АРХИПАСТИРСКО ОБРЪЩЕНИЕ НА ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ

АРХИПАСТИРСКО ОБРЪЩЕНИЕ
НА ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ
КЪМ КЛИРА И ПАСТВОТО ОТ ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ
НА НЕДЕЛЯ КРЪСТОПОКЛОННА

   Обични в Господа братя и сестри,
   Преди няколко дни всички вероизповедания в Република България бяха помолени от най-високо държавно ниво да отправят обща молитва. Молитва за това, нашият народ да бъде пощаден от бедствията, които го спохождат в последно време. Молитва да спре насилието, самоубийствата и самонараняванията, да се възцарят спокойствие, търпимост и ред. Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит вече отправи такава молитва пред чудотворното копие на иконата на Св. Богородица „Достойно ест” в Софийската катедрала „Св. Неделя” . Такава молитва отправяме всеки ден, всеки един от нас, архипастирите и пастирите на светата ни православна църква. Но нищо. Радостно е, че държавното ръководство се обръща към вярата. Жалко, че то се обръща към вярата, след като изглежда другите възможности са изчерпани. Дали не са изчерпани, защото вярата е оставена за най-накрая? А не е в началото? Там, където започват ценностите?
   Българската православна църква в лицето на своите клирици и верни миряни нито за миг не е спирала да се моли за добруването и спасението на нашия народ. За любов, мир и благоволение между човеците. Нашата най-силна молитва се изразява в Тайнството Света Евхаристия. В Светата Божествена литургия. Това е Тайнството на Тайнствата, което не може да бъде изпълнено като ПР-акция. Това свещенодействие ние извършваме по българските земи от 1100 години насам и, ако е рекъл Бог, ще извършваме до края на времената. Точно по този начин. Това е нашата молитва и ние не сме спирали да я отправяме към Господа. Не само в момент на криза, а всекидневно. За да не се стига до кризи.

   Сигурен съм, че и без специална покана всички вярващи хора в България в мислите си непрекъснато се обръщат към Бога. Колкото повече са те, толкова по-силна и действена е тази наша обща молитва. Със сигурност е важно на кого се молим, но също толкова важно е за какво се молим. Вярвам, че всички вярващи хора се молят за едно и също: за мирно житие, здраве, спасение и успех в добрите начинания. Ще кажете, това е хубаво, но е твърде общо казано. Добре. Нека тогава да преведем тази твърде обща молитва на съвременен език. Нека зад тези общи фрази да подложим нашата ценностна система. За да разберем, кой какво влага в думите, и дали се молим за едно и също нещо.
   Нашият Спасител чрез Евангелието на св. ап. Матей ни е завещал една изключителна повеля: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си разум. Тази е първата и най-голяма заповед; А втора, подобна на нея е: възлюби ближния си, както себе си.” (Мат. 22, 40)
   Забележете, да обичаш ближния си е равно на това да обичаш Бога. И то не да го обичаш как да е, а както обичаш себе си. Обичай ближния си, както обичаш себе си.
   За да е ефективна нашата молитва, братя и сестри, тя трябва да е конкретна. Затова, като стъпвам на нашата християнска ценностна система, бих искал да се помолим заедно за следното: да се помолим за това, всички да започнем наистина да обичаме ближните си, както обичаме себе си. Нека се помолим за това, нашите държавници – тези, на които са поверени съдбините на нашия народ, да започнат да го обичат, както обичат себе си. Искам да се помолим, когато те изпращат своите деца в колежите в чужбина, да си помислят за онези родители, които не могат да изпратят своите. И ако обичат чуждите деца, както обичат своите, моля, тези държавници да се погрижат за образованието и на оставащите тук деца. Нека се помолим, когато такива държавници и влиятелни хора изпращат близките си на лечение в чужбина, да помислят за онези милиони, техни ближни, които не могат да си го позволят. Да се помолим всеки наш ближен да може да получи нужните му лекарства, без да е необходимо да се лишава от хляба. Да се помолим за това най-после някой освен за борсовите индекси и финансовите спекулации да помисли за труда. За елементарния, почтен човешки труд, който е единственият източник на благосъстоянието и спокойствието. Нека се помолим за това, нашият ближен да има труд, да има работа. За да има хляб, да може да изпрати децата си на училище, да им даде пари за закуска, да ги изведе в неделя в парка и да им купи сладолед и играчка. За да се случи това, тези, от които зависят съдбините на нашия народ, трябва да започнат наистина да го обичат, както обичат себе си. Защото няма и не може да има спокойствие, докато едни деца имат всичко, за сметка на останалите деца, които нямат нищо. Включително и шанс.
   Нека се помолим в училищата да спрат да се продават наркотици. Нека се помолим да спре развращаването на младото поколение. Да спре да му се внушава, че щастието е в парите, без оглед на начините, с които те са спечелени. Нека се помолим да спре продажбата на всяко парче от нашата страна. Да се помолим да се изкорени от главите мисълта, че всяко нещо е за продан и всичко е въпрос на цена. Кажете, има ли добрината цена? Има ли любовта цена? Кой може да си купи любов с пари? Кой може да си купи уважение  с пари? Може ли да се купи вяра с пари? Нали говорим за вяра? Как да възстановим загубената вяра, ако всичко е въпрос на пари? Как, ако наричаме тези, които нямат пари „лузъри”, а не човешки същества, които имат равно на нас право на съчувствие, подкрепа и уважение. Кой ще помогне утре на падналия силен, ако той днес подритва падналият слаб?
    Някога църквата е била тази, която е създала българското образование, българското социално дело и интегритета на българската общност. Като е проповядвала, че всеки трябва да обича ближния си, както обича себе си. Правела го е с дарения. Тя никога не е събирала данъци и никога не е изпращала съдии-изпълнители. Църквата никога не е взела нищо от никого насила. Кой каквото и колкото е подарил – това е. С времето, с настъпването на атеизма и секуларизма, държавата е иззела всички тези функции и е решила, че ще ги изпълнява тя. Затова събира данъци и изпраща съдии-изпълнители. За да изпълнява тези функции, защото е казала, че ще ги изпълнява по-добре от църквата. Ами, тогава да бъде така добра да ги изпълнява. Нека се помолим да бъде така добра да възстанови качеството на образованието. Православната църква няма да прави собствени частни колежи, за да увеличава неравенството. Ние искаме равно образование и равни шансове за всички наши деца. Защото ги обичаме еднакво. Хайде да се помолим държавата да възстанови социалното дело, така че всички да получават равна грижа. Да се помолим да изпълнява всички онези функции, с които се е нагърбила в името на общото, а не на частното добро. Ако не може, да признае, че не може, да обясни защо не може и какво ще направи, за да го може. Както го могат в другите държави. В които не са загубили вярата в Бога и любовта към човека. Не са загубили вярата, че човекът е образ Божи и всичко се прави и трябва да се прави в името на неговото добро. Не в полза на един човек или на няколко души, а на всички. Солидарно. Ако искаме слабите да са солидарни със силните, първо силните трябва да покажат, че са солидарни със слабите. Не само с висящо кафе. Висящото кафе е форма на първична, базова, човешка солидарност. Но то няма да замести солидарността, която държавата трябва да има със своите граждани. Както казахме, след като тя, държавата си е присвоила тези функции и се е нагърбила с тези ангажименти, нека ни покаже как ще ги изпълни. А не да продава малкото, което още е останало за продаване, например естествените монополи и инфраструктурата на страната, и да казва на народа: оправяйте се. И после да се пита защо хората се самозапалват или избиват семействата си и да моли религиозните общности за помощ. Защо не ни питахте преди? Защо ни питате сега? Нали сме отживелица и музеен експонат? Хайде, върнете вярата, без религия и без църква. Как се връща вярата в държавата, която с редица свои действия демонстрира, че не обича собствените си ближни, собствения си народ. Която ги третира не като човеци, а като потребители. Докато смятаме, че хората не са хора, а са потребители, все ще е така. Потребителите вярват само в парите, стоките и услугите. Истинската и спасителна вяра, за която говорим, е присъщо качество само на човеците. На човеците, които обичат ближния си, както обичат себе си. И не гледат на него като на стока или като на сума пари, която могат да му отнемат.
   Бих искал да се помолим, държавата да спре да нарича и да третира ближните ни като потребители. Боя се, че тя ще каже, че не е имала това предвид, когато ни е призовала за обща молитва днес. Но ние ще се помолим. Бих искал да се помолим държавата да спре да издава закони, които противоречат на Божиите закони. Сигурно тя ще каже, че и това не е имала предвид, когато ни е призовала да се молим днес, и че едното няма общо с другото. Ние, въпреки това, ще се молим усърдно. Бих искал държавата, която изглежда започва да осъзнава значението на вярата, да помисли отново за въвеждането на вероучение в училищата. Нали искаме вяра? Хайде да започнем от там. Понеже държавниците ще ни кажат, че ще мислят, но не може да стане веднага, хайде да се помолим за нещо съвсем лесно - духовната просвета сред учащата се младеж в българското училище най-сетне да се осъществи.
   Нека се помолим служебното правителство, служебният премиер г-н Райков, назначен от г-н президента Плевнелиев, да съдейства на църквата да си получи документа за собственост върху Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, който държавните чиновници досега й отказват. Мисля си, че господин премиерът, който започна своето служение с визита при негово Светейшество Българския патриарх Неофит, може да постъпи по един изключително достоен начин като в края на служението си отново посети Българския патриарх и му връчи акта за собственост на Патриаршеската катедрала. С което държавата ще покаже, че искрено иска да започне възстановяването на ценностите и вярата. Като даде пример как Божието се отдава Богу. Защото, дано да не се окажат основателни подозренията на тези, които смятат, че тя - държавата през цялото време иска да сложи там билетна каса и да пуска нашите ближни, нашите българчета, в храма срещу входна такса. И че всички приказки за вяра и ценности са всъщност една ПР-акция.
   Моля, не разбирайте това като поставяне на условия. Светата Българска православна църква се моли и ще се моли за спасението на българския народ. Непрестанно и безусловно. Няма нужда да се възстановява вярата на вярващите. Трябва да се възстанови вярата на невярващите. На тези, които държавата накара да не вярват в Бога, а да вярват в нея. Сега те и в нея не вярват. Вярата, за която пледира държавата, може да се върне само, ако държавата започне да вярва в Бога. Затова нека се помолим, нашата държава, преминаваща през временни изпитания, които не са непреодолими, ако иска да ги преодолее, да си спомни първата заповед: възлюби Бога с всичкото си сърце, всичката си душа и всичкия си разум. И разум, защото е разумно да вярваш в Бога. По-разумно, отколкото да не вярваш. И втората заповед, която е равна на първата: обичай ближния си, както обичаш себе си. Когато дадеш вяра, ще получиш вяра. Когато дадеш любов, ще получиш любов. Това е нашата молитва. Ако я споделяме, ако тя е обща, и ако я следваме искрено, то Бог ще опази България во веки в благоденствие, мир, здраве и душевно спасение.
Амин.