ОБРЪЩЕНИЕ

ОБРЪЩЕНИЕ


mitropolit Nikolai-potret


на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай


към епархийските избиратели

във връзка с избирането на делегати на Пловдивска епархия

за участие в Патриаршеския избирателен църковен събор

 

Пловдив, Храм „Света Марина”, 13.01.2013 г.

 

Ваши Високопреподобия, Боголюбиви отци, скъпи в Господа братя и сестри епархийски избиратели,

 

Събрали сме се днес, в митрополитския храм „Света великомъченица Марина” на престолния за епархията ни град Пловдив, за да направим един много важен избор. Избор на делегати, които ще представляват Пловдивска епархия и ще дадат гласа си при избирането на бъдещия Български патриарх и Софийски митрополит. Излишно е да подчертавам колко отговорен е този акт. С кончината на любимия наш Патриарх Максим и края на неговото 41 годишно служение приключи една епоха от историята на Българската православна църква. С избора на следващия Български патриарх ще бъде сложено началото на нова. Как ще бъде запомнена тази следваща епоха зависи в голяма степен и от личността на новия Български патриарх. Каква ще бъде тази личност зависи от волята на делегатите, които ще бъдат излъчени от всички епархии на Българската православна църква и от решението, което те ще вземат на 24.02.2013 г., в София, на Патриаршеския избирателен църковен събор

 

Възлюбени братя и сестри,


Помните, че след като изпратихме Негово Светейшество блаженопочиналия Български патриарх Максим помолих да помълчим, заради дължимото към паметта на нашия предстоятел християнско уважение и почит. Радвам се, че обществеността и медиите впоследствие, лека-полека, се присъединиха към този призив, което позволи периодът на траур да премине в благоговейна молитвена тишина, а и да посрещнем Светлите християнски празници смирено и достойно.


Изминалият период беше и период за размисъл. Стоящата пред родната ни православна църква задача – изборът на следващия Български патриарх, предполага да започнем вече да споделяме размислите си публично. Изборът на Български патриарх не е вътрешно-ведомствен въпрос. Това е акт от национално, а защо не от историческо значение. Нали не забравяме, че имената на първойерарсите на църквата ни застават в една редица с името на Свети Патриарх Евтимий? Споменах веднъж, че българският патриарх Е България. Наистина мисля, че в личността на патриарха православната българска нация показва своята морална същност. Чрез неговия избор ние казваме на останалия християнски свят какво е нашето личностно, нравствено самоопределение. Как ние искаме да изглеждаме и как искаме да бъдем представлявани.


Разбира се, че всички решения в църквата се вземат под въздействието на Светия животворящ Дух. Това е факт, но не бива зад него да прикриваме личната си отговорност. Защото Нашият Господ Иисус Христос ни е дал свободна воля. От нас зависи дали ще я използваме за мъдри решения, прославящи Неговото име и укрепващи Неговата църква на земята. Или за решения субективни, подчинени на конюнктурни съображения и дребнави сметки. За да избегне риска от субективни решения църквата ни в момента има нужда от широка обществена дискусия. Добре би било това да е дискусия, освободена от негативизъм. Досега ако изобщо има разговор, той е на тема кой в никакъв случай не бива да бъде избиран за патриарх. Все още не чуваме нищо за това, какви са критериите на църковната ни общност, на които трябва да отговаря той. Какъв патриарх искат българите, всъщност? Не кой, а какъв.


Отварям една скоба. По силата на уставна норма аз не мога да бъда обект на тази дискусия. Нормата е безпрекословна и не подлежи на коментар. Абсолютно ми е необяснимо, защо продължават спекулациите за това дали е възможно определени уставни ограничения за избора на патриарх да отпаднат? За мен тази тема не съществува. Ограниченията не бива да бъдат нарушавани, и никой в църквата не желае те да бъдат отменяни. Никой. Не разбирам какво кара някои светски лица, включително висши представители на държавата, постоянно да поставят този въпрос на дневен ред? Освен ако целта не е църквата да бъде умишлено дискредитирана, чрез обвинения в безпринципност. Уставът е казал ясно кой не може да бъде избираем. Пловдивският митрополит Николай не може. Стига с тази тема. Нека се знае, че Пловдивският митрополит Николай няма да наруши принцип. Затова, дайте да видим какво следва оттук нататък? Кои са другите принципи, които не трябва да нарушаваме?

 

Мисля, че всеки православен християнин трябва да е съпричастен към предстоящия избор със сърце, душа и молитва. Ще се избира не някакъв ръководител на ведомство, а българския патриарх. Патриархът на българите. Всеки който желае, не бива да се стеснява, а напротив, трябва да се чувства свободен да каже мнението си по избора и да го аргументира. Само молбата ми е да не слушаме повече мнения на принципа: „Този не го искам!” Такива чухме достатъчно. Липсват ни мнения: а, какво, все пак, искаме?


Може би ще е от полза за бъдещата обществена дискусия, ако с няколко думи припомним какви са функциите на патриарха. Първо, нека уточним, за тези, които още не са разбрали, че патриархът стои начело, но не е началник. Удрянето по масата и издаването на заповеди, силовото действие, отправянето на заплахи и закани, са неприемливи за православното съзнание и са дълбоко чужди на демократичните традиции на нашия народ и на нашата църква. Патриархът е митрополитът на епархията, чието седалище е столичния град. Впрочем, поради тази причина е редно най-вече клирът и миряните от Софийска епархия да споделят как си представят своя бъдещ митрополит и е редно ние да се вслушаме в тяхното мнение.


Софийският митрополит не господарства над останалите митрополити. Той е упълномощен, по силата на каноните, да ги поканва на периодични общи срещи- заседания за обсъждане на въпроси от общоцърковно значение, като чрез начина на ръководене на тези заседания да подпомага вземането на колективни решения, в името на доброто на Българската православна църква, нейните епархии и нейния верен православен народ. Всъщност, патриархът има не толкова права, колкото отговорности. Най-тежката отговорност, която лежи на плещите му е да създаде условия за гарантиране на съборността на църквата. Което е другото име на съгласието.

 

Патриархът представлява Българската православна църква в отношенията й с другите братски църкви и другите изповедания. В тази си функция той наистина Е лице на България и на българите. Със сигурност бихме искали, когато видим нашият патриарх редом до другите патриарси, да не се срамуваме. Да знаем, че той им казва важни и умни неща. Да знаем, че когато той говори, другите го слушат, защото говори разбрано и духовно, говори с с колективния глас на българския православен народ. Глас мъдър, глас почтен и догматично и канонично безупречен.


Това са накратко правомощията на патриарха, според Устава на БПЦ. И понеже те са твърде пестеливи, сега се връщам по-горе, където споменах, че имената на патриарсите застават по историческа предопределеност редом до името на Свети Патриарх Евтимий. Има едно правомощие, има една отговорност, която патриархът на българите носи не по устав, а защото Бог му я възлага. В случай на нужда Патриархът трябва да бъде онази скала, върху която българите да намерят прибежище и да знаят, че тя е непоколебима. Както онези българи, които в последните дни на Второто българско царство са се хвърлили в обятията на своя патриарх. Последната надежда и опора. Последният символ на България. Символът, който възпламенява нова надежда и ново начало. Ние не знаем нито денят, нито часът. Затова трябва да сме винаги готови. Църквата трябва да е винаги готова. Да е готова да се обедини около онзи, на когото има доверие, че, ако не дай Боже се наложи, той няма да се огъне, няма да отстъпи от вярата и няма да предаде народа. Не казвам, че трябва да търсим светец. А, че ни трябва човек, на когото имаме доверие. Това е достатъчно. Да му имаме доверие.


Тук изобщо не отварям дума за изискването, записано в устава: „да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и да спазва точно църковния ред”, защото това е въпрос, който изобщо не може да бъде подлаган на коментар. Светият Синод трябва да избере трима, които най-добре могат да въплътят тези функции. А от тези трима Патриаршеският избирателен църковен събор ще избере един. Този, на когото делегатите ще кажат: „Всички са достойни, но на тебе възлагаме доверието си!”


Тези избори трябва да са абсолютно освободени от всякакви сметки. На мен лично ми омръзна да слушам бакалски сметки, не знам бакалите как не се умориха да ги правят. Обществото ни е силно критично към съмненията за нагласени избори в държавата. Към църквата реакцията му ще е унищожителна. В духа на тези разсъждения, например, ви казвам, че призовавам всички онези митрополити, за които чувам, че се питат дали са достойни да бъдат избираеми и обмислят отказ от пасивно избирателно право, в никакъв случай да не го правят. Нямаме право да стесняваме повече и без това ограничените от нашия устав възможности на Светия Дух за избор на патриарх. Противното ще затвърди у обществото усещането, че се прави опит за насочване на Божията воля. За насочван в определена посока избор. Недопустимо е църквата да оставя такова усещане у народа. Не може лошите практики от политическия живот да се пренасят в църквата. Ако искаме да сме морална опора на народа си трябва да покажем на дело какво църквата разбира под демократични и честни избори. С тази допълнителна особеност, че след като направим избора ще сме длъжни да застанем пред лицето на обществото и когато то ни попита „Защо?”, да можем да дадем смислен отговор. Отговорът: „Защото така реши мнозинството” е грешен. Изборът трябва да бъде обяснен не от позицията на процедурата, а от позицията на морала. Иначе няма да ни вярват.


С това, братя и сестри, искам да кажа, че единствено възможното поведение за всеки един от нас, днес и в следващите дни, е да спазваме безукорно църковните канони и правила и да преценяваме, решаваме и гласуваме по съвест. Само и единствено по християнска съвест. Оттук преминаваме и към днешния избор – изборът на делегатите от Пловдивска епархия. В ръцете ви е листата на достоизбираемите представители – клирици, както и мъже и жени, наши чеда. От този списък трябва да изберем петима, трима клирици и двама миряни. Всички имена са на хора, които вече са получавали и оправдавали вашето доверие. Съжалявам, че не можем да изпишем в него имената на всички достойни наши клирици и миряни, които са хиляди и по този начин да им засвидетелстваме нашата признателност. Моля ви, свободно и по съвест, да изберете тези трима клирици и двама миряни, на които ще възложите да представляват нашата Богоспасаема епархия на Патриаршеския избирателен църковен събор. Като Ви гарантирам, че митрополитът Ви няма да вземе върху себе си греха да внушава на делегатите от Пловдивска епархия каквото и да е. Както никой не може да внуши и наложи нищо на Вашия митрополит и да ме накара да направя нещо противно на вътрешното ми убеждение. Не мога да направя нещо, което не бих допуснал да бъде направено на мен. Някой да ме лиши от свободата ми и от даденото ми от Бога право да притежавам съвест. Не позволявайте и вие на никой да ви лишава от тези права.


Нека сега изберем нашите делегати и да ги упълномощим с нашето доверие. Доверие за това, че както винаги в историята на нашата църква, така и сега Пловдивската Богоспасаема епархия, чрез делегатите си, ще покаже и докаже какво е нашето разбиране за принципност, почтеност и отговорност.


С Божията помощ на добър час и нека благодатта на нашия Господ Иисус Христос, любовта на Бога Отца и общението със Светия Дух да пребъде с всички вас. Амин.