Животът на Божията майка-добрият пример на християните за всички времена

 

Голямо богатство е родната майка!

Тя се грижи за своите деца.

Но има една Небесна Майка,

която дава утеха и закрила

на всички хора по света!

 

Бог избира за негова майка-

Девицата Мария!

Тя имала чиста душа,

силна вяра и доброта!

 

В малкото градче Назарет живяла.

Цял живот да остане девица обещала.

Осенена от Светия дух била!

Спасителят Христос родила Тя!

 

Милостивата Небесна Майка

на всяка молба се отзовава!

И най-малката лоша постъпка ме огорчава,

защото знам, че Божията Майка се натъжава!

Старая се да бъдат чисти,

моите желания и мисли.

 

Пред иконата на „Св. Богородица“ смирено заставам

и сърдечна молитва отправям:

„Моли се Свята Майчице

мир да има на земята

и всички хора да се обичат като братя!“

      

Габриела Кирилова Петрова IV клас

ОУ “Никола Йонков Вапцаров“, с.Варвара,

Общ. Септември, обл.Пазарджик

 

Ангелско войнство

 

Казвам се Александър и съм роден  в град Пловдив – града на тепетата, град – древен и вечен, събрал в себе си всичко: древно културно наследство и  съвременна архитектура. В него е сбрано красиво и грозно, а често и добро и лошо. Тук  израснах  и тук се научих на това какво е истинско ценно в живота.

        Често чувам как днес няма нищо ценно и  че само силните на деня ще успеят.. Отрицанието  дали всъщност не е неразбиране на смисъла, който се съдържа в думата? Дали едни считат за  ценно  благосъстоянието си- пари и власт, а всъщност да не осъзнават, че то е вътре в нас, в душата ,и няма нищо общо с материалното.

 В трудните ми моменти, когато съм сам със себе си в моята стая, с моите седемнадесет години, и воден от вярата в Бог, поглеждах иконата на Богородица и се питах: „Така ли е?“. От малък майка ми пося в мен семето на вярата, а иконата ми подари, за да пази мен и закриля живота ми. Признавам, че не винаги постъпвах Богоугодно, но дълбоко в мен живееше и живее Бог. А образът на  Божията Майка , винаги свързвам с всички майки по света, но най-вече с моята. Не е било напразно.  Кое преобърна живота ми и ме накара да усиля вярата си?  Ще ви разкажа историята на моя живот за слава на Бог и поука на всички млади хора, в които семето на вярата не намира добрата почва и не израства в своята сила.

Самоуверен и млад, преди половин година пресичах кръстовището в квартала с моя велосипед. Не се огледах и се озовах на предното стъкло на лек автомобил, който караше с несъобразена скорост. Счупих стъклото и паднах на мократа земя. Валеше дъжд. Загубих за миг съзнание. Помислих, че съм мъртъв и че всичко свършва. Но Божията промисъл беше друга, защото движението по улицата спря, но не и моят живот. Имах усещането, че   цяло Ангелско войнство беше изпратено за мен. Сякаш ударът по тялото ми бе изчислен, така че аз да оцелея! Точно зад мен спря лек автомобил, от който слезе лекар, оказа ми първа помощ и повика линейка.

Успях да позвъня от моя телефон на баща ми и да му кажа какво се е случило с мен. Двамата с мама веднага дойдоха. Баща ми с колата, а майка ми бягала, за да стигне по-бързо. Над мен имаше много хора и всички се чудеха как съм оживял. Това беше чудо! До мен стоеше изплашено момче на моите години – шофьорът, който ме блъсна. Ярост и гняв се навдигаха в мен, но не можех да стана. Изведнъж най-нежната ръка ме докосна и косите на мама се спуснаха над мен.

Пред мен беше образът на Богородица, прегърнала Своя Син на кръста. Аз бях на кръстовището – проснат и безпомощен във физическото си тяло и силен в Духа. От всичко, което мама ми каза, помня само: „Обичам те!“. После линейката дойде  и моят живот беше спасен. Майка ми прегърнала момчето и му простила на мига.

В болницата всички лекари идваха да ме видят по няколко пъти, защото не вярваха, че съм оцелял. Когато оздравях, исках да си отмъстя, но мама ми каза, че трябва да благодаря на Бог за Ангелското войнство, което ми е изпратил, че съм жив и здрав и трябва да простя, както Божията майка е простила на враговете на своя Син. И аз простих!

Иконата на Богородица още е в моята стая. Божията майка беше с мен.

 

Александър Александров Матев

ученик от XIIг клас при ПГ по битова техника – гр. Пловдив

учител по Български език и литература: Десислава Желязкова

 

Света Богородица – радостта на душата  ми

 

Мила моя Майчице Небесна,

Ти радост си за цялата Вселена!

Бог Слово нетленно си родила

и непреходните добродетели си ни открила!

 

Богородичке, радва се моята душа,

че с мен си в успехи и в беда,

помагаш ми да не греша

и злото с любов да победя!

 

Благодаря ти от сърце, Владичице славна,

че родих се в семейство православно

точно на празника  Благовещение

който поставя началото на нашето спасение.

 

Всемилостива Застъпнице,

прости греховете ми волни и неволни,

и пред Бог за мен се застъпи

Светият Животворящ Дух да ме осени!

 

Благодатна Пътеводителке моя,

разкрий ми Божията свята воля.

С вяра и смирение те моля

да изпълня мисията  своя!

 

Майко Божия, дари ни с чиста радост

да бъдем винаги под покрова ти с благост

сплоти ни и възвиси  тук на земята

и в Царството Божие на небесата!

 

Димитър Петров Калайджиев 5 клас

Неделно училище „Благонравие“ Асеновград

Учители: Мария Калайджиева, Катя Георгиева

 

Животът на Божията Майка –

добрият пример за християните от всички времена

 

                Някои  наричат човешкия живот загадка, други го определят като необяснимо чудо.  Не са малко хората, за които понякога е голямо изпитание. Но всъщност святата истина за живота ни е, че той е Божи дар. А щом е дар, и то от Бога, трябва да го приемаме с благодарност и да го живеем смислено, пълноценно и достойно. Трябва да го живеем красиво!  За това обаче  е важно да следваме вечни морални ценности като доброта, любов, смирение, състрадание, а те са заложени и в самото християнство.

                През годините на израстване понякога  ни се случва да следваме един или друг модел за подражание. За съжаление е трудно да открием добрия пример, без да сме придобили нужния житейски опит. Действителността все ни поднася печални истории за това колко опасно може да се окаже например подражателството на някоя популярна личност, в чието поведение всъщност липсва добродетелност. Ето защо за правилното изграждане на нашия светоглед особено важна е ролята на семейството, в което от ранна възраст трябва да се усвояват християнските ценности. А за нас, момичетата - бъдещи съпруги и майки, именно трудният, но достоен живот на Божията майка може да ни бъде пример за подражание.

                Няма да забравя първото си участие в този конкурс, посветен на празника „Въведение Богородично – 21 ноември, ден на православната християнска младеж и семейство”. Тогава бях в четвърти клас. Преди да ни предложи с подходящи творби да се включим в него и ние, учениците от групата по религия, учителката ни заведе в нашата църква.Там, застанали пред майсторски  изографисаната икона на света Богородица, чрез увлекателното слово на свещеника ние се пренесохме в онези времена, толкова далечни от нашето съвремие. На онази възраст бях впечатлена най-вече от проявената смелост на тригодишната Мария при първото й въвеждане в храма, от лекотата и увереността, с която изкачила 15-те стъпала, за да се спре на най-горното. С годините обаче все повече обогатявах познанията си за живота на Божията Майка и се убеждавах колко актуални са нейните добродетели в нашето бездуховно време.

                А защо този  наш 21-ви век, толкова богат на модерни технологии, се  оказва толкова беден на духовност? Разсъждавайки по този проблем, най-напред си спомних нещо от часовете по философия – пирамидата на Маслоу. И стигнах до извода, че ежедневните примери за случващото се в днешното ни общество сякаш са доказателство колко трудно е изкачването към по-високите житейски  стъпала.

Трудно е, защото пътят към духовността изисква трудолюбие, поемане на отговорности към семейството и към обществото, човеколюбие, уважение към личността на другия, смирение. А такива качества на характера се изграждат в здрава семейна среда. В такава среда е израсла бъдещата Света Майка, такава среда  по-късно е създала и тя в своето семейство. Ето защо е важно да следваме нейния пример, за да се изградим като личности със силен характер, успяващи да преодоляват трудностите и недопускащи житейските съблазни да преобръщат съдбите ни.

                Понякога си мисля за това колко много къщи в родния ми град се обезлюдиха, защото стопаните са потърсили по-добър живот в чужбина. Неприятно е да виждаш буренясалите дворове, изпочупените стъкла на прозорците, тъжната самота на къщата, която някога е била дом. И често слушам как за тази мрачна картина е виновна действителността в страната ни. А нима действителността във времето, когато е живяла Света Богородица, е била без проблеми? Колко смелост и издръжливост е трябвало да прояви семейството по време на бягството си от Йерусалим, за да опази Младенеца от жестокия  Ирод! А после, установили се в Назарет, да живеят  скромно и в неизвестност цели 30 години, докато Йоан кръсти Исус Христос в река Йордан.

                Личността на света Богородица е светъл пример за това колко е важно да се трудиш за доброто и на семейството, и на общността. От Евангелието научаваме „с каква неуморимост тя се отдавала на работата си”. Дори сред другите занимания  изработвала дрехи и за себе си, и за сина си. Забележителен бил изтъканият от нея  за Исус „червен платнен хитон, без шевове”.

Освен това се отличавала с майчина  нежност и с изключително човеколюбие.  Според предание учела на четмо и писмо както момчета, така и  момичета. Когато прочетох тези подробности, си спомних някои факти от родовата ни история. По-точно си представих образа на прабаба ми с името на Богородица – Мария. В онези бедни и трудни следвоенни години тя по цели нощи се е трудила -  месила хляба, плела, тъкала и сама е шила дрехите на децата си, за да ги изпрати на другия ден в училище сити и спретнати. Винаги, когато се връщала след празнична литургия, преразказвала вълнуващо проповедта на свещеника. Въпреки бедността възпитавала децата си да са честни, ученолюбиви и скромни. Тези и други подробности за нейния живот ме убеждават, че именно Божията майка е била нейният пример за подражание. Зареждала се с вяра  за по-добри дни в семейството след чистите й молитви пред домашния иконостас, който дъщеря й /моята баба/ е съхранила и до днес.

                А аз, правнучката, в нашето съвсем различно настояще, кои добродетели на Пресветата Майка трябва да следвам, за да бъда достойна дъщеря и  отговорен гражданин на страната ни?  Всъщност на моята възраст вече мога да твърдя, че съм с оформен характер. Наясно съм кое е добро и кое – зло. Разграничавам честта от безчестието. Уважавам родителите си и не се срамувам да се трудя.

Възхищавам се на достойните хора и не мога да не подчертая главната роля на семейството за моето израстване като личност. Във връзка с това ще си позволя да завърша разсъжденията си с цитат от първото ми есе за този конкурс: „Както слънцето сгрява земята, така ме топли любовта на родителите ми. Благодарна съм, че имам семейство, което е задружно, в което има любов и разбирателство. За мен семейството е истински Божи дар.”

 

Лиляна Трендафилова Пелева

ХІІ кл., СУ „Св. Климент Охридски” гр. Ракитово

учител: Мартина Симидарева

 

Животът на Божията майка - добрият пример за християните от всички времена

Добродетелите на Света Богородица са сред най-съществените примери за подражание на християните.Божията майка е символ на безкористна любов, вяра и смирение.Тя ни напомня, че с вяра и смирение и приемайки Божията воля, можем да преодолеем всичко, пред което животът може да ни изправи.

Задавам си въпроса: Защо ли Бог избира Мария за Божия майка, какво вижда толкова необикновено в нея ,за да повери такава важна мисия и изпитание в нейните ръце? Питам се: Дали нейната безгранична любов, смирение, търпение, милосърдие, преданост и вяра или всички тези добродетели взети заедно я правят Божия избраница? Сигурно е това, защото когато се огледам ми става много тъжно, като не откривам жени като нея. Разбира се има и много достойни жени, съпруги и майки, които се борят с трудностите на живота и се опитват да вървят в Божия път, но като Богородица…..

Вдъхновява ме нейната сила, да носи бремето от ранна възраст ,приемайки мисията да бъде майка на Божия син, на Спасителя, с вяра и спокойствие. Доверието на Богородица в Божията воля и предопределение ,без да знае последиците е трябва да бъде пример и днес, но за голямо съжаление съвременното население е завладяно от материалното и себеизгодата, а не от духовността и щедростта. Божията майка ни учи на скромност и доброта, да проявяваме разбиране и съпричастност, да обичаме и помагаме на хората около нас и да ги даряваме с любов, което все по-често забравяме да правим в ежедневието си, вглъбени в нашия си свят, в нашия си живот, без да мислим за останалите. Какво ни пречи да подадем ръка на някой в нужда? Това не ни ли кара да се чувстваме по-добри и отговорни хора, да видим щастието и удовлетворението в очите на човека отсреща? Все въпроси, на които ми е трудно да открия разумен отговор.

  Света Богородица е и най-яркият символ на мира. Когато тя погребва единственият си син, го прави със смирение и увереност, че така трябва да се случи. Няма злоба, няма желание за отмъщение, а само болка по изгубената рожба и упование в Божията воля.

Всички вярващи `и се молим за утеха и спокойствие.Тя, като истинска майка ни показва, че пред каквито и премеждия да се изправим, вярваме ли, търпеливи ли сме, ще успеем да се справим.

Убедена съм, животът е труден, но аз получавам кураж и смелост от нея, че не трябва да се отказвам и всичко се случва по Божия план, и всяко зло е за добро.

Всеки минава през изпитания, но по този начин ние израстваме като хора и ставаме по-добри.

В този свят изпълнен с повърхнатост и суета, където хората се стремят към власт и слава, Богородица ни провокира, да се замислим за скромния и смирен начин на живот. Тя приема своята  роля  със смирение, а не се възгордява, като поставя чуждите нужди пред своите. Нейният живот ни напомня  винаги да бъдем искрени към близките и с  добри намерения и действия.

Защо е толкова трудно в днешно време да бъдем добри? Защо живеем в толкова забързан свят ,отдадени единствено на себе си? Защо всички сме такива егоисти, все по-отдалечени от Бог, стремящи се към слава и власт? Защо не виждаме, че тя е символът на идеалната майка? Дева Мария преживява болката да види сина си на кръста и остава до него до последния му дъх, вдъхвайки му вяра и сила, утешавайки  всичките му последователи.

 Искрено се надявам и аз един ден да се доближа до като човек до нейната извисеност и духовност. Бих дала всичко за своите деца и тяхното щастие и просперитет.

Света Богородица е не само пример за добродетелен живот, а и наша закрилница. Иконата с нейния облик е символ на защита, спокойствие и любов.Тя обединява и сплотява семейството ми. Пред нея ние се молим за вяра, закрила и щастие. Връзката с Божията майка чрез иконата, ни кара да чувстваме подкрепата и,а когато се обърнем към нея,нуждайки се от помощ, усещаме нейната помощ и закрила и Божието присъствие.

                Дева Мария е символ на надежда и утеха по целия свят за всички християни!

  Отдалечени от Божественото, хората от днешния свят имат нужда да си припомнят вдъхновяващия живот на Божията майка, който е изключителен пример за добродетелност и отдаденост към една по-Висша цел - ,изграждането на един по-добър свят, изпълнен с любов, мир, разбиране, подкрепа и състрадание.

 

Мари Константин Маршавелова

ученичка от седми A клас в ОУ,, Алеко Константинов”

преподавател: д-р Мирко Попов

 

Въведение Богородично

Тя сама избра от  три  годишна

своята божествена съдба всевишна.

Богородица да се нарича

и всички хора на земята да обича.

 

И живя ти, Майко свята най-достойно на земята.

С твоята любов, човечност ни  закриляш цяла вечност.

И даряваш ти надежда и любов,

окриляни от майчиния ти покров.

 

И въведени, смирени в храма в този ден,

който е за нас, децата, най-благословен,

с цветя и дарове да те окичим

и пред твоя лик ще коленичим.

 

Ще отидем днес в храма

със свещичка в ръце

и ще ти благодарим с татко, мама

пред иконата ти от сърце.

 

Всички да те славим и здраве да си пожелаем,

а дечицата да те докоснем си мечтаем.

Своята благодарност ще ти поднесем

и твоята благодат у дома ще отнесем.

 

Симона Николаева Теофилова 7в клас

ОУ „Петко Каравелов“ град Асеновград

учител: Екатерина Хаджистоянова