните дни на живота Си. Ако твоите близки или твоите ученици са се отвърнали от тебе, ако незаслужено си оклеветен, ако те наричат отсъпник или разрушител на отеческите предания, ако лъжесвидетелстват против тебе и те осъждат на смърт, спомни си, че сам Господ Е преминал през това. Ако този, който е живял с теб под един покрив, причастявал се е от едната Чаша с тебе, ял е от твоя хляб, този, на когото си се доверил с цялата сила на любовта, с когото си споделял своите мисли и чувства, от когото нищо не си скривал и за когото нищо не си жалил, ако този човек те е предал, ако се е отвърнал от тебе, вдигнал е петата си срещу тебе и те е оплюл, спомни си, че и Господ Е преживял всичко това.  Ако твоят кръст те е притиснал с такава тежест, че не е по силите ти да го носиш и ако близките ти не искат да ти помогнат, да разделят товара с тебе, бъди благодарен и на това ако случаен минувач ти помогне да носиш кръста си, макар и за някакъв отрязък от твоя житейски път.  Ако вълната на богоизоставеността е покрила главата ти и ти се струва, че няма Бог, че Той се е отвърнал от тебе или не те чува, не се отчайвай, защото и Христос Е преминал през този опит – страшен и горчив. Ако те осъждат, ако те хулят, ако те удрят по лицето и плюят по тебе, пригвоздяват те на кръста и вместо вода ти дават горчив оцет, моли се за разпъващите те, защото те не знаят какво правят.  В страх и в трепет, в мълчание и благоговение, покланяйки се на Светия Гроб Иисусов, да благодарим на Господа за това, че Той Е станал самотен, за да не бъдем ние самотни. Бил изоставен, за да не бъдем ние изоставени,  преминал през оскърбления и поругания, клевата и унижение, страдания и смърт, за да почувстваме във всяко наше страдание, че ние не сме сами, но че сам Спасителят е с нас до свършека на света. Амин.”

dsc 0105

   Митрополит Николай благодари на всички за молитвите и за духовната подкрепа, както и за това, че не оставиха тази вечер Христос сам, а дойдоха да Го възхвалят, присъствайки мислено на Неговото погребение. „Заедно извървяхме благоприятното време на нашето спасение – Светия Велик пост, сега с трепет да посрещнем и се възрадваме с благодатта на спасителното Възкресение” – каза още владиката и благослови верния Божи народ, който се разотиде, предчувствайки близката велика пасхална радост.

 

Семинаристът Иван Щътов ще донесе Благодатния огън в Пловдив

 

   phoca thumb l dsc 3983

   С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Свещеният Благодатен огън в Пловдивска епархия тази година ще донесе иподякон Иван Щътов, ученик в 12-и клас в Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий”. Вечерта на Велика събота 19-годишният ученик ще очаква на летище София делегацията на Светия Синод, ръководена от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, която ще пристигне от Йерусалим с Благодатния огън.  

  Божествената светлина трябва да озари богохранимата Пловдивска епархия вечерта около 21.00 часа. В навечерието на  Христовото Възкересение Иван Щътов ще бъде посрещнат с тържествен камбанен звън в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив от Негово Високопреосвещенство митрополит Николай, много свещеници и верен Божи народ.  

  19-годишният семинарист заслужи тази велика чест заради своя отличен успех и изрядното си участие в богослуженията.

 

 

 

Опело Христово на Разпети Петък в катедралния храм „Успение Богородично” в гр. Пазарджик

 

    dsc02595   „В ужас земята бе и самото слънце, Спасителю, скри се, когато Ти, незалязваща Светлино, бе залязъл чрез плътта си в гроб!“  (из "Опело Христово).

  Всяка година в най-скръбния ден от човешката история Светата Православна Църква отправя надгробния си плач над своя Господ. На Велики Петък тази година с благословението на Пловдивския митрополит Николай последованието на Опело Христово в катедралния храм „Успение Богородично” в Пазарджик беше отслужено от Константийския епископ Яков – викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазардишка духовна околия. С него съслужиха секретарят на духовната околия прот. Боян Кочев и енорийските свещеници в храма свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев.  dsc02597

  След изпяването на канона всички се събраха около плащаницата с изобразеното мъртво тяло на нашия Господ Иисус Христос и с едни уста и едно сърце отпяваха стиховете на трите статии от опелото. Сърцата на присъстващите усетиха радостната печал от саможертвата на Христос, Комуто се наложи да претърпи страдания и смърт, за да изкупи човека от властта на смъртта. С траурно шествие около храма, придружено от печалния зов на църковните камбани, процесията пренесе светата плащаница, както някога пренесоха и положиха в нов гроб нашия Спасител. При завръщането си в храма всички присъстващи за последно целунаха плащаницата, просейки от Бога прощение на своите грехове, заради които се наложи Христос да пострада до смърт.

 dsc02658 В края на богослужението епископ Яков се обърна към народа с думите:

  „Братя и сестри! Първосвещениците измолили стража, която да пази запечатания гроб. Така по човешки те поискали да унищожат вярата в Христа. Но с това си дело те още по-сигурно засвидетелствали Неговото всемогъщество, това усилило вярата и доказало, че наистина Този бил Синът Божи, Този бил очакваният Месия, Който ще спаси целия свят. Господ слезе дори до дълбините на ада, за да изведе от там прародителите ни Адам и Ева и всички, отишли си преди Него. И когато възкръсна, даде възможност на всички след Него да достигнат до спасението си, спазвайки Неговите заповеди, следвайки Неговото учение и слушайки своята съвест, която е Божият глас във всеки от нас. Няма Разпети Петък, в който да не капнат поне две-три капки дъжд, което свидетелства, че не само човеците, но и цялото творение скърби за смъртта на Божия Син. Има и още по-голямо свидетелство, че Разпнатият е бил Син Божий и е страдал несправедливо – това е свидетелството на Божигробския огън. Огън, който показва, че точно там е мястото, на което е било положено тялото на нашия Спасител, мястото, от което на третия ден Той е възръснал. Нека се молим усърдно, така щото и тази година Бог да прояви Своята милост към нас и изпрати невеществения благодатен огън. Да благослови Бог и ние да го посрещнем в този свят храм тържествено с камбанен звън, откъдето и свещениците от богоспасаемата ни Пазарджишка духовна околия да го вземат и разнесат, та християните навсякъде да можем да посрещнем възкресението Христово с това чудо, което всяка година Бог ни изпраща“. dsc02738

Владиката преподаде архипастирския благослов на правоправещия архиерей на епархията – Високопреосвещения митрополит Николай - и прикани през настъпващата нощ всеки да влезе в утихналото си сърце и се подготви достойно за посрещане светлия ден на Христовото Възкресение.