На 24 февруари, Тодорова събота, в сградата на Пловдивската духовна семинария и Православната духовна академия бе осветен нов храм, посветен на светите равноапостолни Кирил и Методий. С благословението на Светейшия Български патриарх Неофит чина на освещаване и първата Божествена св. Литургия в храма бяха възглавени от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. В съслужение с него бяха Преосвещените епископи Знеполски Арсений и  Белоградчишки Поликарп – ректор на Православната духовна академия, Негово Високопреподобие архимандрит Самуил, игумен на Бачковската света обител, ставрофорен свещеноиконом  Добромир Костов – ректор на Пловдивската духовна семинария и епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ефимерият свещеник Георги Гугов,  митрополитският  протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и йеродякон Вартоломей. Песнопенията изпълниха антифонно ученици и студенти от семинарията и академията, ръководени от протопсалт Георги Радев, диригент на митрополитският хор „Св. ап. Ерм”, и Тянко Николов, преподавател по източно-църковно пеене. На богослужението  присъстваха ръководствата на двете духовни училища, преподаватели, учениците от семинарията, студенти по богословие и боголюбиви миряни.  Почетен гост на събитието бе бригаден генерал Явор Матеев, началник на Пловдивския гарнизон.  

  Голяма бе радостта на всички учащи се в двете духовни училища при вида на велелепния нов храм. След връщането на БПЦ през 1990 г. на  част от отнетата през комунизма сграда на Пловдивската семинария, единственото подходящо място за богослужения се оказва физкултурния салон. Макар и преустроен, той не е ориентиран на изток. Новият храм отговаря на всички изисквания на канона на БПЦ.

  По време на богослужението вдъхновено слово за непоколебимата вяра и подвига на св. вмчк Теодор Тирон произнесе ученикът в 12-ти клас в семинарията Теос Местан.  Към Светите Тайни пристъпиха  много от присъстващите, след като се бяха подготвили с пост, молитва и покаяние. В края на светата Литургия Негово Високопреосвещенство митрополит Николай поздрави ръководствата на семинарията и академията  от името на Светейшия патриарх Неофит и Светия Синод на БПЦ и от свое име и отправи насърчителни думи към бъдещите пастири и учители на църквата ни.  Архиереят на Пловдивска епархия им молитства мир, здраве и благословени успехи.

   Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитският протодякон Илиян Александров.

                  На 23 февруари, пети ден от първата благодатна седмица на спателния Велик пост, бе отслужено Малко повечерие с Богородичен  канон и акатист в катедралния храм „Успение Богородично” в Пловдив. 

  Последованието възглави Негово Високопреосвещенство Пловдивският  митрополит Николай. Молитвено съучастие взеха Преосвещените епископи Знеполски  Арсений и Белоградчишки  Поликарп. В съслужение с владиката бяха ставрофорен свещеноиком Тодор Хаджиев - протосингел при Пловдивска митрополия и председател на храм „Успение Богородично”, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев  - духовен надзорник при митрополията, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.

  Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

  Пред олтара  на богато украсен проскинетарий бе  положена чудотворната икона на Божията Майка - копие на „Света Богородица - Божигробска”. Пред Нейния свят образ бяха изпълнени песнопенията от Богородичния канон. 

  Храмът бе изпълнен с богоголюбиви миряни, дошли в катедралния храм, за да отправят молитви към Бога и Пресвета Богородица, да смирят душите си в дома Господен и да чуят красивите песнопения, посветени на нашата Небесна  Закрилница.    

  В края на последованието Негово Високопреосвещенство митрополит  Николай благослови всички присъстващи и се обърна към верния Божи народ с пастирско слово за Всесвятата Божия Майка. 

        На 23 февруари с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков отслужи Малко повечерие с Богородичен канон и акатист в катедралния храм „Успение Богородично“ в Пазарджик. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев и енорийските свещеници свещ. Димитър Попов и свещ. Спас Дичев. По време на богослужението боголюбивите миряни се събраха пред чудотворния образ на Божията Майка, където владиката прочете първа статия от Богородичния акатист.  В края на последованието епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай и се обърна към боголюбивите миряни с призив да се вгледаме в себе си.

  „През тази седмица подготвяме душата си да се разкае, да потърси и умие греховете си. Всеки ден се обръщахме към нея с думите „Душо моя, защо спиш?“. Чухме в днешното евангелско четиво, че Господ е Лозата, а ние сме пръчките. Който яде и пие Тялото на нашия Спасител, той има в себе си живеца, защото когато пръчката е на лозата, тя живее и дава плод. Ако пък не дава, бива отрязана и хвърлена в огън. Не за това се готвихме цяла седмица, братя и сестри. Напротив, готвихме се с нашата вяра, надежда и любов да пристъпим, да вземем онзи живителен сок от Лозата, който ни дава живот вечен. Най-големият ни враг е нашата уста. Когато видим брата си да съгрешава, ние бързаме с устата си да го осъдим и така втвърдяваме сърцето си, приспиваме съвестта си. А устата ни е дадена не да осъждаме с нея, а да се каем за своите грехове. Не да злословим, а да принасяме хваления и молитви на Бога. Затова нека я затворим и в тишината на днешната вечер, когато изпросихме небесното застъпничество на Божията Майка, всеки да остане насаме със себе си, да погледне още веднъж в най-скришните места на сърцето си и издири там всяка нечистота.

  Нека е благословена, тиха и спасителна настъпващата нощ; да бъде изпълнена с покаяние, с любов, нека устата ни бъде не враг, а средство за възпяване на Бога, на Неговата Майка, Божиите угодници и нека в сърцата ни винаги има място да оправдаем ближния“.